Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ах, как боли истината!
Убийците на миналото неуморно се бъхтят, за да заблудят подрастващите. Да им втълпят, че през онзи социалистически период е имало само лагери и никаква култура, икономика и земеделие.
Такива като Гърневски са наети, за да ръсят фантасмагории за времето, когато и те си живуркаха доволно и спокойно.
Навярно по-възрастните помнят / И Гърневски помни, и Борисов помни!/, че като дойде краят на август и началото на септември ни спукваха с бригади, защото не можеше да се прибере огромната реколта от домати.
Консервният комбинат в Пловдив беше задръстен с продукция, камионите висяха с часове, за да ги разтоварят.
Сега да сте виждали подобна гледка?
Наскоро минах край най-големия на Балканския полуостров за онова време комбинат за преработка на зеленчуци – в град Стамболийски.
Да се хванеш за главата: опустошени и изкормени цехове, каквото е могло е ограбено, изкъртени прозорци и врати зеят като наочници на черепи.
А там се работеше на три смени, а опашките от камиони надхвърляха стотици метри.
Разтварям сборника с данни на Централното статистическо управление от 1989 година.
През тази разделна година средно от декар сме добивали 2 674 килограма полски домати, зелен пипер – 1 201 кг. И това е само в Пловдивския регион.
Нашите градини край „Марица” даваха половината ябълки на България.
Това не е носталгия по социализма, а към жизненото ни селско стопанство, което отиде в небитието.
Такава е истината – жестока, към онези, които искат да я похитят.
Стефан Северин, фейсбук
Източник/ци: http://onovini.com/2019/01/%D0%B0%D1%85-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B8-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!