Следвайте "Буднаера" в Телеграм

В разработката на руското ракетно оръжие е постигнат пробив

/Поглед.инфо/ 2018 г. без преувеличение може да се нарече година на руското оръжие и на първо място ракетното. От самото начало на годината ние научихме едновременно за няколко нови видове ракетни комплекси, които са или постъпили на въоръжение, или в най-близко време ще се окажат в армията. Защо това въоръжение може да промени баланса на силите по света в полза на Русия и как ще осигури надеждната отбранителна способност на нашата страна?

С-500: ракетен комплекс „два в един”

Официалното название на новия руски зенитно-ракетен комплекс е С-500 „Прометей”. Той представлява качествено развитие на вече легендарните комплекси С-300 и С-400.

Според данните на американското списание The National Interest, дори обичайните ракети на новия руски комплекс ще могат да поразяват цели на височина от 95-97 км., практически на височината на условната „линия на Карман”, която отделя атмосферата на Земята от космическото пространство. Този факт позволява класифицирането на комплексите като система за противоракетна отбрана със среден радиус на действие. Иначе казано, като система, способна не само да се бори с крилати ракети и самолетите на противника, но и да сваля бойните глави на балистичните ракети извън атмосферата.

Освен това е обявено, че ракетите С-500 с маневриращи бойни глави и със собствени средства за радиоелектронна борба могат да се използват за поразяване на космически цели чрез кинетичен удар на височина до 200 км. в зоната на движение на бойните блокове на междуконтиненталните балистични ракети и ракетите със среден обхват. Това позволява да се приеме, че класическият комплекс за ПВО е едновременно система и за ПРО. При това система, която е способна да поразява балистични ракета на най-уязвимия участък от траекторията им, докато бойните им глави не са се разпръснали заедно с лъжливите цели.

Разбира се, С-500 ще има затруднения да порази междуконтиненталната ракета веднага след изстрелването ѝ, или ракета, пусната от подводница. Но „Прометей” напълно може да реши задачата с борбата срещу балистични ракети със среден обхват: комплексът може самостоятелно да прехваща балистични ракети с обхват до 3500 км. Освен това заявената височина на ефективност на зоната на поразяването от 200 км. позволява да се свалят в близката орбита разузнавателни спътници, понеже обичайната им орбита лежи в пределите на тази въображаема сфера.

Тези възможности на С-500 го поставят на принципно по-висока степен в сравнение с ПВО-комплексите на другите страни. „Прометей” дава възможност да се парират всичките заплахи от глобалното нарушение на ракетното равновесие, което може да се появи след планираното излизане на САЩ от ДРСМО. Което не пречи, разбира се, С-500 да се използва и като класическа система за противовъздушна отбрана.

„Кинжал” и „Циркон”: чудовища, способни да пробият всяка ПРО

На въоръжение в руската армия, авиация и флот в близко време масово ще постъпят едновременно две хиперзвукови нововъведения – авиационният ракетен комплекс Х-47М2 „Кинжал” и морската противокорабна крилата ракета „Циркон” 3М22.

Ракетите „Кинжал” са способни с висока точност да поразяват както наземни цели, така и големите надводни кораби на противника: самолетоносачи, крайцери, ескадрени миноносци и фрегати. Според заявлението на Обединената самолетостроителна корпорация, ракетата „Кинжал” е авиационен модифициран вариант на балистичната ракета от комплекса „Искандер”, приспособен за пускане от бомбардировачи Ту-22М3 и изтребители МиГ-31К.

На публикуваното видео на „Кинжал” се вижда, че новата ракета не е крилата, а „аеробалистична”: високата скорост на движението, достигаща 10-12 пъти тази на звука, позволява на ракетата да поддържа нужната траектория и без крила, просто чрез подемната сила на корпуса. Самолетите-носители, специално модернизирани за пуска на тази ракета, на практика ѝ служат за първа степен, извършвайки пуска ѝ извън плътните слоеве на атмосферата на височина от 12 до 15 хил. метра. Самостоятелният полет на ракетата се намира на границата със стратосферата с цел да се избягва значителната съпротива на въздуха и я прави малко достъпна за обичайните системи за ПВО.

Обхватът на „Кинжал” и „Циркон” за момента не е ясен, но може да се говори за стотици или дори хиляди километри.

„Циркон” е повече „тиха” ракета, ако такъв епитет може да го лепнем на хиперзвуково оръжие – нейната обявена скорост е „само” 8 пъти от скоростта на звука. Но, за разлика от ракетния носител с твърдо гориво, използван в „Кинжал”, „Циркон” си запазва „керосинното сърце”: реактивен двигател на течно горива.

Задачата по създаването на хиперзвуков прецизен въздушно-реактивен двигател е решена именно с „Циркон”, което го прави първата серийна хиперзвукова крилата ракета на света. С тези си технически иновации „Циркон” може да замени свръхзвуковите руски противокорабни ракети П-800 „Оникс” и „Калибър 3М54, които и по-рано превъзхождат дозвуковите крилати ракети на страните от НАТО. С появата на „Циркон”, присъствието на самолетоносачните групи на потенциалния противник край руските брегове ще стане чиста проба авантюра: чрез „Циркон” и „Кинжал” те ще могат да бъдат унищожени за десетина минути дори и от разстояние от 1000 км.

„Сармат” на мястото на „Сатана”

След 2014 г. въпросът за обслужването на 52-та комплекса РС-20 „Воевода” (според западното наименование „Сатана” ) които остават основата на тежките междуконтинентални балистични ракети в арсенала на Руските стратегически ядрени сили, увисва във въздуха. Заради влошаването на руско-украинските отношения, производителят на ракетите, днепропетровският „Южмаш”, фактически се отказва от гарантираното обслужване на „Сатана”.

Още по-малко може да се говори за разработването на нова тежка МКБР за Русия на украински предприятия. В крайна сметка заръчват създаването на ракетата на руско предприятие, а самата тя получава името „Сармат”.

През 2018 г. в пресата бе представен предполагаемият външен облик на ракетите и видеозаписи на първите изпитания. Сега е известно, че началната тежест на ракетата е 150-200 тона, далечината на полета може да бъде в два варианта – 15 хил.  при полезен товар от пет тона и 9-10 хил. км с полезен товар от 10 тона. Разликата със старата разработка на „Южмаш” е бойната глава на „Сармат”, която рязко се различава от тази на „Сатана”.

Трябва да се каже, че именно тежките МКБР са „главоболието” на всяка система за ПРО. Такава мощна ракета позволява да се „издърпа” в балистичната траектория не само впечатляващ пакет от разделени бойни глави, но и много други „благинки”. Такива „подаръци“ включват фалшиви цели, насочващи смущения и заглушавания. Всъщност само това е достатъчно, за да се превърне работата на противоракетната система на врага в ад. Обхватът от 9-10 хиляди километра позволява да се пусне „Сармат“ от дълбините на руската територия, което прави почти невъзможно прихващането му на активния участък.

В допълнение, главното звено на МКБР „Сармат” може да влезе в суборбитална траектория, прилагайки концепцията за „глобален удар”“. А именно - бойните глави отиват до целта по траектория малко по-къса от кръгова орбита, движейки се към врага от неочаквана посока (например през Южния полюс).

Такъв подход към създаване на управляеми бойни блокове (УББ) крайно усложнява работата на противоракетите на ПВО, защото е крайно трудно да се осъществи поразяване на цели със скорост 17-22 пъти скоростта на звука, при това в насрещен курс.

Хиперзвуковите УББ на „Сармат” са предназначени за дълъг полет в атмосферата. Те се управляват във всичките три равнини с помощта на специален коничен стабилизатор на носа и аеродинамични контролни повърхности. Извън атмосферата, маневрирането на бойното звено се осигурява от задвижващо устройство, задвижвано от втечнен въглероден диоксид. Всичко това прави полета на ОББ напълно непредсказуем и позволява пробива на всяка система за противоракетна отбрана.

Дори една от изброените ракети ще бъде достатъчна, за да се гарантира глобалната отбранителна способност на Русия. Но през 2018 г. в арсенала на руските въоръжени сили се появяват едновременно четири уникални разработки, всяка от които е в състояние да поддържа баланса на силите в света, който, колкото и странно да звучи това, винаги е бил баланс с цел постигане на устойчив мир във взаимоотношенията между държавите.

Превод: В.Сергеев

Източник/ци: http://pogled.info/svetoven/russia/v-razrabotkata-na-ruskoto-raketno-orazhie-e-postignat-probiv.100162

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!