Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Паси: 1,5 милиарда мигранти са готови да тръгнат към Европа - приканва да се стягаме за Марс
Желанието на африканското население да се премества към по-добро място за живеене може само да расте. ЕС не трябва да се свени и да изработи свои собствени критерии за селекция. Следващото преселение на човечеството може да бъде към Марс.
Соломон Паси: 1,5 милиарда мигранти готови да тръгнат от Африка към Европа през 2050 г.
„Чудо ли е миграцията?” Това е въпросът, който постави бившият външен министър д-р Соломон Паси в основата на своето изказване на кръглата маса „Балканите – пътят на кръстопътя?”. Тя бе организирана от фондация „Фридрих Еберт” и Института за икономика и международни отношения.
Презентацията на бившия ни външен министър започна с любопитни исторически препратки. „Миграцията е процес, който има праистория, а първият евроинтегратор на България е хан Аспарух през 681 г. и то още преди Брюксел да е създаден като столица на Европа. България също е създадена като резултат на миграция”, подчерта Паси. Той спомена и световните миграции, свързани с Чингис хан: „Тъй като той е бил много плодовит, а синовете му са продължили тази традиция, учените днес изчисляват, че може би 0,5% от световното население имат гени на Чингис хан. Ако тук има сто души, със сигурност пет от тях носят гени на Чингис хан.”
Заради актуалното значение на проблема на днешната емиграция към Стария континент Епицентър.бг ви предлага изказването на Соломон Паси с незначителни съкращения.
При миграцията има моторни фактори, за които ще използвам английската терминология – push factor (фактор на прогонване) и pull factor (фактор на привличане).
Ако сравним Европа и Африка, то могат да се очертаят следните сравнения. През 2015 г. Европа има население от 0,74 милиарда души, Африка – 1,2 милиарда. Очевидно е, че там, където хората са повече, те отиват нататък, където те са по-малко. Средната възраст в Европа е 42 години, а в Африка – 20 години. Това означава, че населението в Африка е по-мобилно и по-витално от европейското и вероятността то да нахлуе към Европа е много по-голяма. Друга интересна статистика е тази за БВП на глава от населението. В Европа то е 34 300 долара, в Африка – 5 368 долара. Очевидно е, че хората отиват от по-бедно към по-богато място. Ако трябва да дадем дефиниция на миграцията, тя е желанието на хората да живеят по-добре и търсят по-добри места за живот.
Има и редица други фактори на привличане и на прогонване, които карат африканското население да идва към Европа – образование, здравеопазване и др.
Ако погледнем в перспектива и ако от 2015-а скочим към 2050-а, очакванията са, че населението на Африка тогава ще е нараснало до 2,5 милиарда души, а БВП на глава от населението няма чувствително да се е увеличило – то ще бъде около 7000 долара. Тоест желанието на африканското население да се премества към Европа може само да расте в перспектива. И ако имаме 2,5 млрд. мигрантско население, няма причина да очакваме, че половината от него няма да искат да се пресели към нашия континент, където по същото време ще живеят 0,7 милиарда души. Когато близо милиард и половина тръгнат към континент, който има половин милиард, това означава, че миграционният натиск ще бъде огромен: три към едно.
Тук веднага навлизаме в сериозни религиозни спорове трябва ли да има миграция или не. Има различни партии и различни политики и на гърба на тези политики много хора печелят избори. Или губят избори.
Истината е обаче, че религиозният спор за миграцията трябва да се сведе до рационален подход и до аритметика. Миграцията се свежда до четири числа – колко голямо население може да приеме колко голям бежански поток, за колко дълъг период от време може това да се случи и на каква цена. Това са четири числа, на които, ако ние можем да отговорим, ще рационализираме спора. Дайте си сметка, че ако в едно село със 100 души, ние поканим 1000 мигранти, това село ще се превърне в друго село. И обратното: ако в един град от 10 000 души поканим 1000 мигранти, те вече ще бъдат възприети, настанени по съвършено друг начин. Въпросът опира до съотношението между броя на домакините и на гостите.
Виждал съм различни решение, като например това да се построи стената и стената ще реши проблемите. Истината е, че няма едно вълшебно решение. Има решение от няколко части. Първата част е свързана с устройството на африканския континент, който да го направи едно по-добро място за живот. Независимо от това, ще има хора, които искат да се преселят към Европа. Между Южна Европа, Средиземно море и Северна Африка трябва да се възприемат някакъв тип адаптационни центрове, тъй като мултикултурализмът, колкото и да е хубав, не трябва да се превръща във война на различните култури. След това тези хора наистина ще продължат към Европа, но ние като Европа имаме право да правим селекция. Не е казано, че всички мигранти трябва да всяка цена да бъдат приети. Трябва да има критерии за подбор. За такива критерии има много добра практика – в Германия, в САЩ, в Канада и много други държави. Смятам, че ЕС по никакъв начин не трябва да се свени и да изработи свои собствени критерии. След селекцията едни ще се връщат обратно в Африка, а други ще преминат Великата китайската стена на Европейския съюз. За България съм казвал неведнъж, че имаме арабски студенти, които са завършили образованието си тук – лекари, учители и т. н., които вече са адаптирани. Една покана към тях, мисля, че ще облекчи целия процес.
Целият този процес ще продължи с втора, трета и четвърта фаза. Такъв рационален подход към миграцията я свежда до решения, а не до религия, догми и табута.
И така въпросът, с който започнах презентацията, бе „Чудо ли е миграцията?” На снимката виждате Илон Мъск - пионер на миграцията на човечеството към Марс. Тази миграция ще продължи в по-значителни мащаби, отколкото изглежда сега. Ние наистина не трябва да се притесняваме от миграцията.
Не, миграцията не е чудо, миграцията е човешка природа.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!