Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Всички "майки" на власт или кандидатки за високи постове са бивши или сегашни комунистки,...

т.е. членки на партия, обявена в България със закон за престъпна организация.

Акад. Петър ИВАНОВ


Едиповият комплекс е обществена характеристика на комунизма и, уви, на посткомунизма у нас сега. Изумителните факти за лансиране на най-високите позиции във властта в България - в Парламента, в столичната община, в посолството ни в САЩ, в партийната централа на БСП, в МВР, в правосъдното, социалното, образователното и др. министерства, омбудсманът ни е жена, а вече имаме и няколко кандидатки за майки на нацията (президентки), една от които е с предизвестена победа на изборите, имаме си и комисарки в ЕС, шефка на ЮНЕСКО, а сега и цели две (!) българки-кандидатки за генерален секретар на ООН, при положение, че няколко континента нямат кандидати за този пост - будят недоумение и почуда.

Всичко това е изумително за най-бедната, най-болната, най-корумпираната, най-нещастната и най-бързо намаляващата и изчезваща нация в света.

Още по-потресаващ е фактът, че всички "майки" на власт или кандидатки за високи постове са бивши или сегашни комунистки, т.е. членки на партия, обявена в България със закон за престъпна организация.

Каква е причината за абсурдното увлечение към женския пол в политиката? Защо се лансират предимно жени? Мисля, че това става заради Едиповия комплекс.

Според Зигмунд Фройд този комплекс се поражда у малкото момче като две основни нагласи: привличане и обич към майката, придружени от ревност и латентна омраза към бащата. Дълги години преживяването е най-интензивното в живота на малкия човек и наподобява истинската любовна връзка после с нейните страсти, копнежи и ярост. 
Момчето (по-късно юношата) се страхува да не загуби покровителството на баща си. В същото време го вижда като конкурент спрямо въжделенията към други жени. Всичко това води до тежки конфликти в душата му и съответно до психични проблеми и ексцесии.

В първобитната орда, бащата бива убит от синовете, които искат бащиния статус и подсъзнателно (а и реално) търсят съвкупяване с майка си. Мястото на господаря-баща (padre padrone) заема Големият Брат (Big Brother), който е начело на унищожаването на всичко, което е свързано с Бащата (Отеца), и е архитект на самоцелното преклонение пред Жената. Братята вече могат да разполагат с всички жени в ордата.

За комунистите, както е известно, бащата не съществува.Комунистическата революция – Големият Брат в обществен смисъл – убива Отеца във всичките негови основни архетипи: Бог, Цар, Патриарх, Отец, Учител. А бруталният Голям Брат става след убийството даже Баща на народите, присвоявайки всецяло позициите на всички бащи. Не е нужно да се пояснява, че у нас отцеубийството на Бог-отец става чрез бруталния атеизъм на българите, убийството на бащицата Цар – чрез републиканството и национал-социализма, на патриарха – чрез Държавна сигурност, на Отечеството – чрез комунистическия интернационализъм и сегашния евроатлантизъм и т.н..

Но как става отцеубийството на реалния отец? При комунизма това става чрез идеология. Според нея още в пионерските отряди се превъзнася отцепоругателят и отцеубиецът Павлик Морозов, предал собствения си баща по време на сталинизма. Най-хваленият комунистически роман е «Майка» на Максим Горки. Важните неща, които неимоверно и задължително трябва да се обичат по време на комунизма, а и сега – в периода на посткомунизма, са от женски род и се идентифицират с Майката. Това са: Родината-майка (няма вече Иванвазовото Отечесто любезно), Партията, която е едновременно майка и любима (тук прозират инцестни мотиви), милата Република, Държавата, Демокрацията, майка Европа, майката Природа, майката Земя… В същото време за Бог, за Цар, за Дух, за Патриарх (от латинското pater – баща), за Отец (нарицателно за свещеник, монах, като отец Паисий), за «Отче наш» и др. е забранено даже да се мисли.

 Подозирам, че за омразата към сегашния Парламент, освен всичко друго, са виновни и скрити сексуални мотиви, свързани с неговата мъжкост, с патриархалната му консервативна символика, дълбоко отличаваща го от Партията-майка и закрилница. Той все още е чужд на националния ни манталитет.

У нас вече цели 72 години властва атеизмът, властва комунистическият материализъм (от латинското mater – майка), който е свързан с атеизма ни, все още властват комунизмът и от 27 години сме под ярема на крадливия вулгарен посткомунизъм. 
Материалистичните българи са отчуждени от Духа (Светия дух), от възвишеното и святото. Нещо повече, отец Сергий Булгаков казва: «Большевизм родился из матерной ругани». Значи, комунизмът и посткомунизмът се раждат и се разпространяват главно сред нациите, които най-много псуват на майка, а това сме ние, българите, сърбите, руснаците и др. Ясно, че псуването на майка има инцестуален смисъл и е проекция на Едиповия комплекс на цялата съответна нация. Убивайки реално или символично Бащата, Отеца, във всички негови ипостаси, българите се наслаждават и вече дълги десетилетия безогледно се възползват по почти перверзен начин от придобитите чрез отцеубийството (каквото всъщност представляват като интегрален символ превратите през 1944 и 1989 ) многобройни майки (и жени) – Партия, Държава, Европа, Природа, Демокрация, Земя, работеща и експлоатирана Съпруга. Задоволяват ниските си инстинкти, грабят тези майки и жени, изтощават ги с долните си страсти, погубват ги с алчността си.

Не мислете, че отцеубийците обаче забравят стореното и не изпитват вина, тревожност и угризения заради погубването на Отеца и заради блудствата с Майката и Жената. Напротив, те имат мъчителни преживявания. Яростно търсят нов и по-удобен водач, Биг Брадър, с роля на фиктивен Баща. Той трябва да е от братята, трябва колкото може да е по-близък до простолюдието, да е «човек от народа». Дълги десетилетия Големият Брат беше Тодор Живков от с. Правец, после дълги години, сега пак, Биг брадърът е агент Сава от с. Дръндар, после – агент Гоце от с. Сирищник, после Ирландската пастирка, а сега се очертава, че едно-две десетилетия ще ни води могъщият генерал-лейтенант Бойко Методиев Борисов. Тези иначе симпатични хора са символ на компенсаторния механизъм на националния Едипов комлекс на българите, това е истината. Забележете, че по принцип всички те са целибатери, без реални семейства, най-много да имат по някоя временна любовница-спортистка.

Тези персони по един особено демонстративен начин показват наяве особената си перверзна любов към недостигнатата в ранното детство като сексуален обект Майка. Например, всички важни постове в трите власти в Република България са предоставени на жени. В Четвъртата власт от години колят и бесят главно представителки на нежния пол, да не ги изброявам жените-шефове на медии. Те получават от европейските фондове милиони за реклама, получават милиони и от бюджета, от КТБ, от олигарсите и т.н.

Безбройните калинки, десиславки и сабриетки на важни и добре платени постове показват скритите мъжки щения на Братята във властта или компенсаторни прояви на Едипова виновност. С извинение, но на мен ми прави впечатление, че и най-високопоставените по ранг мъже у нас – настоящият държавен глава, един шеф на европейска партия, шеф на силово министерство и др. – са в известна степен женоподобни и с външен вид и поведение спокойно могат да се причислят към нежния пол в политиката. Съпругите и заместниците (вицепрезидентката ни, например) на тези женоподобни «мъже» са с определено мъжки функции и много по-подчертано мъжко поведение.

А що се отнася до мъжете в Парламента, там могат да се видят два основни типа хора: това или са братя-комити с калпаци, специализирани в яденето на курбан чорба и в пиенето, в нищо друго, или особени нежни персони с меки китки и влажен момински поглед. Консултантите на правителството обикновено са с тънки гласове и бели чорапки. Има известни по света изследвания, които показват, че даже и прекомерният натрапчив интерес и патологичната обсебеност спрямо всякакви подземни съоръжения (метро, подлези), към спортни зали, към магистрали, ленти, срязвания на ленти и др., които във фройдистката екзегетика символизират майчината утроба и пъпната връв (funiculus umbilicalis) и срязването й, също показват ясно, че при определени хора или общности са налице засилени Едипови импулси, както е у нас през последните десетилетия.

С една дума нашето нездраво и погиващо общество върви по странен път на деформации и отклонения във всички сфери, включително и в сферата на обществената психопатология.


 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!