Следвайте "Буднаера" в Телеграм
По 15 млн. лева на ден харчи държавата! Министерствата бързо и сигурно затъват в дългове!
По 15 милиона средно на ден харчи държавата, което е истински срив в сравнение с предходните години, когато сумата е достигала 23 милиона.
Това показва статистиката на Агенцията по обществените поръчки, съобщи БНТ. Най-голям спад на процедурите има в сектора на строителството като от бранша определят годината като почти нулева за еврофондовете. Държавата и общините харчат около една четвърт от парите на данъкоплатците за обществени поръчки. Счита се, че тези средства са онази част от бюджета, която се връща директно при хората, чрез бизнеса, който е и техен изпълнител.
Ето какво обяснение за спада даде вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев. "2015 г. беше уникална, защото тогава се застъпваха два програмни периода - старият, годината с най-големи плащания и вече започналия нов програмен период. През 2016 г. се изпълнява само новият програмен период 2014 - 2020 г. и е напълно нормално обществените поръчки да са по-малко", каза той. Дончев уточни, че предстои засилване на поръчките до края на годината, а цифрите до момента са следните.
От началото на тази година до 7 октомври държавата е успяла да договори над 4,250 млн. лева. Така сметката показва, че на ден местната и централна власт са харчили по 15 250 000 лева. Най-много пари са отделени за доставки 1 млрд. и 700 млн. лева, за строителство са отишли 1 милиард и 400 млн. лева, а за услуги 777 млн. лева. Това е изненадващо, тъй като през последните пет години най-много пари бяха насочвани към строителството заради европейските програми.
От строителния бранш, където е и най-големият спад, обясняват тенденцията с еврофондовете и факта, че единственият проект, който в момента върви е строителството на столичното метро. "През последните години над 80% от обществените поръчки са от европейските програми. Вижда се, че тази година все още програмите не са стартирали в това число и обществените поръчки", коментира Светослав Глосов, председател на Камарата на строителите в България.
Плюс е, че няма проблем с разплащането на поръчките, както е имало в предишни години, просто защото ги няма. Хората са се примирили с ролята си на странични наблюдатели как се разпределят парите им. Също така настояват обаче да има повече социални харчове - за пенсии, образование, здравеопазване. /novini.bg/
Министерствата бързо и сигурно затъват в дългове!
Въведените със закон ограничения за размера на новите задължения, които министрите имат право да поемат през годината, не работят. Министерствата масово не се вместват в лимитите, определени от Народното събрание, и трупат нови ангажименти за разходи, които подкопават и бюджетите им за следващи години. Това става с благословия на кабинета и е поредният пример за широките правомощия на правителството за размествания в изпълнението на държавния бюджет без одобрението на Народното събрание. Това показва отчетът за изпълнението на държавния бюджет за 2015 г., който е внесен в парламента и ще бъде обсъден от депутатите в следващите дни, пише в."Сега".
Лимитите за нови задължения и ангажименти за разходи бяха въведени с новия закон за публичните финанси и за пръв път бяха приложени през 2014 г. Данните за приключилата 2015 г. показват, че това е разходното перо, което на хартия е ограничено по волята на Народното събрание, но лесно се променя по решение на изпълнителната власт. Така лимитите при редица министерства са надхвърлени, а в списъка с нарушителите са ведомства, които традиционно не се вместват в бюджетите си. МВР например е поело през 2015 г. ангажименти за нови разходи в размер на 169 млн. лв. при одобрени от парламента 90.4 млн. лв. В крайна сметка след актуализацията на бюджета вътрешното министерство е приключило годината с разходи от 1.25 млрд. лв. при първоначално заложени 1.03 млрд. лв. Много над определения лимит от парламента е и военното министерство, което е натрупало ангажименти за разходи в размер на 353.5 млн. лв. при позволени 109 млн. лв. По окончателни сметки МРРБ е с поети ангажименти за разходи в размер на 357.9 млн. лв. при лимит от 254.5 млн. лв., а транспортното министерство е натрупало 239.5 млн. лв. ангажименти при 193 млн. лв. лимит.
По регламент министерствата нямат право да надхвърлят тези лимити без актуализация на бюджета, освен ако правителството не им го е позволило. Случаите, в които се дава подобно разрешение, през 2016 г. дори бяха разширени. Също толкова пожелателни са и лимитите за разходите за персонал - възнаграждения и осигуровки, които се залагат в Закона за бюджета. Те могат да се променят и без одобрение на Народното събрание, по едноличната воля на правителството, при гласуване на постановлението за изпълнение на държавния бюджет. През 2015 г. разходите за заплати бяха вписани в Закона за държавния бюджет. Това ограничение също не бе спазено, но поне корекцията стана видима и мина през гласуване в Народното събрание. Най-големите преразходи и тук бяха при силовите ведомства. При актуализацията се наложи те да получат допълнително 168 млн. лв. за заплати и осигуровки - 120 млн. лв. за МВР и 48 млн. за МО.
РАВНОСМЕТКА
По окончателни данни на МФ близо 50% от всички дългосрочни капиталови инвестиции в България, направени през последните 8 години, са дошли по линия на еврофондовете, става ясно от отчета на бюджета. Делът на европейското финансиране рязко е нараствал - от 11.6% през 2008 г. до 77% през 2015 г. Така според иконометричния модел СИБИЛА около 95% от генерирания растеж през периода 2007-2015 г. се дължи на изпълнението на оперативните програми. Силната зависимост на икономиката от еврофондовете стана обект на критики, макар властта да отрича да вижда сериозен проблем. /novini.bg/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!