Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Проф. Искра Баева: Светът пак се преустройва. Това винаги е лошо за малките държави и за хората
Красина Кръстева
- На какво се дължат двойните стандарти в политиката, проф. Баева? Повод да говорим за тях стана конференцията за различното качество на храните в Западна и в Източна Европа, но проблемът присъства и в „Бялата книга“ на Жан-Клод Юнкер, в която се разглежда вариант за Европа на две скорости. Оказва се обаче, че проблемът е доста по-стар. Във вашата книга с проф. Калинова „16 република ли?“ можем да видим, че в рамките на СИВ е имало недоверие от страна на Германия (ГДР) и Чехословакия към възможностите на България в индустриалното производство (по специално в електрониката).
- Двойни стандарти винаги е имало, още от древността. Ние, например, гледаме на Гръко-персийските войни от следния ъгъл – колко е добре, че образована Елада е победила „необразованите варвари“. Но нещата са по-различни – тогава Елада тепърва започва да създава своята цивилизация, докато персийската я има. Двойните стандарти се определят от позицията „ние – те“. „Ние“ възприемаме нещата по един начин, „другите“ имат друга оценка за същото събитие. С развитието на европейската цивилизация тя постепенно налага в глобален план своята гледна точка, без въобще да се опитва да осмисли другата гледна точка. Това става по пътя на колониалните империи, но и на континенталните империи като Руската. Това разделение „ние – те“ пролича много ясно в края на ХХ век при отбелязването на 500-годишнината от откриването на Америка. Латиноамериканските държави казаха – за какво откриване става дума, ние имахме цивилизации, които вие дойдохте и унищожихте. Така че „откриването на Америка“ е гледната точка на Европа, гледната точка на Америка е катастрофата, която настъпва с идването на конкистадорите.
В наше време забелязваме, че има един официален стандарт и друг – апокрифен стандарт. Една е официалната гледна точка за събитията, а другата е неофициална, но я има. Официалната гледна точка е тази на великите държави, нищо, че този термин вече не се употребява. Приема се, че държавите са равноправни – в ООН, в ЕС. Но, ако се върнем на „Плана Юнкер“, трябва да отбележим, че Европа се движи не само на две скорости, повече са. И ние, за съжаление, сме в „бавната писта“. Не можем да отречем, че държавите имат различно въздействие върху цялото, каквото е Европейският съюз, и всеки опит да се промени този баланс – волята на големите, на силните да се наруши и да се наложи волята на „малките“, се приема на нож от „големите“. За целта се използват не само силови механизми, опира се и до ценности.
- Имате предвид реакцията на общоевропейските институции на законите анти-Сорос в Унгария и съпротивата срещу правосъдната реформа в Полша?
- Да, там действително има нарушение в общите принципи, но опитите на „големите“ да им наложат своята гледна точка става без въобще да се опитат да разберат позицията на Полша и Унгария.
- Ако гледната точка на „малките“ е апокрифна, българската гледна точка е обречена винаги да бъде апокрифна?
- Ние сме особена държава – винаги сме се съобразявали със силните на деня. При нас има едно голяма разделение между политическите елити, които винаги са се присъединявали към официалната гледна точка на силните, и масите, за които обикновено е присъща апокрифната гледна точка.
- Но как да си обясним тогава, че същият този елит – виждаме го в книгата ви „16 република ли?“, на закрити заседания на Министерския съвет и на Политбюро, се оплаква, че чехословашките и германските другари не изпълняват колективни решения на СИВ за коопериране на производството на електроника.
- И в СИВ, и във Варшавския договор действа същия принцип – на „по-силните“ и „по-слабите“.
- Но по-силният е Съветският съюз, а ние сме го спечелили за своята кауза и с политическо решение „отгоре“ сме защитили правото си да се развиваме научно-технически.
- Там е работата, че в икономическо отношение по-силни се оказват ГДР и Чехословакия, а Съветският съюз често се опитва да бъде балансьор, който възпира желанията на по-развитите и пренасочва ресурс към по-слабите. Когато трябва да се намеси, Съветският съюз действа категорично, но в СИВ по-често играе ролята на балансьор.
В Европейския съюз такъв балансьор няма. Съединените щати биха могли да играят такава роля в Европа. Но по време на Студената война те играят ролята не на балансьор, а на водач, а след Студената война в рамките на едно десетилетие те са безспорен глобален лидер. Но след ударите от 11 септември това се променя. Тук виждаме колко голяма е ролята на символите. До 2001 г. на американска земя не е имало такъв акт на външна враждебност, 11 септември обаче демонстрира, че САЩ не са неуязвима държава. Това събуди другите конкуренти. От този момент започна опитът на други сили да превърнат света от еднополюсен, с водеща роля на САЩ, в многополюсен. Настъпи много неприятна епоха на премерване на силите. В момента системата на международните отношения се пука по шевовете. Не се спазват правилата, има надпревара на голеите сили, които се борят за установяване на нова глобална система на международните отношения, в която те да играят нова роля. Казвам, че този период е неприятен, защото е съпроводен с много сътресения, докато се установи ново статукво. Ние сме в период на преустройство на света, а това е лошо за обикновените хора и за малките държави.
Политическият елит в България, както казах, винаги се е ориентирал според господстващото мнение – няма значение дали това ще е Германия, Съветският съюз или Съединените щати. Затова в началото на прехода ориентировката бе към САЩ. Едва по-късно се преориентирахме към Европейския съюз, към европейските държави. Това бе проява на естествения ни стремеж към силния.
- Но може би и защото винаги сме се чувствали част от Европа?
- Съединените щати ни „върнаха“ пак към Европа. Може би защото за САЩ една Европа, организирана в ЕС, е много по-удобна за направляване. Но видяхме, че по време на войната на САЩ срещу Ирак Европа се разцепи. И тук се роди тази нова концепция – САЩ заложиха на „новата“ Европа (бившите страни от Източния блок), която подкрепи президента Буш за инвазията в Ирак.
- От САЩ ли дойде силата на Вишеградската четворка да се противопоставят срещу брюкселската бюрокрация, както я наричат?
- Това, разбира се, има своето значение. Но обособяването на държавите от Централна Европа е много по-старо, то възниква още през 17 век. Европа първо е разделена от Великата схизма през 1054 г. на католическа и православна. Тази част на Европа, за която говорим, по този критерий принадлежи на Запада. По-късно обаче, след Промишлената революция и Великата френска революция, тези страни попадат в континенталните империи на изток от центъра на Европа. А те вървят по различен път – развиват се чрез абсолютизъм и промени отгоре. Това поражда тази двойственост на държавите от Централна Европа – от една страна те принадлежат към католическия Запад, но в икономическо отношение се оказват част от източния път. Тази обособеност се задълбочава, когато след Втората световна война попадат в съветската сфера на влияние. Тези държави винаги са се чувствали различни. При тях има непрестанен стремеж да излязат от социалистическата система. Всички опити за съпротива са там, не при нас. При нас какво има? Румъния, която се опитва дипломатически да посредницчи между Изтока и Запада. И Югославия, която се отделя от Източния блок в резултат на конфликта Тито – Сталин, но не тръгва по друг път, а продължава да изгражда социализъм от съветски тип. Централна Европа винаги се е възприемала като нещо по-различно – преди по-различно от Съветския съюз, сега – по-различно от (както те смятат) твърде комерсиалния, светски и либерален Запад. Централна Европа се възприема като общност, която се гради върху традицията и върху религията. Виждаме колко важна роля започва да играе религията в сравнение с ХХ век.
- Интеграцията в рамките на СИВ не се случва заради усещането „те са различни от нас“, така ли? И днес ли това усещане подкопава интеграцията вече в рамките на ЕС?
- Интеграция в рамките на СИВ има. В началото в духа на марксизма се възприема, че това ще бъде един естествен процес на интернационализация. После се разбира, че това е невъзможно и източноевропейската интеграция започва да следва стъпките на западноевропейската. Но през цялото време това е процес, който върви „отгоре“ - правителствата чрез директиви да създават връзки между икономическите субекти, да се сключват търговски договори. А не чрез интегриране на самите икономически субекти.
- Сега нямаме ли директиви от Брюксел?
- Имаме. Но в Западна Европа интеграцията тръгва от икономиката – от Общия пазар. А при нас тръгва от политиката. Ако се върнем към СИВ, сътрудничеството в него, въпреки че върви „отгоре“, има значителен успех. То цели да изравни държавите, като пренасочи ресурс към по-слабо развитите. Сега в ЕС има същия стремеж – цялата общност да придобие хомогенен вид. Защото няма как в рамките на единна общност една слаборазвита държава да бъде равноправна с една силно развита. Опитът на СИВ се проваля не само заради политиката, но и защото не решава въпроса с националния егоизъм, с желанието на всяка държава да се развива по-успешно от другите и за сметка на другите. За съжаление, подобни процеси виждаме и днес в Европейския съюз.
- Колко блока се оформят в рамките на сегашния Европейски съюз и ние къде сме? За Централна Европа стана ясно, те дори сякаш искат да се институционализират като се наричат Вишеградската четворка, лидерите им се срещат много често, координират действия и усилия.
- Идеята на ЕС е да няма такива образования, но те са естествени. Вишеградската четворка е обединена от общото си минало, но и от проблемите, които имат нейните държави. Те всичките се сблъскват с намаляване на населението, което отива да работи на Запад. И решават този проблем по един и същ начин – като привличат емигранти, но от своята етнически близка общност в съседни държави. Имаме една малка групичка на балтийските държави, скандинавските държави (без Норвегия, която не е в ЕС) също имат общи цели и интереси. Има едно ядро на основателите на ЕС – Франция, Германия и Италия. Но Италия поради икономическите си проблеми някак изпада от него. Наблюдаваме борба кой да води в същинската ос на ЕС – Франция и Германия. Малките държави от Бенелюкс са най-нежелаещите да има такива групи. Къде сме ние? Ние също не искаме да има такива групи в ЕС, но по други причини. Ние се страхуваме, че ако има група на балканските държави, това ще бъде задният двор на Европейския съюз. Към това се прибавя и конкуренцията между България и Румъния, ние не можем да направим общност с Букурещ, за да защитаваме някакви общи интереси. Просто Румъния е колкото три Българии и такова обединение ще доведе до същото, което наблюдаваме в рамките на страната – София „изсмуква“ провинцията.
- И с Гърция не можем да се обединим, въпреки православието и сходната територия и население. Те имат друга тежест в световната история, измислили са демокрацията.
- Това е така, но в момента никой не иска да бъде заедно с Гърция и заради тежкото финансово-икономическо положение на страната. С други думи, отново националният егоизъм взима връх над логиката. Според мен на Балканите имаме общи проблеми, които бихме решили най-добре чрез общи срещи. Това не означава да излизаме от Европейския съюз, а да координираме нашите общи действия. Не да се противопоставяме на останалите, а да координираме усилията си.
- Премиерът Бойко Борисов не прави ли точно това?
- Не, той иска да бъде „мост“. Това е друго. Не да бъде водач, организатор на региона. Според мен обаче България няма и потенциал да бъде водач на региона, независимо че сме в центъра. Този „център“ никога не е бил обичан. Като погледнем развитието на Балканите, нашата българска традиция е, че винаги се противопоставяме (имаме своите основания за това, разбира се), поради което всички останали ни гледат с голямо недоверие. От друга страна Балканите са един разделен от историята регион. Националните държави тук възникват късно и се опитват да наваксат загубеното за сметка на своите съседи.
Източник: http://epicenter.bg/article/-Prof--Iskra-Baeva--Svetat-pak-se-preustroyva--Tova-vinagi-e-losho-za-malkite-darzhavi-i-za-obiknoveni/153306/11/34
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!