Следвайте "Буднаера" в Телеграм

DW&FT: Брюксел взема от България, дава на Гърция, Испания и Италия

Според документ на Европейската комисия, до който се е добрал Файненшъл Таймс предстои реалното преминаване на ЕС на 2 скорости, като еврофондове от България, Румъния, Полша и Унгария – Източна Европа, бъдат пренасочени към Южна Европа: Гърция, Италия, Испания и Португалия.
Според не по-малко авторитетния Франкфуртер Алгемайне още идната седмица убийственият документ ще бъде внесен за разглеждане от финансовия комисар Йотингер, който взе поста на внепазно напусналата европравителството бг представителка Кристалина Георгиева.
Точно такава всъщност е концепцията на Макрон за делението на Евросъюза на сърцевина, която използва единната валута, и на периферия, в която попадаме ние.


Целта е да бъдат компенсирани липси на по-закъсалите и проблемни държави в еврозоната, за да не създават проблеми и да не струват пари на Германия, Франция и другите 4 основателки на Съюза, които от миналата година си правят и свои вътрешни срещи на върха, извън Европейския съвет и всякакви европредседателства.Напомняме, че освен Меркел и Макрон в супер клуба влизат главите на тройката БеНиЛюкс и пряко заинтересованата от отнемането на фондовете ни Италия.
В случая с България най-жалкото е, че ние без друго сме много зле в този програмен период и не смогваме да усвояваме фондове – до март, вече в петата година от 7-те 2014 – 2020 имахме едва 16 на сто разплатени, при това с рязка диспропорция между някои програми със 75%, за съжаление много малки, и други – всички големи, които още не стигат и 10%
Немската правителствена медия Дойче Веле пък пише: „Идеята не е нова, но сега придобива реални очертания: страните-членки на ЕС, които не спазват правилата, да бъдат наказани със съкращаване на субсидиите. България също може да попадне в списъка на санкционираните страни.
Онези държави-членки на ЕС, които не спазват правилата, да бъдат наказани със съкращаване на евросубсидиите: тази идея се върти в медиите и в политическите кръгове вече близо две години. Става дума най-вече за държави, които се отклоняват от принципите на правовата държава, ограничават независимостта на съдилищата или посягат на медийната свобода - както се случва в Полша и в Унгария. Със същия финансов инструмент може да се въздейства и върху онези страни, които не полагат достатъчно усилия в борбата срещу корупцията, срещу климатичните промени или срещу младежката безработица. А също и спрямо държавите, които не желаят солидарно да носят бремето на нарасналия миграционен натиск. По някои от гореизброените параметри България също може да попадне в списъка на страните със съкратени субсидии.
Дискусията вече придобива реални очертания. За финансовия период 2021-2027 година Европейската комисия очевидно наистина възнамерява да упражни финансов натиск върху онези държави-членки, които нарушават правилата. Източници от Еврокомисията съобщават, че пари от еврофондовете ще се отпускат единствено, ако съответната държава-членка се придържа към стандартите на правовата държава. Става дума както за независимостта на съдилищата, така и за борбата срещу корупцията. Аргументацията е логична: единствено една добре функционираща правова държава създава подходящи условия за икономическо развитие. Комисията възнамерява да орязва не само структурни помощи, но - когато се налага - и парите по други бюджетни позиции, най-вече селскостопанските помощи. Както е известно, структурните и селскостопанските фондове обхващат цели три четвърти от общия обем на европейския бюджет, който възлиза на 160 милиарда евро годишно. Засега няма да бъдат съкращавани единствено такива позиции като парите за програмата Еразъм, защото не е редно гражданите да бъдат наказвани заради грешките на правителствата си, поясняват в Брюксел”.
„Евентуалното съкращаване на фондовете би засегнало най-вече Полша и Унгария, но също така България и Румъния, пък пише влиятелният особено по въпроса с парите Франкфуртер Алгемайне Цайтунг в своя публикация по темата. И ни дозаколва: „Няколко държави от Източна и Средна Европа ще бъдат засегнати и от следващата мярка, която обмисля Еврокомисията. А именно: помощите от структурните фондове да зависят не само от икономическото положение на получаващата държава, но и от фактори като младежката безработица, образованието, опазването на климата, научно-изследователската работа, а и готовността на страната да поеме своя дял от разноските по нарасналата миграция към Европа”.

Източник: http://19min.bg/news/8/100080.html#100080,
http://www.gudelnews.com/2018/04/blog-post_155.html

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!