Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Брандън Смит: Как хората стават лесна плячка на тираните

„Проблемът не е, че нещата не могат да се променят към по-добро, а че публиката продължава да играе по правила на една игра, измислена от същите тези хора, които им причиняват нещастията.“

Често в кръговете на движенията за свободи възниква въпросът: как стигаме до момента, в който се разгръща всеобхватна тирания в обществото? Има много фактори, които водят до този резултат. Но при всичките различни тоталитарни системи в историята има общи знаменатели — елементи, които трябва да са налични, за да могат тираните да вземат надмощие. Когато сме способни да разпознаваме тези общи условия по един обективен начин, правим много по-трудно за деспотичните структури да стоят непоклатимо.

Това е доста сложна тема, но ще я развия по най-добрия начин, на който съм способен…

Психологията на тиранина

За да разберем как тираните контролират обществото, по-напред трябва да проучим как действат умовете на тираните, защото тези хора в повечето случаи не мислят по начина, по който мислят средностатистическите хора. Това е един от редките в случаи, в които ще насърча хората да разглеждат друга група като нещо различно от себе си. Тираните са психологически абнормни до такава степен, че е трудно да ги класифицираме като човеци.

Вярвам, че ключът към разбирането на мотивацията на тираните, както и какъв им е проблемът, се крие в нашето разбиране за нарцистичната социопатия. Писах подробно за нея в статията си „Глобалните елитисти не са човеци“, така че тук само ще дам резюме.

Нарцистичните и социопатичните черти, както много други психологически черти, са вродени. По всяко време ги има в около 5% до 10% от обществото. В огромното мнозинство от случаите тези черти остават „латентни“ и до голяма степен не повлияват действията или отношенията им с други хора. В едно малцинство от случаите обаче нарцисизмът и социопатията стават решаващите фактори за личността на даден човек. Това се случва в по-малко от 1% от населението.

За да е ясно, не всички нарцисисти са социопати и не всички социопати са нарцисисти. Има хора, които си падат малко нарцисисти, но се справят отлично в обществото и запазват своята съвест. Има и хора, които си падат малко социопати в обществото, като заемат важни функции в позиции, които са проблемни за състрадателните хора — такива са определени позиции в армията или в областта на медицината.

Тук ще се занимаваме с изтъкнати нарцистични социопати —

онзи тип хора, които стават убийци, изнасилвачи, педофили и… да, тирани.

Социопатичните нарцисисти са мотивирани само от личните си желания. Те са неспособни на състрадание към другите и разглеждат хората като вид храна и източник на гориво, а не като спътници в живота. Те смятат своята притъпена съвест за еволюционно предимство; за средство, което им позволява да оцеляват и да благоденстват, като мачкат, крадат, манипулират и убиват, ако е необходимо, без вина или съжаление.

Вероятно мислите, че тези същества лесно се забелязват в тълпата, но не винаги е толкова просто. Те имат способността да имитират поведението на тези около тях, за да изглеждат по-човешки. Понякога това наистина ги издава, защото те папагалстват или крадат мимики и жестове от хора, с които се срещат, като го правят до степен на очевидно. Представете си го като механизъм за оцеляване, подобен на онзи при хамелеоните. Хората, които нямат опит с нарцистични социопати, може и да се излъжат за някое време, защото ще мислят, че виждат някой, който е като тях; отражение.

Тази способност временно прави някои тирани привлекателни за публиката. Те могат да са много неща за много групи, а умението им да лъжат убедително е извънредно. Те бързо се изкачват по стълбата на успеха и си изграждат системи, позволяващи им да просперират. Но и те си имат съмнения и слабости.

В повечето случаи те са страхливи. Предпочитат да вземат това, което искат, чрез подривна дейност и измами. И бягат от директни конфронтации. Те предпочитат да използват други хора (полезни идиоти) като оръжие или щит, отколкото да рискуват непосредствен контакт с идеологически противници. Понеже са паразити, те се целят в ниско интелигентните и уязвимите.

Отчаяно искат възхищение от самите хора, които превръщат в свои жертви. Ето защо са принудени постоянно да играят роли, за да изглеждат нормални. Това не им допада. Те чувстват, че е под достойнството им да се представят за нещо различно, и са убедени, че заслужават обожание за това, което са, а не заради измамния образ, който са си създали. Иска им се, така да се каже, „да свалят маската“, да разкрият социопатичния си нарцисизъм, но знаят, че ако го направят в здрав социален климат, ще бъдат избягвани или изгорени на клада. Понякога се съюзяват за взаимна защита и са готови да работят един с друг, поне докато имат обща изгода.

И така, тези „хора“ се стремят да създават хаос, а след това да пренаредят обществото така, че другите да действат, както действат те, или да мислят, както те мислят. Когато масите бъдат убедени да изоставят съвестта си, тогава чудовищата могат да се покажат на светло, без да се страхуват.

Ето как те прокарват тази цел и как обикновените хора им помагат да я постигнат…

Погрешни представи

Почти всички лоши ситуации започват с грешни представи, основани на предразсъдъци, а не на факти или доказателства. Най-опасната представа, що се отнася до тиранията, е да се каже: „Ние сме прави, следователно не поддържаме тирания“. Въпросът, който трябва да се зададе обаче, е: наистина ли са „прави“ според фактите? Ако отговорът е „не“, тогава те вероятно подхранват тиранична система.

Преди всичко много човешки същества повече искат да са „прави“, отколкото да коректни. Това означава, че те са доволни да „спечелят“ спорове и конфликти, като им е безразлично дали истината е на тяхна страна. Тази склонност е в корена на много катастрофи в историята.

С това не казваме, че те нямат съвест. Повечето хора всъщност си имат съвест, която им подсказва, че техните предразсъдъци са погрешни, но това не им пречи да извършват действия заради глупост и жестокост. Именно тези слабости са това, което експлоатират тираничните манипулатори.

За тираните е огромно удоволствие да измислят всевъзможни логически софизми, умствени гимнастики и морално-относителни твърдения, с които да убедят група хора, че грешните им представи са верни. Истината става мъглява, а доказателствата — ненужни. В едно такова умствено състояние, при което индивидуалността се стопява, докато се слее в сбирщина, предразсъдъците стават лозунги, а „победата“ — върховна цел.

Кривите представи и предразсъдъците могат да се използват, за да превърнат нормални и почтени хора в чудовища. Само защото те отказват да приемат, че идеологическата им позиция стъпва на грешни основания. Само защото се страхуват от чувството на срам или от признанието, че са били измамени.

Фалшиво разделение

Взимането на страна в политически разговор е естествено и нормално. Дори когато хората са напълно честни за наличните факти и се съгласяват с основните принципи на човешката почтеност и свобода, те все пак оспорват решенията, които трябва да се приложат за разрешаване на известните проблеми. Това създава разслояване в рамките на обществото, което може винаги да се наблюдава. То не може да се премахне, нито да се избегне. Тираните разбират причините за това разслояване и опитват да го използват в своя изгода, да изманипулират хората, като ги отдалечат от смислените разговори и ги насочат към безсмислен конфликт.

Тези тирани по-лесно експлоатират масите, когато хората имат кривата представа, че корумпирани политически и обществени водачи работят „в тяхна полза“ и против „другата страна“. Често тези водачи могат да бъдат подкупени или изнудени, за да станат слуги. Тогава тираните ги използват, за да предизвикат разслоение до още по-големи крайности, докато и двете страни започнат да се държат като фанатици.

Това се случва не само в политиката, но и в геополитиката. Защото цели нации са тласкани към война една с друга. Постига се чрез марионетки сред президентите и управляващите правителства, които са водени по сценарий към конфликт, от който печели само тираничната клика зад кулисите.

Фанатизъм и лъжливи твърдения

Разглеждам фанатизма като форма на психологическа болест, която може да се предава — тя се разпространява като вирус в културата, докато всеки се зарази. Фанатизъм имаме тогава, когато даден човек се слее с една идеология до момента, в който тя заменя неговата индивидуалност и душата му, което му пречи да мисли ясно като личност. Това включва и загубата му на умение да помисли, че има вероятност да е на грешната страна на историята и моралността.

Масовият фанатизъм зависи от редица подредени и задействани условия. Заплахата от разпадане на обществото и икономическите несгоди помагат. Идеологическите опоненти трябва да се обрисуват като надвиснала и злокобна заплаха над обществения ред. В някои случаи те са действителни — контролирана опозиция. В други случаи те са фантоми, измислени да подтикват друга група към подкрепа на тиранични мерки.

Тираните разгласяват лъжливи твърдения. Това го правят най-добре. Те насърчават хората да станат злодеи, без да се усетят, или обвиняват невинни групи в злодейства, за да предизвикат разделение. Искат всички страни да виждат всеки друг или като съюзник, или като враг. Няма никой по средата. Ако някой не се съгласява с възгледите на фанатика, той незабавно трябва да се посочи като заплаха. Това резонира като акустична камера и унищожава всякакво инакомислие, независимо колко е обосновано.

Фанатиците действат предимно от страх, което ги прави лесна плячка за тираните. И както казваше един зубър навремето: „Страхът е убиецът на разума. Страхът е малката смърт, която води след себе си пълното унищожение.“

Апатия и наивна надежда

Повече от всичко друго тираните копнеят за апатично население. Апатията е майка на самодоволството и пасивността, но също така захранва фантасмагоричното мислене. Апатичните хора клонят към философията на пацифизма като средство да оправдаят собственото си поведение, но това е просто маска, изработена да скрива страха им. Те може да се страхуват от страдания, може да се страхуват от загуба, може да се страхуват от провал, но определено имат страх, а той ги възпрепятства да застанат на пътя на разни събития, за които знаят, че са зли по природа и изискват агресивен отговор.

Апатията може да се развъди в едно общество посредством използването на наивни надежди. Тираните скрояват сценарии, в които публиката е накарана да вярва, че скоро предстои положителна „промяна“, обикновено чрез политиката. Но няма да има промяна към по-добро отвъд повърхностната. Нещата стават само по-лоши. При този процес на дресировка тираните напояват надеждите на масите, а след това ги хвърлят на земята, отново и отново, докато публиката се предаде.

Проблемът не е, че нещата не могат да се променят към по-добро, а че публиката продължава да играе по правила на една игра, измислена от същите тези хора, които им причиняват нещастията. За да се измъкнем от ограниченията на тази игра, от нас се изисква да вземем живота си в свои ръце, а не да чакаме и да се оглеждаме други да направят промяната вместо нас. Изисква се риск. Ако искаме трагикомедията на тиранията някога да свърши, всички пробудени и осъзнати хора ще трябва да предприемем много рискове.

Чувал съм да се твърди, че тиранията била естествен и неизбежен продукт на човешкото общество. Че тираните не могат да се избегнат. Че те винаги щели да съществуват и всеки опит да се премахнат щял да доведе само до замяната им с други тирани. — Това е върховното откритие на жалкия ум. Това е черната бездна на нихилизма.

Някой би могъл да твърди, че няма смисъл да ядем, защото още утре отново ще огладнеем. Но хора, които мислят така, в крайна сметка ще умрат. Ако тиранията е човешка постоянна величина, тогава бунтът също трябва да се приема за постоянна величина. В противен случай човечеството ще загине или ще се превърне в нещо без човешки облик.

* * *

Можете да прочетете още от Брандън Смит на сайта му Alt-Market. Ако искате да го подкрепите за повече статии като тази, посетете страницата му за дарения. Високо се оценява всяка помощ. Бихте могли да се свържете с Брандън Смит на brandon@alt-market.com.

Автор: Брандън Смит

Превод: Иван Стаменов

Източник: Activist Post

Източник/ци: http://www.otizvora.com/2018/09/10125

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!