Следвайте "Буднаера" в Телеграм

"Ню Йорк таймс": Владимир Путин, най-влиятелният човек в света

Дейвид Брукс, "Ню Йорк таймс"

Кой е най-влиятелният човек на планетата? Моят глас отива за Владимир Путин.

Путин се утвърди като един полюс в големия глобален дебат на епохата, дебата между авторитаризма и демокрацията. Той има последователна стратегия за пропагандиране на своята авторитарна позиция в този дебат. Той е способен да унижи и разгроми демократичните си съперници, когато си пожелае, и да се измъкне безнаказано. Той се превърна в културен герой на популистките консерватори навсякъде по света - във Франция, Италия, Филипините и Овалния кабинет.

Обикновено се твърди, че Путин е просто добър, когато играе слаба ръка. Всички очакват в крайна сметка той да се провали, защото руската икономика е в изключително тежко състояние. Но ръката му всъщност не е толкова слаба. Това е така, защото източникът на неговата мощ не е икономически; той е културно и идеологически обусловен.

Както пише в изданието "Imprimis" Кристофър Колдуел, международният престиж на Путин започва с историята, която той разказва. Според неговата собствена версия, той дойде на власт, след като западните реформатори почти унищожиха страната му. Екипи на американски икономисти си мислеха, че ако бъде извършена правилна приватизация, законът, редът и социалното единство ще се установят по естествен начин.

Последва социална катастрофа. Средната продължителност на живота на Русия спадна под тази на Бангладеш. Правителството фалира. Членовете на старата комунистическа номенклатура ограбиха ресурсите на нацията. Няколко поредни американски администрации една след друга унижаваха Русия на световната сцена.

Путин дойде и възстанови стабилността. Средната продължителност на живота в Русия вече е 71 години, което е историческо постижение. Икономиката се възстанови. Русия отново е световна сила, способна, както видяха всички миналата седмица, да реагира на съвместната дипломатическа атака на голям брой западни държави. След 17-годии във властта одобрението за Путин в страната надхвърля 80%.

Освен това, в следващите години авторитарните лидери от неговия тип ще имат няколко ключови предимства във войната на идеите.

На първо място, либералната демокрация се основава на идеята, че властта трябва да бъде разделена в една сложна система от взаимоотношения и институции.

Путин застъпва идеята, че властта трябва да бъде централизирана, с един лидер на върха и ясно установени линии на прокарване на тази власт надолу по вертикалата. Той прокламира представата, че либералната демокрация потъва в хаос, когато няма обществено доверие, че това е измама, която позволява на здраво оплетената върхушка да ограбва всички останали.

Във времена на тревога и недоверие е много по-лесно да се налага идеята за ясна и централизирана власт, отколкото за такава в аморфна и разпръсната форма.

Второ, крайната лоялност на либералната демокрация е към една абстракция - към конституция, убеждения и набор от демократични норми. Ние в демократичния лагер винаги сме разтревожени, когато видим Путин, Доналд Тръмп или Си Дзинпин да погазват нормите, за да трупат все повече власт.

Крайната лоялност на авторитаризма обаче е към един човек. Самият човек. Както го нарече М. Стивън Фиш в "The Journal of Democracy", "Путин е не само най-известният и най-мощният политик в Русия, той е единственият политик". Нито поклонниците на Путин, нито тези на Тръмп, нито пък на Си Дзинпин се притесняват от потъпкването на нормите, стига на върха да има човек, който е готов да поеме командването.

Във времена на тревога и недоверие, хората много по-лесно се обединяват около една личност, отколкото около някаква абстракция.

Трето, либералната демокрация се основава на вяра, вяра във възможностите на отделните граждани. Вярата, както се знае, е увереност в неща, на които се надяваме, но за които нямаме доказателства. Ние, демократите вярваме в идеята, че хората най-добре знаят как да ръководят собствения си живот и че тези индивидуални решения могат да бъдат вплетени в една обществена тъкан.

Путинизмът, подобно на тръмпизма, се основава на цинизъм. Той се основава на идеята, че човек не трябва да има илюзии, че трябва да подхожда към случващото се по света с хладна пресметливост. Според него хората са, каквито ги описва Макиавели - неблагодарни и измамни, плахи пред опасностите и и жадни за печалба. Съперничеството е неизбежно. Всичко е политизирано, партизанско. Всеки човек или всяка институция, която твърди, че е обективна и е над крамолите, лъже.

В този свят всичко е пиар и колкото по-безсрамен е фарсът, толкова по-добре, защото хората ще повярват на всичко, което е в техен интерес да вярват.

Във времена на безпокойство и недоверие е много по-лесно да продаваш цинизъм, отколкото идеализъм.

И накрая, либералната демокрация се основава на идеята, че хората, които не са подобни на вас, все пак заслужават внимание и уважение, че политиката е наука за постигане на компромиси с хора, с които едва ли може да стоите в една и съща стая.

Путинизмът се основава на идеята, че хората, които не са като вас, сеят културен хаос; те подкопават начина ви на живот. Путин непрекъснато настройва срещу гейовете, мюсюлманите, атеистите, "безплодния и безполов" Запад.

Във времена на тревога и недоверие е много по-лесно да се продават разделения, отколкото толерантност към културното разнообразие.

Накратко, не си позволявайте да подценявате този човек или неговата кауза. По целия свят политическите режими се нагаждат, като стават или малко по-авторитарни или малко по-демократични. Точно сега инерцията е ясно в авторитарна посока.

Отчасти това се дължи на блестящия и дързък лидер, който е начело на авторитарния лагер. Както и на това, че ако се запитате кой е световният лидер на либерално-демократичния лагер, няма да се сетите за нито едно име.

Източник: http://epicenter.bg/article/-quot-Nyu-York-tayms-quot--Vladimir-Putin--nay-vliyatelniyat-chovek-v-sveta-/150956/11/33

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!