Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Скандални бонуси в БНБ! Шефове и служители прибрали 6,3 млн. лв. през 2015 година
6 325 000 лева под формата на бонуси са получили служителите на Българската народна банка през 2015 г. Допълнително материално стимулиране е имало и за управителя, подуправителите и членовете на Управителния съвет на Централната банка.
Скандалните данни се съдържат в одитен доклад на Сметната палата за бюджетните разходи на БНБ за календарната 2015 г., установи проверка на Епицентър.бг. Отговорността за разхищенията се поделя между бившият гуверньор Иван Искров и настоящия Димитър Радев, който зае поста в края юли 2015 г.
Със заповед на управителя на БНБ от 2011 г. са определени условията и редът за изплащане на бонусите на служителите, които обработват банкноти и монети. Възнаграждението е в размер на 2, 50 лв. за всеки отработен ден. Всеки месец е изготвяна справка - отчет, съдържаща имената на служителите, тяхната длъжност, отдела, в който работят и броя отработени дни през месеца с право на получаване на допълнителното възнаграждение.
Индивидуалният размер на бонусите е определян на база на техните заплати с решение на Управителния съвет.
Одиторите на Сметната палата посочват, че през 2015 г. за основни и допълнителни възнаграждения на щатните служители на БНБ, управителя, подуправителите и членовете на УС са платени 22 263 000 лв. Към края на същата година, работещите в Централната банка са 997 души.
За една година горивото са служебните автомобили на шефовете на банката е струвало на държавния бюджет почти 315 000 лв. Други 110 000 лв. са платени за ремонт и резервни части. За 2015 г. изработката и пускането в обращение на нови монети е струвало на държавата 1 750 000 лева.
Особено скандален е договорът за товаро-разтоварни дейности, сключен от бившия гуверньор Иван Искров през 2014 г. За пренасяне на принтери, компютри, маси, столове, шкафове, дивани, фотьойли, пластмасови бутилки с вода и др. БНБ е платила общо 1 182 405 лв. Одиторите констатират, че преди възлагането на тези дейности на външен изпълнител не са направени анализи и разчети доколко е финансово обосновано възлагането на посочените дейности на външен изпълнител или на назначени за целта служители. Не е известно какво точно разместване на интериора в сградата на Централната банка е имало, за да бъде оправдана колосалната сума.
Сметната палата констатира нарушения и при 4-годишния договор с „Телелинк“ за доставка на комуникационно оборудване и софтуер, в това число и поддръжка, без посочване на крайна цена и прогнозни количества от всеки вид оборудване. В резултат на това са изразходвани 8 пъти повече средства от първоначално планираните за обществената поръчка. „Телелинк“ получава 2,7 млн. лв., пишат още одиторите.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!