Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Фоторазказ: Ликвидацията на българското село

Ликвидацията на селото, извършена в началото на 90-те от адвокати и други от СДС, закри пряко половин милион работни места, а косвено – още толкова в консервна и др. съпътстващи я производства.

Фоторазказ: Ликвидацията на българското село

Иван Бакалов, Фейсбук:

Тук и там из България нашенци ремонтират селските си наследствени къщи в обезлюдени села.

Това е един от начините още да има живот в много села – вили на жители от градовете, сред красива природа.

Но едвам се намират майстори пенсионери от близки села да работят по къщите.

Все по-трудно и все по-отдалеч.


Майсторите са на изчезване, отиват си от старост.

В много близко бъдеще ще стане невъзможно поддържането на такива къщи.

За средната класа, доколкото я има, това е невъзможно, а за мнозинството – хептен.

Освен богати собственици да си докарват фирми отдалеч.

Но пък не си заслужава инвестицията в обезлюдено затънтено село да хвърляш много пари.

Така се очертава модел на все по-западащи села, с рушащи се къщи.

Само близките до градовете ще останат и някои анклави тук-там.

Ще се загуби инфраструктура, пътни връзки, транспорт.

И без друго закриват влакове, в полза на автобусните фирми, те пък закриват линии, като не им е рентабилно, едното влече другото.

Ликвидацията на селото, извършена в началото на 90-те от адвокати и други от СДС, закри пряко половин милион работни места, а косвено – още толкова в консервна и др. съпътстващи я производства.

Тези хора се изнесоха по чужбина, има испански села наполовина населени с българи от някое българско село.

Тръгнал един, после роднини, после съседи, съселяни, и оформили колония.

Феномен, на който никой не обръща внимание – компактно преселение от българско село в испанско село.

Както никой не обръща внимание на рушащите се тукашни села, разпадащата се инфраструктура и въобще държава.

Снимките са от село край Монтана, което официално има един жител.

Който всъщност гледа 50-ина крави, а май спи в съседното село.

Използва някогашното читалище като склад за слама.

И той е в пенсионна възраст.

Ликвидираното производство на село няма въобще да се възстанови на повечето места, развива се само зърнопроизводство в Добруджа и др., от което се получават субсидии.

Работещите на село вече или са измрели, или са заминали да си търсят хляба в чужбина.

Градски жител рядко може да се случи да се отиде на село да започне селскостопанска работа.

Ликвидацията има траен ефект.

25 години по-късно 2/3 от доматите са вносни, почти 100% от ябълките са от Македония, Полша и др.

Чесънът е внос от няколко държави, българският е най-малко.

Картофи вносни, смилянски боб от Китай, и т. н.

От 10,5-11 млн. овце в края на 80-те години, сега има 1,2 млн. И т. н.

Източник: https://www.lentata.com/page_11679.html

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!