Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Нашествието: Мигрантска патология
Наблюдавайки ежедневно по телевизиите гигантската вълна от нелегални имигранти от Африка и Близкия изток в европейските държави, човек неволно си задава най-простичкия въпрос: какво ще се случи с европейската цивилизация в най-близко бъдеще и дали европейските политици разбират какво се случва в Европа?
Спомних си как през септември 2008 г. в Кьолн избухнаха масови сблъсъци между привържениците и противниците на строителството на джамия с минарета, високи 55 метра.
Няколко десетки участници в демонстрация под лозунга „Да спрем ислямизацията!“ дори не успяха да се приближат до мястото, определено от властите за техния митинг. Попречи им тълпа от 40 хиляди души – леви радикали, които бяха изпълнили центъра на града и протестираха на свой ред срещу анти-ислямския протест. Левите се държаха твърде агресивно и заплашително – техни жертви станаха 15 ранени полицаи. Някои немски вестници писаха тогава, че денят, когато тълпа агресивни леви принудиха властите да забранят мирната протестна демонстрация, се превърна в ден на поражение за демокрацията.
Най-интересното беше, че сблъсъкът в Кьолн не беше конфликт между ислямисти и християни. По време на кьолнските събития етнически немци – леви атеисти, биеха етнически немци – десни атеисти.
На 3 юни 2012 г. в Хамбург около хиляда „десни“ излязоха на марш против мултикултурализма и толерантността. На акцията в протест срещу този марш се събраха обаче 10 пъти повече демонстранти! Действията на леворадикалите, заслепени от своята борба „за демокрация и толерантност“, сочат нещо много просто: ислямизацията на Европа е много по-лоша от който и да било тоталитарен режим.
Както показаха събитията на 29 юни 2015, когато хиляди африканци нападнаха Евротунела под Ламанша с цел нелегално проникване от Франция в Англия, избухват вече стихийни протести, които са абсолютно политнекоректни.
Но нали е добре известно, че позволените политкоректни мнения никога не са решили и не решават проблемите пред обществото. Напротив: етикетът „забранена тема“ се използва от определени сили именно, за да бъдат скрити процесите, които са наистина опасни. Социалдемокрацията в Европа сама си нахлузи примката на политкоректността. Тази примка не позволява на мнозина политици да разберат същността на явленията, които наблюдават. А хората, които осъзнават какво всъщност стои зад тези явления, не смеят открито и публично да кажат до какво ще ни доведат въпросните явления.
Ето защо, като отхвърлим гибелната политкоректност, трябва да поставим въпроса точно и ясно: става дума за глобалната ислямизация на Европа. С други думи, за сблъсък между две цивилизации: християнската и ислямската.
Сега огромната вълна на ислямизацията залива Европа, почти без да среща съпротива.
Статистиката с всеки ден става все по-мрачна и безнадеждна. Демографският колапс вече не е прогноза – а жестока реалност. Средният коефициент на раждаемост в Европа не надвишава 1,4 деца на жена в репродуктивна възраст, докато необходимият за просто възпроизводство (запазване на досегашния брой на населението) трябва да бъде 2.15.
Коефициентът на раждаемост в някои европейски страни е следният:
– Франция – 2.00;
– Англия – 1.91;
– Белгия – 1.80;
– Германия – 1.31;
– Австрия – 1.41;
– Швейцария – 1.42.
Така се оказва, че е истина прословутата фраза: „Демократичната страна – това е измираща страна“. Затова пък в средното семейство на имигранти-мюсюлмани коефициентът на раждаемост е почти 3 пъти по-висок – 3.6.
През 1950 г. населението на Европа представлява 22% от световното.
Сега то е 10.7%.
През 2050 г., както твърдят демографите, ще бъде 7.5%. Миграцията от към Европа прие характер на патологичен процес. Стотици хиляди млади африканци и жители на Близкия изток мигрират към Европа по всевъзможни начини, главно нелегално. Почти всички европейски страни ги приемат без възражения, без да си задават простите въпрос как ще ги хранят и къде ще живеят тези хора. Освен това, природата е снабдила човека с най-мощния от всички инстинкти – сексуалният. И животът на мигрантите в Европа продължава в своите естествени прояви, които включват и сексуални такива.
Само в Германия броят на имигрантите се увеличава годишно с 60-80 хиляди души и вече е 4.3 млн. – около 5% от населението. Около 65% от тях са сунити, 7% – шиити, 13% – алауити. На регионално ниво (от парламентите на отделните провинции) ислямът бива признаван като официална религия и се строят нови джамии – в цяла Европа вече са построени около 10 хиляди джамии.
В същото време в Германия са закрити 400 католически църкви и над 100 протестантски. Още 700 католически църкви са предвидени бъдат закрити в близките 2-3 години. Имигрантите охотно купуват сградите на бившите катедрали и ги превръщат в джамии.
Подобна картина се наблюдава и в повечето страни от Европейския съюз. Може да се очаква, че в условията на по-нататъшни глобализация и на демографска криза в европейските държави миграционните потоци ще се увеличават. Съответно ще продъли и ислямизацията на Европа.
През последните години в европейските градове са регистрирани стотици актове на агресия от страна на младежи-имигранти, постоянно расте броят на антисемитските прояви. По данни на социолозите, имигрантите проявяват нетърпимост към своите съграждани именно в онези страни, които се отличават с най-голяма търпимост и толерантност.
Нещата стигнаха дотам, че в Дания имигрантите започнаха да искат наем от църквите в кварталите, където са мнозинство.
И християните плащат, за да си нямат излишни проблеми.
Толерантност означава уважение към чуждото мнение. Но нима това означава да позволя някому да пикае в компота ми?
Лично бях свидетел на случай, когато негър с най-агресивен тон настоя да бъде премахната дървена статуя на негър пред входа на един музей. И немкинята – служителка в музея, прибра фигурата, без изобщо да посмее да възрази.
Крайно остър е въпросът за взаимоотношенията между коренните жители и имигрантите. Особено това личи в училищната и младежка среда. Бившият министър по семейните дела Кристина Шрьодер честно и откровено каза по телевизията, че немските деца биват унижавани само, защото са немци. За тези думи тя беше уволнена от поста си на министър и сега е обикновен депутат в Бундестага. В някои училища имигрантите са 70-90% от учениците и затова децата на „етническите“ немци се страхуват да ходят на училище. Немските деца са потиснати, наплашени, предпочитат да си мълчат и да се свиват пред мигрантите. Учители в Германия свидетелстват, че ученици – деца на имигранти плюят в храната на свои съученици-немци, които ядат свинско.
Това, че мултикултурализмът в Европа е мъртъв, напомниха събитията от началото на 2015 г. Те отчетливо и ясно показаха, че нахлуването на Европа на африканци с тяхното безкултурие означава на практика в цивилизования свят да бъдат внесени насилие и тероризъм. На 7 януари 2015 г. в редакцията на „Шарли Ебдо“ и последвалите събития загинаха 15 души.
После беше унищожена група ислямисти в Белгия.
На 14 февруари 2015 г. в Дания ислямист уби двама души.
На 26 юни 2015 г. в Лион радикалният мюсюлманин Ясин Салхи уби своя шеф, отряза главата му и я наби върху оградата пред завода, заедно с две знамена – бяло и черно, с надписи на арабски. За проблема с мултикултурализма основната вина се носи от Европейския съюз и правителствата на европейските държави. Правителството на Германия и лично канцлерът Ангела Меркел осъдиха дейност на PEGIDA (Patriotische Europäer gegen die Islamisierung des Abendlandes – Патриотични европейци против ислямизацията на Европа). В новогодишното си обръщение мадам Меркел рязко се обяви против анти-ислямската пропаганда и обясни на немците, че онези, които подкрепят PEGIDA, били хора „чиито сърца са пълни с предубеждения, студ и дори омраза“.
Меркел добави още, че „ислямът е част от Германия също така, както и християнството“, което предизвика буря от негативни емоции. На 31 август 2015 г. тя повтори тези свои думи по повод на сегашното многохилядно нашествие на т. нар. „бежанци“ в Европа. Трудно е да се разбере защо тя е такъв привърженик на ислямизацията.
Бившият премиер на Швеция Фредрик Райнфелд също се изказа твърде откровено. Той заяви: „Швеция принадлежи на имигрантите“. Проблемът е, че възхвалите, които социал-демократите отправят към мултикултурализма, се възприемат от мигрантите по съвсем прост начин: като акт на капитулация. За тях Швеция е покорена страна, а нейното население – законна плячка на завоевателите. Във втория по големина град на Швеция – Малмьо, мигрантите вече са 40.8% от население и най-популярното име за новородени момчета там е Мохамед; също както и в Лондон, впрочем. В Малмьо уличните грабежи и убийства приеха формата на „война против шведите“ – така откровено се изразяват пред журналистите млади имигранти.
В страните на Балтика зачестиха митинги против мигрантите от Африка и Азия, които са им натрапени от Европейския съюз.
От тези имигранти 43% никога и никъде не са работили през живота си. Съвсем малка част от тях са избягали заради политически или религиозни репресии. Сред останалите „бежанци“, 60% от които са здрави млади мъже на възраст между 20 и 30 години, има немалко радикални мюсюлмани, чиято цел е тоталната ислямизация на Европа.
Под лозунгите „Прекратете геноцида срещу балтийските нации!“, „Балтика – на балтийците, Европа – на европейците, Африка – на африканците!“ гражданите на Балтика все по-често се обявяват против „малмьолизацията“. Правителствата на много европейски страни със своите неразумни действия положиха началото на неуправляем и много опасен процес. Защото този огромен поток нелегални имигранти, които искат да получат статут на беганец и да живеят в Европа, без да работят, а само да получават социални помощи, разрушава инфраструктурата на целия континент. Имигрантите се заселват компактно по места – и в много европейски градове вече се формира среда, която няма нищо с европейското.
Като изхождат от аксиомата, че религията трябвало да бъде отделена от държавата, страните в Европа оставиха на самотек онова, което се случва в джамиите. Затова повечето бяха окупирани от радикални имами, които открито призовават към унищожение на „неверниците“. В началото на третото хилядолетие имигрантите се превърнаха в активна политическа сила. През пролетта и лятото на 2001 г. имигрантите проведоха масови акции в градовете на Средна Англия. През 2002 г. по време на парламентарните избори във Франция масовите действия на имигрантите в значителна степен парализираха действията на една законна политическа партия като Националния фронт.
През зимата на 2003-2004 г. бяха проведени многохилядни шествия и митинги на имигрантите в Европа против забраната за носене на хиджаб (мюсюлманската женска забрадка) в училищата.
Някои ислямски дейци открито искат вече автономия на европейските мюсюлмани.
Един от лидерите на ислямските радикали в Англия – Камил Садики, в своя „Мюсюлмански манифест“ призова мюсюлманите да не спазват британските закони, които противоречат на ислямската религия, и поиска за британските мюсюлмани статут на „автономна общност“; което вече може да се разглежда и като заявка за окупация на чужда територия. Ислямски терористи организираха взривовете в Мадрид и Лондон, както и убийството на холандския режисьор Тео ван Гог в Амстердам. Мнозина мюсюлмани, които участваха в терористичния акт на 11 септември 2001 г. в САЩ, бяха от европейски страни. Техният мироглед е формиран в Европа, където има благоприятни условия за разпространение на идеите на радикалния ислям, който отрича либералните и демократични ценности.
Повечето от онези, които извършиха терористичните актове на 11 март 2004 г. в Мадрид, също бяха млади мюсюлмани от второ и трето поколение мигранти. Групата беше съставена от пълноправни граждани на Испания (повечето от марокански произход), изповядващи идеите на джихада под влияние на проповедите в джамиите и информацията от радикални ислямистки сайтове.
Същата картина може да се наблюдава в Англия, където лондонските терористични актове от 7 юли 2005 г. бяха извършени пак от млади мюсюлмани – пълноправни британски граждани.
Значителна част от имигрантите в Европа не се интегрират в европейската действителност и съзнателно отказват да приемат европейския начин на живот, европейския морал и европейските ценности. Отказвайки се от европейска идентичност, те се чувстват преди всичко като част от световната ислямска общност – Умма.
Сегашната демографска ситуация засилва увереността на такива имигранти, че рано или късно Европа ще стане част от ислямския свят. Сред тях е широко разпространено убеждението, че утробите на мюсюлманските жени са най-ефикасното средство за ислямизацията на Европа и целия свят. Това е заявено за пръв път през 1974 г. на 29-та Генерална асамблея на ООН от алжирския президент Хуари Бумедиен:
„Ще дойде ден, когато милиони хора ще напуснат Южното полукълбо, за да нахлуят в Северното. Естествено, не като приятели. Те ще отидат там като завоеватели. И ще ви завоюват, като населят Северното полукълбо с децата си. Утробите на нашите жени ще ни донесат победата“.
Шейх Юсуф ал-Карадави, виден авторитет в ислямския свят и духовен лидер на „Мюсюлмански братя“, наскоро заяви:
„След като ислямът на два пъти беше изтласкан от Европа, сега той се завръща като завоевател и победител. Но този път ще завоюваме Европа не с меч, а с молитви, като разпространяваме идеологията на исляма“.
Някои аналитици твърдят, че в съвсем близко бъдеще Франция ще стане първата ислямска държава в Европа – и именно от нея ислямът ще започне своя победоносен марш към другите страни от континента“. Все повече имигранти предпочитат да живеят в границите на собствената си общност, само по своите ислямски закони. Те не искат да говорят езика на европейската страна, където се намират. Така формират закрити общества, които съществуват паралелно на обществото в държавата, която ги е приела.
Именно с това си поведение мюсюлманите се различават коренно от другите малцинства (китайско, индийско, източноевропейски и т. н.), които запазват културните традици и своеобразието си, но се стремят да се адаптират в обществото, където живеят.
Очевидно е, че колкото повече мюсюлмани не искат да се интегрират в местното общество, толкова по-висок е потенциалът за конфликтност в това общество и толкова по-агресивна става дейността на радикалните ислямски групировки.
Според някои експерти, ислямът сам по себе си не носи никаква заплаха за мира и обществото. Заплаха възниква само, когато той престане да бъде религия и започне да се използва като политическа идеология, предназначена за завземане на властта в отделните страни, региони или в планетарен мащаб в името на създаване на бъдещия Световен халифат.
Европейското общество е построено върху либерални ценности, върху принципите на политкоректността и толерантността – ето защо някаква специална политика спрямо мюсюлманите се схваща като недопустимо нарушение на демокрацията. В Европа е немислим такъв законодателен акт, какъвто беше приет наскоро в Австралия. В този закон за арабо-мюсюлманските имигранти, от които „правителството чувства заплаха за терористични актове“, се казва: „Мюсюлманите, които желаят да живеят в Австралия по законите на шариата, трябва да напуснат тази страна“. А в Европа изказвания, че ислямът е заплаха за обществото, се оценяват като „расизъм“ и се преследват по съдебен път.
Например, популярният в Белгия католически свещеник Самуел Йоздемир (от турски произход) е обвинен от властите в „расизъм“, защото в своя проповед посочил опасността от ислямска експанзия в Европа. „Такова понятие като „умерени мюсюлмани“ просто не съществува“, – твърди този свещеник. В свое изказване по местната телевизия той нарече всяко дете-мюсюлманин, родено в Европа, „бомба със закъснител за децата на европейската култура, които скоро тук ще станат малцинство“.
Интересното е, че инициатори за съдебното преследване на Самуел Йоздемир станаха не ислямски организации – а белгийска правителствена правозащитна организация, която квалифицира неговото изказване като „разпалване на расова омраза“ и даже препоръча отец Самуел да бъде задържан в ареста под стража до произнасянето на съдебното решение. Дали увеличаването на броя на имигрантите ще доведе до ислямизацията на Европа? Самият този въпрос е нелогичен – та нали, щом се увеличава, значи, рано или късно ще доведе… Мнозина радикални ислямски лидери не се съмняват в това. Както заяви един от тях: „Ислямът ще се завърне в Европа като завоевател и победител, след като е прогонван два пъти от континента. След това на християните ще бъде оставен само един избор: или да приемат исляма – или да плащат данъка, с който се облагат не-мюсюлманите за правото да живеят в мюсюлманска страна“.
В европейското разбиране интеграция означава не просто живот едни до други – а само върху общ фундамент от ценности, конституцията и европейската култура, чиито отличителни черти са християнството, хуманизмът и просветителството.
Мнозина европейски политици смятат и открито заявяват, че мюсюлманите с нищо не се били различавали от останалите малцинства. Но по-нататъшното механично следване пътя на либерализма не може да реши проблеми, които вече са съвсем очевидни. Това следване води само до по-голямо самоизолиране на имигрантите и до нарастване на влиянието на радикалния политически ислям в тяхната среда – а това в най-близко бъдеще може да се превърне в реална заплаха за вътрешнополитическата стабилност и за самото съществуване на съвременната европейска цивилизация. И колкото повече властите в Европа затварят очите си си за ислямския проблем, толкова по-трудно ще е да се намерят адекватни методи за неговото решаване. Бъдещето на Европа зависи от това, дали европейските държави ще създадат адекватна политика спрямо разрастващите се и все по-малко интегрирани в обществото мюсюлмански общности. Такава политика трябва да гарантира всички права и културното своеобразие на европейските мюсюлмани, но и да хармонизира техните отношения с обществото, да осигури интеграцията на мюсюлманите в съвременната европейска цивилизация.
Ако процъфтяващата все още и засега Европа не намери адекватен изход от тази сложна ситуация, нейното развитие може да тръгне назад и да поеме по пътя на деградация. В този случай не днешните развиващи се страни ще догонват развитите, а напротив – Европа ще се окаже на нивото на развиващите се страни. Засега подобно развитие на събитията все още не е неизбежно и ми се иска да се надявам, че Европа не ще се окаже върната назад във времената на най-мрачното Средновековие и религиозните войни. Няма съмнение, че ислямизацията на Европа днес е главната заплаха за европейската цивилизация. Тази заплаха идва най-много от онези млади мюсюлмани, чиято доктрина е „Световния халифат“. Мнозина от тях споделят радикалните възгледи на „Ислямска държава“ и стотици европейски ислямисти попълват редиците на тази екстремистка организация. Граждани на европейски страни (мюсюлмани) воюваха за „делото на джихада“ в Кавказ, бивша Югославия, Близкия изток и Северна Африка. Само по приблизителни изчисления днес в „Ислямска държава“ се бият около 1000 граждани на Франция, около 700 на Германия и толкова поданици на Англия, 300 поданици на Белгия, 100 поданици на Дания.
Последицата от досегашната политкоректна и мултикултурна политика на европейските управляващи е, че над Европа се носи призракът на радикалния ислямизъм, който е в състояние да погълне континента, на първо място от културна гледна точка. Нещо повече, европейците, без сами да подозират, вече плащат данък на имигрантите. Кривата на престъпността сред младежите-имигранти върви стръмно нагоре, не на последно място поради дейността на радикалните имами. Те учат своите възпитаници, че според законите на шариата кражбите и грабежите спрямо жителите на покорената Европа са напълно допустими, понеже представляват вземане на данъка, който неверниците (не-мюсюлманите) са длъжни да плащат на правоверните (мюсюлманите), задето ги оставят живи.
Според Комисията по демография към Съвета на Европа, ако през 1960 г. европейците са били 25% от световното население, през 2000 г. са вече 17%, а след 40 години ще са не повече от 10%. През 2000 година населението на Европа е било 758 милиона, а към 2050, ако се запази сегашното ниво на раждаемост и без да се отчита имиграцията, ще е 600 милиона.
Дотогава Европа ще е загубила толкова жители, колкото сега наброяват Финландия, Дания, Швеция, Полша, Норвегия и Германия, взети заедно. За последен път толкова голямо намаляване на европейското населени е имало по време на епидемията от чума през ХІV в. Особено сериозна е ситуацията в Германия, където до 2050 г. населението ще намалее от 82 на 59 милиона жители.
Но в Европа има и такива хора, които разбират до какви последици може да доведе политиката на европейските правителства на либерална и политкоректна дегенерация и се опитват да предотвратят това.
Известната италианска журналистка и писателка Ориана Фалачи още през 2004 г. в книгата си „Силата на разума“ призова европейците на борба и предупреждаваше, че ислямът води завоевателна война против Европа. Тя твърди, че Европа се намира в смъртоносна опасност: препълнена е с ислямисти, и с всеки изминат ден все повече я задушават безмилостните ръце на фанатичните привърженици на аллаха.
Тило Сарацин през 2010 г. издаде книгата си „Германия се самоубива“, в която посочи последиците за Германия в резултат от падането на раждаемостта, предсказа заплахата за коренното население на Германия и предупреди за опасността от нарастването броя на имигрантите от мюсюлмански страни. Тило Сарацин констатира факта, че пристигналите в страната мюсюлмани-имигранти не се интегрират в германското общество, а напротив – разрушават го.
Той пише: „Аз не искам в страната на моите прадеди и внуци ритъмът на живота да се определя от мюезини, населението да говори на турски и арабски, а жените да носят хиджаби. Ако ми се иска да видя всичко това, ще взема отпуск и ще отида на Изток. Но не съм длъжен да приемам онзи, който живее за сметка на данъкоплатците, без да признава и уважава държавата, която го храни. Не смятам за разумно да се грижа за образованието на неговите деца, а той да плоди нови момичета, увити в хиджаби“.Тило Сарацин разкрива само малка част от проблемите, максимум 5%. Но какво преследване започна срещу него мюсюлманската общност на Германия! Мнозина привърженици на исляма не търпят никаква критика и, с подкрепата на политкоректните немци се опитват да запушат устата на смелчаците, които отварят очите на своите сънародници. През 21-ви век поредният призрак броди из Европа – но сега не онзи от 19-ти век, за който пише в „Манифест на комунистическата партия“. Новият призрак се стреми да пороби Европа културно, а сетне и политически.
Мигрантите са хората, които прокарват пътищата за нахлуването на собствената си цивилизация в Европа.
Пристигайки нелегално, те започват да разбиват магазини, да горят автомобили и да настояват да им се заделят територии, където да са валидни законите на шариата. С всяка измината година тяхното поведение става все по-настойчиво и агресивно. И всяко следващо поколение мигранти има още по-нагло и още по-агресивно поведение.
Може да се затварят очите за онова, което се случва: как турци убиват немски жени, как араби взривяват пътници в лондонското метро, как мароканци колят холандски режисьори и как алжирци осакатяват френски полицаи.
Но от тези факти няма къде да се избяга и трябва да се признае: натискът срещу християнска Европа нараства в гигантски мащаби. Навсякъде, където проникнат подобни имигранти, започват сериозни конфликти между тях и коренното население. В основата на тези конфликти лежи принципът за насилствено разпространение на собствената им религия. Ако управляващите Европейския съюз захвърлят примката на политкоректността, която няма нищо общо с истинския хуманизъм, и признаят, че заплахата от радикалния ислям сред имигрантите е реалност, то решението на този проблем ще се опрости в пъти и ще отнеме много малко време. Въпреки призива на канцлера Ангела Меркел към немците – да приветстват разнообразието и свикват с минаретата в немските пейзажи, ще е достатъчно просто да се приеме закон, според който всички имигранти, настояващи за автономност в страните на пребиваването си и за право да живеят според законите на шариата, да бъдат експулсирани в страни от ислямския свят, където ще живеят съвсем свободно по законите на шариата. А т. нар. „недостиг на работна ръка“ може да се запълни с хора от онези страни (на първо място – източноевропейски), чиято култура не издига като цел глобалното завоюване на духовната и политическата власт в целия свят.
Това, което наблюдаваме сега – крайно късогледата политика на Евросъюза спрямо мигрантите, е престъпление от огромен мащаб. Само през 2015 г. до днес, 20 септември официално в Европа са нахлули над 400 хиляди души, а по нелегални канали – не по-малко от още 500 хиляди. По приблизителни оценки общият брой на нелегалните имигранти в Европа е между 5 и 7 милиона. Най-много незаконни имигранти са съсредоточени във Франция, Германия, Италия и Испания. Тези цифри показват, че в Европа тече интензивен процес на превръщането на имигрантите във важен фактор на европейското общество, който работи за неговата дезинтеграция и неизбежно ще доведе до промяна на етническия и духовен облик на европейските държави.
Има една такава болест – шизофрения. Означава разрив на съзнанието, когато човек откъсва отделни детайли от околния свят и може да говори за масата, стола, прозореца – но не може да обедини детайлите в едно цяло и да каже, че всичко това се намира в една стая. Всичките изброени по-горе терористични актове и необичайно агресивното поведение на мюсюлманите-имигранти на гръко-македонската граница през август 2015 г. са звена от една верига – процесът на ислямизация на Европа. И означава завоалирано обявяване на война – война дива и варварска, война без правила. В тази война врагът действа отвътре, откъм тила, използвайки технически средства, които цивилизованите хора сами са му дали в ръцете. Този враг беше пуснат в нашия тил от левите движения, които поради идеологическата си ограниченост, преминаваща в политическо слабоумие, не разбират цялата опасност от религиозната агресия. Именно левите движения предадоха здравия смисъл и европейската цивилизация. Противникът на тази цивилизация има конкретна религиозна идеология и тактически метод – той се сражава срещу нас в собствения ни тил, като се прикрива с демократически лозунги. Именно това не искат да видят политиците от Европейския съюз, поразени от разстройство на интелекта, подобно на шизофреничното слабоумие.
По този начин имигрантите завършват през 21-ви век мисията, която единоверците им не успели да реализират на два пъти – 8-ми век, когато арабите (понякога ги наричат маври или сарацини) превзели Иберийския полуостров, и през 17-ти век (1657 и 1683 гг.), когато войските на турците стигнали до Виена. Просто сега завоеванието ще бъде извършено без големи кръвопролития, защото става отвътре. В скоро време европейските градове ще се покрият с гъста мрежа от джамии, жените ще се забулят с фереджета, а от храмовете вместо камбанен звън ще се чува гласът на мюезина.
Живеем в необикновено време – период на самоунищожаване на европейската християнска цивилизация, която е създала съвременния свят.
Нима ще се сбъднат думите на ръководителя на германската теле- и радиокомпания MDR Удо Райтер (Udo Reiter), казани през 2010 г.:
„Ден на немското единство през 2030 г.: федералният канцлер Мохамед Мустафа призова мюсюлманите да уважават правата на немското малцинство“.
Превод и редакция: Любомир Чолаков,
Демократура или Диктатура на демокрацията
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!