Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Патриарх Кирил даде сериозен коз в ръцете на българските русофоби

"Това, което се разиграва от няколко дни по повод 140 годишнината от Освобождението на България и визитата на Негово Светейшество патриарх Кирил, е някакъв театър на абсурда. Цялата русофобска преса в България, която отдавна и методично ругае Радев, получи прекрасен повод да предприеме поредна атака срещу всеки, който уважава Русия, почита нашите исторически връзки и се държи достойно във всяка ситуация. Кой стои зад всичко това?! Знам само, че след този скандал ще бъде още по-трудно да се съхрани доброто отношение към Русия. Акцията бе в стил „искахме да стане по-добре, а стана както ... винаги“. Много благодаря на „патриотите“ от Първи канал и ТАСС, които съучастваха в манипулацията". Това пише в коментар, адресиран до руските медии, проф. Румяна Михнева, специалист по история на Русия, секретар на Дружеството на русистите в България и член на Нацоналния инициативен комитет за честванията на 140-годишнината от Освобождението на България. „Гласове“ публикува пълния текст на коментара, поместен във „Фейсбук“.

На 5 март, в края на вечерната информационна емисия по Първи канал, бе съобщена „новината“ как патриарх Кирил „се скарал“ на българския президент, а българите и прочее неблагодарните, по думите на водещия К. Леонтиев, славяни бяха наречени простаци, предаващи Русия в полза на Европа.

 

За начало, искам да кажа на журналистите и редакторите на Първи канал, освен ако не работят по поръчка: спомням си пролетарския лозунг „Мы не рабы, рабы не мы!” и ми се иска да го перифразирам: Приятели от ПЪРВИ КАНАЛ, ние не сме простаци, простаците сте вие! Същината на случващото се в България въобще отсъстваше във вашия странен, нескопосан репортаж и от публичното пространство на Русия в този ден. Поднесеното е перфектна дезинформация.

 

По някакво странно обстоятелство „акцията” предхождаше първата серия на новия сезон на сериала „Спящите”, в която точно се описваше какви са методите за „производство” на подобен тип фейкови новини.

 

Показаното онази вечер в част от новинарската ви емисия (от 5.03.2018 г.) обаче постява клеймото на позора върху целия български народ, не заклеймява онези наши политици и техни действия, които от години влошават отношенията между двете страни. Те имат перспектива, макар и поставени на тежко изпитание от кризата между Русия и останалия свят в момента. Не ви оправдава и аргументът, че навръх 3 март вашите колеги от БНТ се държаха още по-зле. Ние отдавна знаем, че това е добре оценявана и финансово подплатена русофобия. У мнозинството българи това предизвиква омерзение, гняв и пренебрежение.

 

Кои сме ние ли, тези, които наричам „мнозинство” – това са онези от нас, които не променят отношението си към историческата памет, пазят честта и достойството на България. Това е мнозинството от най-русофилския народ – българският и то не онези платени „русофили”, които служат, а онези, които искрено и честно отдават дан на духовните връзки между народите ни. В няколкото минути от предаването вие представихте двустранните ни отношения като някакъв Апокалипсис в стил „всички скандали – в студиото“. Изредени бяха традиционните аргументи на отвъжданата по повод и без българофобия - България е била  против вас в две войни! Теза, която не пояснява, че не България, а Русия и СССР са обявявали войни на България и Русия не подкрепи през 1885 г. Съединението ни поради своите имперски цели и защото, видите ли Александър III не обичал братовчед си Александър I Батенберг.

 

Само че се питам защо бе необходимо да се ровите във всичко това? За какво изобщо следваше да се говори на Празника ни?! За исторически спорове или за отдадената на 3 март почит пред нещо свято – пометта на дедите ни?! За какво въобще информирахте зрителите си?! За хода на патриаршеската визита, за реалната атмосфера в България през този ден, за хората на Шипка, за песните, за вълненията или трябваше да внушите нещо черно и да намерите жертва, за да се развие нова пропагандна акция срещу България и отделни лица от политическия й елит? Спомняте ли си израза за гадната „желирана риба” от оня прекрасен филм „Честита баня”, та да река и аз „Каква гадост е този важ „желиран“ репортаж!

 

Никога не съм предполагала, че ще ми се наложи да пиша подобен текст, на мен историка, човек, приел Русия за своя духовна родина, вярващ, че политиката не би следвало да бъде основание за разрив между два обречени да бъдат заедно народи. В този безумен по стил репортаж  нарекохте неблагодарни предатели и негодници всички славянски народи,  включително и нас. Народът, построил над 500 паметници и мемориали в памет на руснаците, загинали в Освободителната война; нас, българите, които преподават истината за този период на изпитание на децата си, които не са изгубили националното си достойнство, своя патриотизъм и уважение към вашите предци-освободители. Няма да спестя това, че за тях  си спомняте само от годишнина на годишнина, а през лятото не си разваляте почивката и предпочитате слънчевите лъчи и плисъка на вълните, вместо да хванете децата си и да ги заведете на Шипка, в Плевен, в Батак, за да почетете предците си, както го правят младите българи от години не само на 3 март! Аз познавам и обичам достойната Русия, вие сте част от нея!

 

Проследих всички достъпни новини. Бе повече от ясно, че целта е прехвърляне на някакви неясни политически проблеми от „здравата глава на болната”. Стартът на дезинформацията бе даден в Москва. Първият вестник, която пусна „новината“ как Патриархът е „подредил“ Президента бе даден от „Комсомолская правда”, изявила се с хашлашкото заглавие, че главата на РПЦ „нагазил” президента Румен Радев и оттам като се почна - ТАСС, радио "Свободна Европа", нашите русофобски издания. Подмениха се акцентите в изказването на патриарха, персонификация. Пикът на тази дезинформационна кампания бе „новината“ по Първи канал в 21 часа на 5 март (когато писах този текст още не бях видяла и снощното предаване на Соловьов – апогей на пропагандна кампания срещу България и президенстката институция, където безспорно в момента имаме политик – лидер).

 

Не можеше да не се запита човек какво всъщност се случи? Самата визита, като такава, бе напълно игнорирана в Русия, информация за нея, при това напълно доброжелателна, обективна и подробна, се появи единствено на сайта на Руската православна църква. Събитията от 3 март въобще не бяха част от мейстрийма, въпреки огромните претенции към българите по повод на войната. Тук е мястото да кажа, че става дума за Национален празник на независима страна, а не проста годишнина от руско-турската война.

 

Визитата на патриарх Кирил бе посрещната с огромна радост от православните българи. По време на тържествата нищо не предвещаваше кризата от срещата в Президенството. Там изведнъж се оказа, че на патриарха не му харесало, че в благодарствените речи, наред с  Русия, поставяме и други народи, чиито синове са загинали за свободата ни.

 

Когато искаш да изясниш причината за едно или друго действие, има механизми за това, но акцията при срещата бе с търсен ефект на скандал. Патриархът при това отправи обвинения, за да ги чуят жерналистите, които по смисъл не можеха да бъдат отнесени към речите на президента. Ако се споменаваха в благодарностите „държави”, то това не бе в говореното от него. Нека си припомним, че президентът произнесе на 3 март в София ясно и точно имената на НАРОДИТЕ, чиито синове се намерили последния си покой в България, а по онова време са били поданици на Руската империя. Къде е обидното тук? Да ви питам – та нима Сталин през 1945 г. не назовава поименно народите в Съюза, преди да благодари накрая на великия руски народ? Да, нашите политически лакеи през последните години наистина споменаваха цели държави сред овободителите ни – Финландия, Полша и прочие, но не и президентът Радев.

 

Какъв е резултатът от това публично линчуване? Сериозен коз в ръцете на българските русофоби.

 

Речите на нашия президент (които впрочем бяха две – на Шипка и вечерта на зарята в София),  бяха емоционални и правдиви, исторически и политически издържани, каквито отдавна никой не е произнасял в България. И аз се гордея с избора на народа ни и с начина, по който говори генерала-летец Радев!

 

Пропускам омерзението си от изреченото по негов адрес ден по-късно в студото на Соловьов. Ако той е обвиняван, че е учил в САЩ, то значи всеки има право да обвинява и мен, защото съм учила в СССР? Това ли е разковничето на противопоставянето? Разчистваме на наш терен някакви сметки с друга велика сила? Явно да, как иначе да си го обясни човек?

 

По време на зарята-проверка вечерта на 3 март в София Радев цитира Дневника на Достоевски, части от Манифеста за войната, спомена името на император Александър II и руската армия, не знам кой е готвил словото му, но то бе безупречно и като исторически контент, и като акценти и градация на тезите. Никакво роболепие, но искрена почит към Русия, към Царя-освободител, към руските войни, към воините на други народи, които загиват за свободата ни.

 

Но докато ние, нормалните, сме се радвали като простодушни наивници, всяка дума е била визприемана превратно и е будила нечий гняв.

 

На следващия ден, при срещата  с президента, Негово Светейшество патриарх Кирил с непремерено строг тон изрази своето недоволство, изглежда забравяйки, че румънци, сърби и черногорци също са воювали за нашата свобода и следва да бъдат почетени. Жестовете, изказът, заканителният тон – всичко това бе странно за разговор с президента на една независима страна. Странно, че именно там започна тази акция, тъй като, ако човек се запознае с изреченото лично за генерал Радев след това на аерогарата, ще рече, че става дума за две различни лица. Кое бе вярната оценка на политика Радев? Кога той бе умен, перспективен, дай Боже повече като него? За него ли стана дума впоследствие и в предаването на Соловьов?! Ако се съди по изреченото при заминаването на руския патриарх, че се отнася повече от положително към българския президент, претенциите му не са към него, а към други политици, но те не бяха упоменати поименно тези дни от руската пропагандна машина.

 

Президентът Радев е честен и открит политик, който през първата година от мандата си защитава неотклонно нашите духовни връзки, наречени от него „политически капитал“. Няма да припомням и какво е отношението му пред официален Брюксел по кризисните моменти в отношенията на ЕС с Русия. Въпросът обаче дали атаката в президенството беше уместна, остава? Там се търсеше ефекта на тиражиране на някаква „новина”. Та нали Негово Светейшество се обърна специално към журналистите, които знаеха кой именно има поведение, което може да подразни – цял ден БНТ ръсеше бисери. Но партиархът явно подцени опита на нашите медии да постигат нужния на собствениците им ефект и умело насочиха копието на гнева му към президента Румен Радев.

 

В Москва паралелно заваляха заглавия как патриархът го „скастрил“. Именно това събуди въпросите за искреността на патриах Кирил и за подбудите на акцията. Специални поздрави за автора на тази медийна провокация, добре бе отиграно.

 

Цялата русофобска преса в България, която отдавна и методично ругае Радев, получи прекрасен повод да предприеме поредна атака срещу всеки, който уважава Русия, почита нашите исторически връзки и се държи достойно във всяка ситуация.

 

Думите, произнесени по руския Първи канал, ме озадачиха, нищо че в Русия може и да не са ги забелязали, но ние ги чухме добре и в други времена подобни оскърбления биха станали casus belli, но явно днес критериите, дори в международните отношения и журналистическите стандарти, се менят. Моят народ, според представата на някой си там в Първи руски канал, се състои от негодници и неблагодарници!!! А какво действително се е казало, никой така и не разбра. Едва после на сайта на РПЦ се появиха кадри от изявлението на патриарха преди заминаването му на летище София. От тях се разбира, че той не „напада“ президента и българите, а правителството и Бойко Борисов, само че българската и руската пропаганда поставиха на дръвника президента и всички българи.  

 

Кой стои зад всичко това?! Знам само, че след този скандал ще бъде още по-трудно да се съхрани доброто отношение към Русия. Акцията бе в стил „искахме да стане по-добре, а стана както ... винаги“. Много благодаря на „патриотите“ от Първи канал и ТАСС, които съучастваха в манипулацията.

 

У нас политически дивиденти от случая извлякоха русофобите, а в Русия – не ми е ясно кой. Ден по-късно е видна някаква поредна странна игра, част от отсъстващата руска политическа стратегия за Балканите.  

 

В навечерието на визитата на Кирил на един руски сайт се появи интервю с експерт, според когото патриархът има за цел да направи истински пробив в България, експертът изрече всички български исторически тези-мечтания – македонците са българи, Кирил и Методий са наши и пр. и пр. и пр. Тези неща спомена и самият патриарх Кирил в словата си. Бе лансирана тезата за това, че сърбите са най-близкият ни народ, дори нещо повече - спомена се българо-сръбски народ. Тук е редно да спра, защото явно в самата Русия в момента се търсят реактивно аргументи за противодействие на определени геополитически демарши на американците на Балканите, не се боя да кажа закъснели. В интервюто обаче на К. Фролов се изричат ключовите думи от посланието на патриарха – Европа е враг, католиците – също, Русия ще се справи сама с враговете си, включително намеците за монархията като панацея са част от някакви подмолни мотивационни тежнения.

 

Всъщност, добре е да поговорим за същината на случилото се, за това, за което в България никой не говори – целите на посещението на патриарх Кирил и какво недооцениха съветниците му (нивото на журналистиката ни и неспособността й да види дълбочината на посланията му). Ще започна с това, че Първи канал подаде информацията си в много странен вид – в самия край на предаването. Самият „репортаж” бе повече от слаб, необективен, нелогичен (особено сравненията с Китай), на моменти гласът на говорителят явно от напрежения беше почти истеричен. Повече от ясно е, че това е поръчков материал, но въпросът е кому е нужен?

 

1.Цитирането на Константин Леонтиев. В България името му е известно на историци и философи, но в Русия той и символ на антиевропеизма, а името му е ключово за разбиране на философията на визитата на Кирил. Трябва да добавя, че като дипломат в Османската империя Леонтиев полага не малко усилия, за да спре създаването на самосотятелната българска екзархия, т.е. за онези, които знаят, името му безспорно е наситено с негативна конотация. В Русия обаче и особено за руската църква той е фигура-символ на борец да истинска, неевропеизирана Русия, за самосотятелно развитие на православна Русия, която е притискана, за да бъде унищожена от католическия Запад. Именно този акцент – Европа не ви е нужна - бе един от елементите на визитата на Патриарха и не случайно „гневът” му бе насочен против Полша, Литва и Финландия.

 

2.Кодът на събитията може да бъде търсен и на друго място – отношенията между Кирил и Путин. Някакви намеци за хипотетична криза се появиха наскоро в анализите на филма за Валаам, който гледаха и немалко българи. Аргумент за това бе фактът, че Кирил, като глава на РПЦ, въобще не е показан във филма. Както писаха тук-таме в Русия, монархическите увлечения на Патриарха не са по вкуса на светски Кремъл. Във филма се правеха странни аналогии между православието и болшевизма, но идеята за възраждане на монархията, около която се спекулира немалко в Русия, не бе зачетена – случайно или не, но бе факт. Отговорите за това дали има разрив с Кремъл в момента биха била спекулативни, но нека обмислим и тях. Ако между Путин и Кирил има напрежение, то цялата отговорност за хода на визитата в България, говореното тук и последиците й са част от отговорността на Църквата, а не на Кремъл. Каквото и да бъде изречено от партиарха в горния контекст, ще се приеме за негов ход, а не за поредната антиевропейска интрига или намеса във вътрешните работи на чужда страна, каквато практика напоследък виждаме почти всеки ден. А целите на реториката на патриарха са ясни – да бъде разкъсан кръгът, който се затяга около Русия, обединяване на всички православни и откъсването им от Европа, която е противник на Русия. Смопнете си и друга ключова дума от репортажа по Първи канал – сами, сами ще се справим, сами, както Китай, и за да се засили ефекта на самотата – ето и неблагодарните българи, и те ни предадоха. Едно обаче не са догледали сценаристите – за Леонтиев Русия е сама, а при Кирил се говори за славянско единение против Запада. Недоработка си е това явна.

 

Ще направя още една крачка във връзка с монархическите идеи, които витаят около РПЦ, в контекста на казаното по-горе за Валаам. Припомням, че на службата на двамата патиарси присъства последния легитимен, макар и без престол, православен цар – Симеон Сакскобурготски, с когото патриарх Кирил ласкаво се поздрави и благослови. Не можем ли да предположим, че активността на Кирил има за цел и някакви бъдещи негови промонархически идеи? Не е ли възможно да вижда себе си като един хипотетичен Филарет – баща на основателя на династията Романов, борец с католическата полско-литовска агресия, на която Московска Рус устоява сама... Много нещо бе изречено тези дни в България, но истината е зад думите, а там нашите русофоби и поръчковите руски СМИ не копаят, те работят по партийна повеля, която не винаги е правилната.

Източник: http://glasove.com/categories/skandalyt/news/patriarh-kiril-dade-seriozen-koz-v-rycete-na-bylgarskite-rusofobi

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!