Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Няма свобода на медиите у нас. България се срина на 111-то място в света – дори зад Боливия

**** България се срина на 111-то място в света – дори зад Боливия **** Нещо, което не съм споделял – една моя надгробна плоча
България е зад Боливия и др. държави по свобода на медиите. Тя е на последно място в Европа, на едно от задните в света и дори например зад една Македония.
И продължава да се свлича надолу – от 109-то място в предишната класация на 111-то сега сред 180 държави.
Това отчете в годишния си доклад световната организация „Репортери без граница“
Ето пасажи, посветени на нас:
__________________________________
Въпреки, че в момента България председателства ЕС, е на най-ниско място в индекса от всички страни в Западните Балкани, някои от които са кандидати за членство в съюза. Корупцията и тайните споразумения между между медии, политици и олигарси са широко разпространени Най-известните олицетворение на това нетипично състояние на нещата е Делян Пеевски.

Разпределението на средствата от ЕС към определени медии от страна на правителството се извършва при пълна липса на прозрачност и това ефикасно ги подкупва, за да не критикуват правителството или да се въздържат от засягане на определени теми
Физическите атаки и смъртните заплахи срещу журналисти от страна на престъпни групи са особено често срещани в България Тази държава е слязла в индекса на 111-то място от 36-то място през 2006 г., което е най-лошото представяне спрямо която и да е европейска страна.
Заплахите и нападенията срещу журналисти се засилиха през последните месеци. Затова може да се окаже опасно да си журналист в България.
__________________________________
На първо място по свобода на медиите, както винаги са Норвегия, следвана от Швеция, Холандия и Финландия.
Словото на омразата и нападенията срещу журналисти вече не са привилегия
САЩ – страна, в която първата поправка на конституцията за свободата на словото е свещена, губи две позиции и се нарежда на 45-о място.
Словото на омразата и нападенията срещу журналисти вече не са привилегия само на авторитарните държави, се отбелязва в доклада.
Европа, регионът, където свободата на пресата винаги е била много висока, тази година отбелязва рязко влошаване.
Четири от най-големите регистрирани спадове са в европейски държави.
Чехия, където президентът Милош Земан отиде на пресконференция с автомат „Калашников“ с надпис „за журналисти“, е слязла с 11 места на 34-о място.
Словакия, където бившият министър-председател Роберт Фицо се отнасяше с журналистите като с „мръсни антисловашки проститутки“ и „прости и глупави хиени“ и където журналист беше убит, падна с 10 места до 27-о.
Малта, където разследваща корупцията журналистка беше убита, падна с 18 места до 65-то
***************************************
МОЕТО МНЕНИЕ
Както винаги, докладът изследва основно отношенията „власт – медии и журналисти“, но почти не изследва отношенията „медийни собственици – медии и журналисти“.
Вторият аспект все повече се превръща в основен.
Проблемът е, че въпреки частната собственост върху медиите, журналистиката винаги е била обществено явление и служба на обществото.
В последните две десетилетия обаче журналистиката, вкл. и най-авторитетната, също беше приватизирана и все повече, в преобладаваща си част е трибуна на частни и корпоративни интереси, а не на обществени.
___________________________________
Бел.
В България се използват и много перфидни инструменти за натиск.
Аз например бях „ощастливен” заради мои разкрития с двама пуснати на свобода – специално за целта от затвора двойни убийци. Те се разхождаха из книжния пазар на площад „Славейков“, търсейки мои книги и „споделяйки“ случайно, че ще запалят кандилото на автора им и семейството му. Знаеха, че продавачите ще ми го разкажат.
А заради разкритията ми за АЕЦ „Белене” и „Южен поток” се „сдобих“ с голяма мраморна черна полирана надгробна плоча. Дори бяха издълбали в нея мой релеф – цветен (!) на физиономията ми. Скъпа, наистина скъпа изработка – не бяха жалени пари
Надгробната ми плоча я демонстрираха пред офиса на най-голямата погребална агенция „Мира” – на видно място към входа към Софийските гробища. От агенцията си измиха ръцете, че така бил решил скулпторът, на когото поръчали образец и те нямали отношение. Продължиха да си я демонстрират година и половина време и само опасността от съдебния процес, на който реших да ги дам и публикации на Запад ги накараха да я приберат.
Проучих кои от властта и политическите и олигархични елити са платили за плочата и на агенцията. С жена ми реагирахме спокойно, но тъща ми почти припадаше и направо се поболяваше всеки път, когато я виждаше. Мислех да пусна видеото и снимките ми в ТВ ми предаване и в профила ми тук, но махнах с ръка – това са дребни неприятности в професията разследващ журналист.
Лошото е, че над журналистите се упражнява и натиск, вкл. към близки хора и съседи и съществуват съвсем реални рискови заплахи, на които никой у нас не дава гласност. Може би защото в родните условия да се разчита на съд, прокуратура и МВР е напълно лишено от смисъл.

Григор Лилов, Фейсбук

Източник: http://www.gudelnews.com/2018/04/111.html

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!