Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Йорданка Фандъкова: Всеки успех за мен е начало на следваща задача

Валерия Велева

Тя е едно от красивите лица на ГЕРБ. Но не само това ѝ създава ореол. Тя е първата жена с два мандата кмет на София, която внесе женски чар в облика на столицата. Днес името ѝ се спряга за бъдещ кандидат-президент на ГЕРБ. Дали това ще стане, ще разберем след три седмици.

Епицентър.бг започва поредица "Жени-лидери", в която ще представим съвременни българки, които със воя талант, знания, умения, чар и професионализъм са изпреварили представителите на силния пол в дадена област. Ще покажем "силата" на жените в политиката, в изкуството, в бизнеса, в спорта, в медиите. 

Първата дама, с която даваме старт на поредицата, е Йорданка Фандъкова.

- Световната политика все повече изтиква жените на върхови лидерски позиции. У нас премиерът дава поле за изява на много дами. Жена оглави дори консервативната БСП. Вие, г-жо Фандъкова, сте два мандата кмет на столицата, Георги Марков ви нарича „министър-председателя на София“. Какви са изпитанията за една жена-лидер в този свят на тежки сблъсъци между мъже?

-  Времето и обстановката, в която живеем, поставят на големи изпитания всички - предизвикателствата пред нас са огромни. Те поставят на изпитания нашите ценности, представата ни за света такъв, какъвто ние го харесваме, какъвто искаме да бъде. Събитията са толкова динамични, че е необходимо да се взимат адекватни решения. И те никога не са лесни. Те изискват внимателно претегляне на обстоятелства и факти, анализ на ситуацията, намиране на баланс. В този смисъл, добрите решения не зависят от това дали си жена или мъж в политиката - зависят от опита, от образованието, от разбиранията. Разбира се, в съвременния свят въпросът за равнопоставеността в последните години излезе на дневен ред и позволи на много жени да се реализират. Но за мен никога не е стоял въпросът дали на дадена позиция трябва да стои жена или мъж, а какви качества има.

-  Но днес на преден план излизат въпросите за сигурността, а отговорът им го търсим повече сред онези, които излъчват сила.

-  Адекватните решения, пред които сме изправени днес, трябва по категоричен начин да дадат отговор от една страна, как да гарантираме сигурността и в същото време да не поставим на риск разбиранията ни за свободата и ценностите на демокрацията. За мен търсенето и намирането на баланс е най-тежкото решение. А най-големият враг във взимането на правилни решения е популизмът – това е най-голямото изпитание пред политиците и държавниците днес. В последните години популизмът взима връх. В кризисни ситуации - много лесно човек може да му се поддаде, защото хората вярват в такива тези, те са лесни, харесват се от мнозина и това е голямата отговорност на политиците. Искам специално да подчертая - бързите и лесни решения почти никога не са правилните. Правилните решения искат внимателен анализ, не винаги могат да се харесат, особено ако са непопулярни. Често противоречат на популистични тези, с които е трудно да се бориш, но това никога не ме е отказвало да ги търся, защото вярвам, че винаги може да се намери верния път. За мен борбата с популизма е, първо в активната работа, в резултатите и най-вече в активния диалог с хората. Труден е този път – но е верният.

-  Казвате, че не бива да се взимат бързи и лесни решения, но понякога политиците, като че ли се поддават на емоциите си. Умеете ли да сдържате емоциите си?

- Винаги се опитвам, когато трябва да взема решение (а това ми се налага всеки ден, поради естеството на моята работа), да не бързам, за да чуя колкото се може повече мнения – на експерти, на гражданите и на базата на общата преценка да реша. Не винаги това е добре, защото хората очакват от политиците бързи действия – но аз никога не съм се поддавала на изкушението да изляза, да заявя една теза, която лесно ще се хареса, да направя имидж, а след това да се окаже, че това не е добре за развитието на града.

-  Значи не се палите лесно?

-   Бих казала, трудно. Разбира се, емоцията е част от моята същност, но се стремя да я запазя за себе си и да я  изразявам пред близките си, а не в работата. В работата емоцията е важна, защото ако не харесваш това, което правиш, няма как да си мотивиран да го правиш. Но не трябва емоцията да те води, трябва да те води разумът.

- Вашият път в политиката е дълъг – тръгвате от учител, директор, зам.-кмет по образованието, после министър на образованието, после кмет – първи, втори мандат, зам. председател на партия. Това е дълъг път до върха, какви качества придобива човек изкачвайки тази стълбица?

- За мен всяко място, на което съм била, ми е давало много. Навсякъде съм работила с хора, навсякъде ми се е налагало да убеждавам и винаги съм се стремяла да го правя с добра подготовка и аргументи. Придобиваш много опит, а от някои неприятни ситуации съм си взимала урок.

- Най-голямата крачка коя беше?

- Най-различното беше, когато преминах от сферата на образованието, където и до днес се чувствам експерт и където е сърцето ми, към конкретната сфера на кметската позиция, където кметът отговаря за всичко. Но богатият управленски опит и принципите, на които винаги съм държала, ми помогнаха в началото. Мисля, че с екипа, който направихме, с който работим и продължаваме да вършим доста неща, постигнахме много за града. Пример за това са развитието на проектите и развитието на столицата в последните години. Ще дам конкретен пример с най-значимия проект, какъвто метрото. За последните години, от както съм кмет, сме построили повече метростанции, отколкото за цялото време от 70-те години.

- Е, някои ще кажат- като има европейски средства, става!

- Бързам да отговоря - европейските средства не са подарък, те се защитават трудно, контролират се сериозно и изискват много работа. Преди дни бях на един от големите обекти на реконструкцията на бул. „Вл. Вазов“ - това са над 5 км. булевард, заедно с 10 моста тежки съоръжения, които изискват огромни усилия, не се случва лесно, не става само с едно планиране, а с намирането на средствата, защитата им, контрола на  строителството. И това се отнася за всяка сфера : образование, здравеопазване, социални дейности - всичко от живота на хората от раждането до смъртта, всеки  човек има своите проблеми и очаква да бъдат решени.

- Вашият път в политиката тръгва от мига, в който кметът Борисов ви вижда в 73-то училището, където сте директор. Помните ли този миг и какво си казахте?

- Разбира се. Бях директор на едно изключително успешно училище. Тогава кметът беше поканен от една партньорска организация, която ни направи дарение от компютри и дойде да контролира как ние използваме това дарение. Много се вълнувах тогава, защото исках да докажа, че ние използваме компютрите по предназначение, че учениците ни са талантливи и те го доказаха с презентациите си, което впечатли всички. Това, че присъстваше новоизбраният кмет беше хубаво и вълнуващо, но не беше основното в тази среща - аз трябваше да представя училището добре, за нас беше важно да продължат да ни помагат.

- А след това мислехте ли си, какво нещо е съдбата? Днес сте на мястото на човека, който тогава ви е забелязал?

- Съдбата си имаше пръст в тази работа. Срещата беше абсолютно случайна, но се надявам изборът да не е бил случаен. Тогава той директно ми каза, че търси зам. -кмет по образование. Но аз не знаех, че ще отговарям и за културата, която е изключително важна сфера за развитието на града. Борисов ме покани на базата на това, което видя в училището, аз нямах никакво намерение да поема друго предизвикателство. Истината е, че с няколко мои колеги директори работехме тогава активно за развитие на образователната система, знаехме как трябва да се развива. Говорих с тях за предложението, което ми отправи кметът, и си казах, че в края на краищата, след като сме натрупали този опит, нека да опитаме заедно да работим за системата на образованието в София.

- Вие имате меко излъчване, а Георги Марков казва, че сте „жена с характер“. Такава ли сте наистина?

- Като кмет ми се налага да взимам тежки решения, особено когато говорим за контрол и санкции. Това е част от ежедневието ми, уверявам ви – не е лесно, когато бръкнеш в джоба на големи компании за това, че не са свършили добре работата си. Нямам никакви колебания да го направя. Вероятно все пак е свързано с проява на качества, които Георги Марков е видял. Водена съм от принципи през цялото време, от както съм ръководител, тогава е по-лесно. Който си върши работата, го поощряваш, който не работи добре – го санкционираш. Това е част от работата на ръководителя.

- Повишавате ли тон?

- Сигурно се случва, но не ми е присъщо. Другите ще кажат. Но, когато говоря равно и спокойно е доста по-страшно, отколкото ако избухна.

-  Коя е най-дръзката ви мечта?

-  Мотивирам се от днешния ден. Прагматичен човек съм, живея днес и съм ангажирана с изпълнение на планове и задачи. Мечтите ми са човешки, като на всеки - свързани са по-скоро с личния ми живот. В работата имам планове и визии и се стремя да ги постигам.

- Да минем към личния живот. Имало ли е случай, в който да загубите надежда?

- Честно казано, не. Аз съм вярващ човек и това ми помага да имам надежда.

- Преди да дойдете на срещата ни, сте минали през църквата „Св. София“ , за да запалите свещ. Това го правите от вътрешна потребност ли?

- Да, това е едно прекрасно място в София, любимият ми паметник на културата - сега правим важно сеизмично укрепване, за да запазим този паметник. Използвам случая, когато се отбия в църквата да запаля свещ, да поговоря и с работниците как върви проектът. Иначе вярата е силно нещо, пази те в трудни моменти, дава ти сили да работиш, но сили ти дават и хората. Голямата отговорност ти дава сили да работиш.

- Какво ви остана от битката с болестта, кое днес усещането за този период?

- Не съм го приемала  като битка, защото благодарение на прекрасните лекари, с които ме срещна съдбата, и благодарение на моето прекрасно семейство, което беше и продължава да е до мен непрекъснато, и благодарение на факта, че работех през цялото време, не съм усетила болестта. Разбира се, не е лесно.

- А защо работехте през цялото време, доккато се лекувахте?

- Имах възможност. Нямах проблем да работя. Бях в началото на работата си като кмет, имах страшно много работа и не можех да си позволя да отсъствам. Всъщност, отсъствала съм около 10 дни по време на самата операция. След това лечението ми беше в процеса на работа.

- Никога не сте се отпускала, не си казахте: „По-добре да си гледам здравето“?

- Мисля, че едното и другото вървят ръка за ръка. Разбира се, човек трябва да държи за здравето си. Аз участвах в редица кампании, защото вярвам, че превенцията е важна, за да бъде човек работоспособен и щастлив. Затова говоря на тази тема - не отказвам да споделям опит, смятам, че за другите е важно да знаят, че имат шанс, да знаят, че от тях зависи много и в същото време работата е силно мотивираща, когато имаш цел и постигаш резултати. Спомням си, че тогава завършвахме първия обект пред църквата „Св. София“. Възстановихме прекрасната пластика на Георги Чапкънов. Сложихме видеокамера, трябваше всичко да бъде обмислено, за да не стане обект на вандализъм. Започнахме с паркове и градинки, мисля, че това е запазената марка за екипа ни, възстановихме знакови паркове и места, не само в  центъра на столицата, а в момента работим в Борисова градина, Южен и Северен парк, отворихме Военна академия и Врана.

- Не му ли е писнало на д-р Фандъков да живеете спроблемите на София?

- Това ще каже той. Но аз живея и с проблемите на семейството си. У дома не коментираме служебни въпроси – не говорим за градинки, за метро, нито за децата в болницата, на които той помага. Той си има своята професия, мисля, че е много добър в нея. Това не съм му го казвала, но го казват майките, с които сме говорели. Той е задълбочен в своите неща. Вкъщи си говорим за домашни проблеми, за децата.

- А вашата слава пречи ли му?

- Не мисля. Имаме човешки, нормални взаимоотношения. Заедно сме от деца. Имаме повече от 30 години брак и се чувстваме много добре заедно.

- Как се крепи толкова време една връзка?

- Няма рецепта. Или става, или не. Намерили сме се, помагаме си взаимно.

- Какви компромиси правите?

- За него не мога да кажа. Аз се стремя да му спестявам много от усилията, да си върша работата вкъщи, а до колко успявам – ще каже той. Имаме прекрасна дъщеря, която пък ни дари с чудесни внуци. Второто е малко момиченце, на година и половина вече стана. Това са истинските неща в живота, които крепят човека. Те ни държат здраво стъпили на земята и ни помагат много и в работата. Нямам усещането за слава – общувам най-нормално с хората в градинката до нас, в парка, в магазина, а и в общината. Моята работа е свързана с много обиколки. Ето, сега, като излизах от църквата, си говорих с една баба с три внучета. Това е път към приятната част от работата – директното общуване с хората. То също не е лесно, защото обикновено хората оценяват това, което е направено, аз съм им много благодарна, защото дори разговорите, свързани с проблеми, винаги започват с оценка на направеното. После поставянето на даден проблем го разбирам като доверие, защото ти споделяш нещо, ако смяташ, че някой може да го реши, иначе не си губиш времето. Всеки човек има своите притеснения. Но резултатите, които се виждат, се надявам да карат хората да вярват, че нещата се оправят.

- Как се отнасяте към критиката?

- Нормално. Опитвам се да отсявам обективното и да го взема предвид. Имам работна Фейсбук страница, на която хората споделят проблеми. Това е важно общуване, защото колкото и да се срещам с хора, трудно мога да приема всички в приемния си ден. Много важно е да работим с приоритети -  наред със строгата финансова дисциплина, това ни позволи да запазим кредитния рейтинг на София -  нещо, което е малко популярно, което не интересува хората, но е важно, за да имаме финансовия ресурс да променяме.

- Винаги ли държите да получите оценката на другите? Търсите ли одобрение?

- Одобрението е хубаво нещо, приятно е. Но за мен са по-важни обективните резултати. Когато те се оценяват от хората, ни мотивира да продължим, да разберем дали сме на верен път, ако трябва, някъде да засилим вниманието си в определена сфера за сметка на друга. Това е може би най-трудната част. Да се балансира, да се изчистят приоритетите, защото хората имат различни виждания.

- Има една максима – „Колкото по-успешен е човек, толкова повече критики фокусира“. Усещате ли го на гърба си?

- По-скоро интересното е, че когато започнахме работа в София, имаше базови проблеми, които бяха на дневен ред - като огромните ями по ключови булеварди, които хората вече забравиха и слава Богу! Шофьорите забравиха, че Цариградско и Ботевградско шосе,  бул. Европа бяха с огромни дупки, които трябваше да запълваме всяка пролет. Видяхме, че това не дава добър резултат и взехме решение да правим цялостни реконструкции, макар и поетапно, защитихме проект пред Европейска инвестиционна банка, започнахме да изграждаме кръстовищата на две нива и когато хората видяха всичко това, станаха още по-нетърпеливи пред решаването на проблемите.  Това ни изправи пред задачата да работим още по-интензивно, по-бързо, да работим още по-добре. Тази година влизаме и в кварталите, в малките улички, но тава също не става изведнъж. За да е успешен един проект, не трябва да се претупва. Не приемам забележките като като критика, а като добри идеи как нещата да стават все по-добре и това е важно за мен.

- Стремите ли  се към съвършенство, искате ли да бъдете идеалната жена?

- Никога не съм мислела каква да бъда аз, по-скоро съм максималистка в изискванията си към работата и резултатите. Дразня се като видя, че някой детайл не е доизпипан. Затова съм чувствителна към сигналите и изисквам максимално от изпълнителите и от колегите ми. Давам си сметка, че изисквам много – искам да са на 24-часово разположение. Казала съм, че мястото на зам.-кметовете не е в кабинетите, че телефонът  им трябва да е включен 24 часа и при необходимост да се реагира, да се отиде на място. Това е и мой принцип - има ли проблем, отива се директно на място.

- Казват, че жените умеят да казват „не“ по-лесно от мъжете. Можете ли го?

- Да, нямам колебания, когато съм убедена. Внимателна съм, когато взимам решенията,но след като ги взема, нямам никакви проблеми да ги налагам, да изисквам, защото за мен най-важни са резултатите.

- Имате ли силата да се изправите срещу система, която ви пречи, може ли да се изправите срещу партия или лидер, ако те ви наложат решение, което не искате. Имате ли сила да отстоите собствената си воля?

- Това е част от работата. Без значение кой провокира задачите, аз съм диалогичен човек, но защитавам своите тези с аргументи. Вярвам, че силните аргументи и подкрепата на хората ми помагат да защитавам решенията си. В момента имаме такава ситуация в Общински съвет – ГЕРБ няма мнозинство, управляваме с няколко коалиции и ни се налага както на мен, така и на колегите от моя екип да водим диалог, да убеждаваме, с аргументи в правилния избор.Тъй като всичко това е публично, лесно става убеждаването. Ако тезата ти е правилна, няма как да не бъде успешна.

- Ако тази вечер имате уговорка за вечеря с съпруга ви и ви се обади премиерът и каже: „Ела на съвещание“, какво ще направите?

- Това не ми се е случвало. Но със сигурност ще избера работата пред вечерята. Същото важи и за съпруга ми - ако му се обади пациент и каже, че има нужда, той ще стане и ще излезе по всяко време. Затова казвам, че нашите взаимоотношения са чисти - всеки има реализация в своята си професия. Съпругът ми е в непрекъснато разположение и му се налага често да става от масата, дори да сме на гости, на празници. На мен ми се е налагало във връзка с критични ситуации в града да получа сигнал и да тръгна веднага. Спомням си, че бях на вилата преди две години, когато ми се обади кметът на Бистрица и ми каза, че има пожар на Витоша - оставих цялото семейство и приятелите, с които бяхме, върнах се спешно в София, отидохме на Витоша - беше важно да се реагира веднага, защото аз бих могла да се свържа с вътрешното министерство, да поискам хеликоптер и т.н... В това отношение имаме пълно разбиране.

- Семейството и любовта или кариерата и успеха?

- Семейството. То затова се получава, защото го поставям на първо място и имам подкрепата и разбирането, за да си върша работата. Така че няма противоречие между тези неща.

- Как приемате омразата и завистта?

- Философски. Това е част от работата. Често казвам на моите колеги, че съм оперирана от интриги, не чувам тези неща. Слушам внимателно и оценявам обективна критика, защото тя е винаги свързана с подобряване на работата. Но лични нападки, особено груби манипулации, често има такива неща в живота на един политик – не обръщам внимание на такива неща.

- Кой е най-големият ви противник?

- Времето. Ако може да се увеличи. Ето лятото минава, стори ми се, че мина много бързо, хората започват да се връщат от отпуски. Снощи минах по Цариградско шосе, там има един обект, който не е наш, един пешеходен мост, който се изгражда, за да има по-добра връзка със София тех парк, но изграждането на съоръжението създава проблем за движението. Видях, че вече приключват, обадих се и казах: „Не виждам вече тук да се работи, бързо трябва да се освободи движението, защото хората са затруднени“. И вече имам уговорка, че до ден-два, макар и да продължи работата по моста, движението ще бъде освободено. Това ми е важно, да успяваме.

- А кой е най-стабилният ви сподвижник?

- Хората и диалогът с тях. Разбира се, не можеш да видиш всички, да говориш с тях, но е достатъчно, когато говориш с определени групи, да търсиш правилни решения. Така например, решихме конфликта срещу застрояване на детска площадка в Младост. Проучих фактите, срещнах се с хората, за пореден път им благодаря, защото бяха много разумни, видях, че имат всички основания да са недоволни и намерихме вярното решение. Такива примери има много.

- Става ли София все по-труден град за управление?

- Големите градове имат големи предизвикателства - трафик, чистота на въздуха. В същото време големите градове имат и своите големи възможности и за мен е важно да ги използваме, за да решаваме проблемите. За мен най-голямата задача от тук нататък, за да се вдигне стандартът на живот, е да се инвестира повече в образование и да се привличат инвестиции във високотехнологичните сектори, в чисти производства, затова и създадохме Общинската агенция за инвестиции с такава цел.

- В цялата тази обемна работа къде намирате опора?

- Не съм сама и това се чувства непрекъснато.  В ГЕРБ има много жени, заемащи ключови позиции,  зад мен винаги е стояла партията, винаги съм имала подкрепата на г-н Борисов.

- Как си почивате? Какво четете?

- Обичам да чета. Сега чета един интересен исторически роман на Галина Златарева, който ви препоръчвам, „Медальонът“. Написан е добре. Аз намирам актуалното във всяка книга, която чета, без значение за кой период се отнася тя. Това ми помага много – ето, сега чета  за 19 век, какво се е случвало, къде е била България, как са работели Великите сили по това време. Но чета бавно. През седмицата нямам време, чета документи и материали. С книга съм в събота и неделя , когато съм сред природата, със семейството и ми е много приятно.

- Имате ли максима, която следвате?

- Всеки въпрос има решение и то може да бъде намерено. Трябва да го търсим, а не  да спираме пред обстоятелствата, които ни пречат то да се случи.  Това продължава да ме дразни в работата на администрацията - когато се постави една тема да се намерят причините, поради които не може да се случи. Но колегите са свикнали и знаят, че трябва да се търси начин да става.

- Кой е денят, в който сте била най-доволна от себе си?

- Нямам такъв ден. От себе си трудно може да съм доволна. Обикновено мога да бъда доволна или не от резултати, но веднага идва следващият проект, проблем. Дори когато откривахме завода за отпадъци, един безспорно огромен успех за София, защото това реши големия проблем с отпадъците, вече мислех за следващата фаза. Усетих се, че на самото откриване вече правех планове за това как ще продължим. За мен всеки успех е начало на следващата задача.

 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!