Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Разказът на една майка: Държавата, в която пребиват дъщерите ни...
„Какво става? Къде живеем? Накъде вървим? Отвратена съм! И Бог да пази децата ни.”. Това са думите на една българка, решила явно твърде наивно, да роди 3 дъщери на държавата България. В замяна на това, държавата България предлага на Мила от Казанлък – комлексирани „мъже”, агресивни агитки и най-лошото – зверски побой над крехката й 21-годишна дъщеря.
Мила се свърза с екипа на Lentata.com, за да разкаже за ужаса, който преживява и който я е вцепенил. До степен, че не знае кое е по-добре: дали да разкаже за случилото се с дъщеря й, да крещи ли, или просто да си мълчи...Защото няма кой да чуе.
Мила обаче реши да разкаже. Защото болката не бива да се търпи. Нито несправедливостта. В момента, 21-годишната Цветана лежи в спешната хирургия на „Пирогов”. Посинена, с множество контузии по главата и цялото тяло, с комоцио, с предположение за спукан далак, със страха и ужаса, че не знаеш защо, ей така, без нищо, си била пребита на улицата. На спирката, която опустява, защото побеснялата агитка идва. А, когато страшното дойде всички се омитат. На мига.
Представяме ви разказа на една смела майка, която вече не чака на държавата и не разчита на чудеса. И, ако може ще се спаси – себе си и децата си, с еднопосочен билет. Някъде далече от тук – където пребиват невинните ни дъщери.
Разказът на майката:
„В събота вечер, Цвети си е тръгвала от работа, близо до „Площад Славейков”, към 20:30 и още на спирката я заобикалят 20-ина крещящи момчета. Тя се качва близо до шофьора като си мисли, че ще се предпази. Те са подскачали в автобуса, крещели са, целият автобус се е тресял, досаждали са на всички хора, половината от тях слизат на спирката преди нея. Като слязла на нейната си спирка, близо до пазара на „Иван Вазов”, даже се огледала дали няма някой преди нея и се успокоила, че никой не е слязъл, хукнала да бяга към подлеза. Обаче, те я настигат, над 10 човека, според нея са били пияни и надрусани. С огромна злоба са започнали да я удрят, където сварят...
Не ги е предизвикала с нищо...Тя е маникюристка, работи в центъра на София, връща се от работа, облечена е съвсем нормално.
Още с отиването на спирката всъщност те я заобикалят крещейки и даже тя ми каза – „другата част от хората на спирката се оттеглиха максимално в другата посока”... Сакън да не помогне някой!”.
Цветана е на 21 години. Живее със сестра си, на 23 години, която също работи и учи в София, двете живеят сами и сами се издържат. И ето какво се случва на младите момичета, които се справят у нас самички с живота:
Майката Мила В.:
„Те щом нея са я били 10 души, те са били поне двойно на спирката. Аз разбирам, че като виждате 20-ина души, развилняла се тълпа, никой не иска да се намесва, но...какво да ви кажа.
Вътре, от автобуса, тя ми звънна и аз с ушите си чух – Славия! Славия! – крещяха като обезумели. И тя вика – мамо, нищо не чувам, ще се чуем после и после не ми звънна. Ама, казах си, тя се е прибрала, легнала си е, какво да й звъня посред нощ. И детето в неделя имаше почивен ден, събужда се и се чувства зле, отива в „Пирогов”, виси 4 часа, но е направила грешката да не съобщи на полицията или на полицая в „Пирогов” – както направи днес (бел.ред - понеделник). Прилошава й, след това тя си тръгва, и днес вече – повръщане, болки в главата, корема, много зле... Лицето й е бушонирано, под окото, бузата й е издута, тя се е закривала с ръце, по-голямата част от ударите са попаднали на ръцете й, ритана е и в корема.
Според мен тя е изпаднала в някакъв шок, някои неща не помни... аз я питам – ритаха ли те в бъбреците и тя ми казва – мамо, не помня, даже не помня как съм се прибрала...
Днес вече като съобщава всичко в „Пирогов”, нещата тръгват, хората са били супер любезни, според изследванията обаче... най-притеснително е откъде има течност в малкия таз, и лекарите са предположили, че може да кърви в далака, затова в момента я държат жадна и гладна, правят изследвания, преди операция, чакат да видят какво е точно...
И още не знам какво решение ще вземат. Утре сутрин ще пътувам към София, утре в 12:30 ще получа информация. Още не знаем резултати от скенер и рентген, само течността в таза...
Тя е кораво момиче и тя мен успокоява, да не се притеснявам аз...
От полицията са казали, че разчитат на камерите, как ще ги разпознават... какво да ви кажа, отдавна съм спряла да вярвам в чудеса, но понеже напоследък станаха доста такива неща... от агитки, намушкваха момчета, убиваха ги, тая агресия е безумна...честно казано...писна ми. 3 деца съм родила на тая мила държава и ми иде да ги събера и трите, да ги взема нанякъде и хич да не се връщам. Честно.
Питаме Мила, която работи неуморно, мъжът й пък е в Лондон и също работи, за да осигурява тук на всички нормален живот... Та, питаме същата тая жена и майка – какво иска да каже на биячите на дъщеря си?
„Дали се чувстват по мъже след това, което са направили? Това ли е начинът да се чувстваш мъж? Какво удоволствие е доставило на тези десетимата да бият 50-килограмово момиче на 21 години?!!! Аз и други неща мога да кажа, ама са нецензурни...”.
Ние ще го кажем обаче. Тази държава не заслужава дъщерите си. Защото ги оставя да бъдат бити. Незащитените българки накрая просто ще изберат друг живот.
Те вече са на един полет разстояние.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!