Изборът за председател на ГЕРБ или Бай-Тошовото време

Тодор Живков бил голям любовчия (имал безброй любовници) – Затова ли толкова много управляващи приличат на него?

Тодор Живков - син, а не брат на Борис ІІІ?

Вдъхновяващи слова от Тодор Живков, баща на съвременната българска демокрация и голяма част от политическия елит :)  

Единодушното преизбиране на Бойко Борисов и като председател на ГЕРБ на 4-то отчетно изборно национално събрание на партията, предизвика сравнения с Живков.
Не за първи път Борисов, който е бил охрана на Тодор Живков, е оприличаван на него. 4-то отчетно изборно събрание на ГЕРБ е показало, че може да се управлява без визия и без стратегия, а само чрез конюнктурни действия, чрез имитации и симулации и пиар. Не че изборът не бе очакван и предвидим. Ето и някои от реакциите: 

Дори при Хитлер не е имало подобно единодушие, това заяви на страницата си във фейсбук политологът Евгений Данов по повод единодушното преизбиране на Бойко Борисов за председател на ГЕРБ.

Остават само 6 седмици до началото на Председателството. Колко ли още уволнени журналисти, смачкани бизнеси, повдигнати обвинения и запушени усти ни предстои да видим?

Май това е само началото. А може би накрая ще подкарат хората, работещи в близост до НДК, на спонтанна манифестация в подкрепа на Вожда и Учителя: "Винаги верни на Бойко! Води ни, Партийо любима! На всенароден труд за превръщане на Приоритетите във високи трудови постижения!", коментира още Дайнов.

Тия работи сме ги гледали още по черно-белите телевизори, допълни той. 

Дайнов коментира и пасаж от декларацията на ГЕРБ , а именно "председателят на БСП предизвиква извънредни и революционни ситуации. "Революциони ситуации? Шубето е голям страх...", заявява той.  

Бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев коментира иронично, че Борисов е бил на косъм да бъде преизбран. 

"Ако бях на мястото на Корнелия (Боже, опази!), щях да поздравя Борисов за единодушното му преизбиране. На косъм беше."     

Специалистът по сигурността Николай Слатински пък коментира, че вчерашният ден ни показа, че една голяма група хора страда от неизлечима илюзия, че може да се управлява без визия и без стратегия, а само чрез конюнктурни действия, чрез имитации и симулации съвременен мениджмънт, чрез отиграване на ситуации, чрез пиар и проопаганда, чрез шамански екзалтации, популистки заклинания, откъсване от реалността и живеене в паралелна реалност, нарцисизъм по отношение на себе си, чувство на страх като в обсадена крепост по отношение на опонентите и надсмиване, граничещо с презрение към всички останали („останали” в смисъл на други и „останали” в смисъл на останали засега в България).

Но понеже играем по правилата, а по-скоро по процедурите на демокрацията, а аз съм абсолютно сред малцинството спрямо мнозинството, което ги избира (не знам дали вече не съм най-малцинственото малцинство – това, което се състои от 1 човек), аз приемам, че те ще ни управляват дотогава, докато ни управляват (а то може да е броени месеци, но може да е и неизброими години), заявява Слатински. 

Мога да ги посъветвам следните, да го кажем, на първо четене неща:

1. Да се върнат в реалността – големите катастрофи на смятащите се за вечни управляващи се случват поради тоталното им разминаване с реалността – Тодор Живков с физиономията си на 10 ноември 1989 г. знае защо.

2. Да разберат, че между компетенции и компетентност има колосална разлика. Това, че си получил компетенциите да управляваш някакъв процес в частност или страната като цяло, не ти дава автоматично компетентността да можеш да управляваш този процес или страната. А те се заблуждават, жестоко се заблуждават, че като могат да управляват, защото властта е тяхна, те могат да управляват както трябва да се управлява.

3. Да си дадат ясна сметка, че не само какъвто ни е народът, така ще му говорят, но и както говорят, такива стават. Изкушават се (а дефицитите на образование, култура, нравственост и възпитание им помага за това) да използват нисък (понякога дори низък) език, да гъделичкат останали от соца нагласи и стереотипи, да свалят нивото на изказа, да говорят за важни неща в политиката и националната сигурност на жаргон, на диалект, като край ресторантска маса и като към прости народни маси, но тук сработва капанът на т.нар. обратна връзка и те започват да мислят, да проблематизират, да разсъждават и да си обясняват нещата, да властват и да управляват точно на това ниво – дори популистки да гъделичкат простотата и опростяването у народа, постепенно и властовият и управленски техен манталитет, властовите им и управленски способности се спихват до равнището на езика, на който общуват с обществото.

4. Да прогледнат като отворят широко затворените си очи, че са размножили повсеместно администрации, в които е претъпкано с техни хора, протежета, съпартийци и съмишленици (съмишленици като еднакво мислене за какво служи властта и че ден във властта година в живота храни), които хора, протежета, съпартийци и съмишленици са първата администрация в последните 30 години, нежелаеща да се научи да управлява, защото е заета с други неща и има други приоритети за седенето си във властта. Затова трябва да променят рязко и кардинално кадровата си политика, като се обърнат с лице към знаещите и можещите, към кадърните и способните, към интелигентните и образованите (не като дипломи, а като същина на образованието), към младите и сравнително младите хора. В битието и съзнанието си на преподавател мога да ги уверя, че имаме огромно множество такива хора, които могат да направят чудеса в администрацията, да я заредят с капацитет и потенциал, да пресекат тенденцията за растящи непрофесионализъм и неоправност в нея, да излекуват България от този СПИН – Синдрома на придобитата институционална некадърност.  Ако властимащите направят това, дори само това, те ще свършат едно много добро за страната ни дело и много от другите им грехове ще могат да бъдат простени и даже реабилитирани.

Да, те никога няма да бъдат партията, за която аз бих си позволил да гласувам, но поне ще им бъда за нещо благодарен – че обръщат тенденцията да произвеждаме прекрасни, но безработни магистри и доктори, да връчваме дипломи и награждаваме отличници, които, отчаяли се, че не са нужни на България тук, емигрират с еднопосочни билети, заключава Слатински.

Източник: http://dnes.dir.bg/news/boyko-borisov-26631597?nt=10

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!