Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Николай Радулов: Границата може да се защити и със сила, това е въпрос на политическа воля
Михайлина Димитрова
- Проф. Радулов, заплахите на Турция, че пуска бежанците към Европа, като че ли вече станаха ежедневни. Пушилка ли е това или възможността, очертана от президента Ердоган, е сериозна?
- Считам, че това е блъф, част от играта на пазарлък, която толкова много обичат в Азия. Ако тази заплаха бъде реализирана, Ердоган ще загуби завинаги подкрепата на ЕС и САЩ - нещо, което той със сигурност не иска, но използва като инструмент, за да постигне по-добри условия за панислямистката политика на държавата си.
- Ако настъпи неочаквана криза в международен план и той утре наистина пусне вълната, какво ще се случи в България? Кои са най-спешните мерки за защита на границата и на държавата, за да не настъпи хаос?
- Страната ни може да защити границата си, като използва всички възможности, които законът ѝ предоставя, включително употреба на сила. Дали ще бъде опазена границата, е въпрос само на политическа воля.
Виждате, че другите държави от т.н. „Балкански маршрут“ засилват мерките за недопускане на нерегламентирано преминаване, като са задействани всички ресурси, включително и националните въоръжени сили.
Ако такава вълна се получи, то тя ще бъде резултат на провокация и никой не може да си позволи тя да е успешна. Настроенията в Европа са такива, че европейските лидери като че най-после се решиха да поставят по-твърдо въпроса за мигрантите и да допуснат по-твърда реакция, включително употреба на сила. Това всъщност е логично, ако нападнат „неканени гости“ дома ни, не е ли най-естественото нещо да го браним?
- Не е ли пресилено твърдението, че има 2 милиона бежанци, които чакат да се отвори врата от Турция към Европа? Редица експерти изчисляват, че голямата част от тези хора са в лагери по южната граница на Турция и не могат да бъдат „прехвърлени” автоматично, като живи оръжия за изпълениние на ултиматумите на Ердоган.
- Вероятно дори са повече. Но те трябва да бъдат информирани за твърдото ни решение да не бъдат допуснати да нарушават националните граници. Границата за това е граница – за да се пази.
Тук има, разбира се, и нюанси. Само мигриращите от огнищата на конфликтите ли ще са вероятните участници в това нашествие? Аз си мисля, че към тях ще се присъединят подгонените от режима на Ердоган негови политически противници, които той с такова удоволствие арестува и уволнява, към тях със сигурност ще се присъединят тероризираните кюрди, и да не забравяме емисарите на "Ислямска държава".
Това предполага твърда убеденост от наша страна, че не трябва да се позволи нашествието, но не за сметка на свободното пътуване на турски граждани в Европа. Факт е, че през последната година около 100 000 мигранти са получили турско гражданство. Така че това е един прост начин те да бъдат пратени там, където искат, но без възможност за реакция от страна на Европа.
- Темата за защитата на българската граница става все по-актуална. Очевидно е, че сегашното състояние е плачевно, най-вече защото бяха разрушени всички съоръжения, които я защитаваха по време на Студената война. Но днес сме във война, която е не по-малко опасна. Даже повече, защото ни липсва предишната боева готовност и армейска мощ. Какво най-спешно е необходимо за защитата на националната сигурност?
- Националната сигурност зависи от готовността на хората да бранят държавата си, от способностите на ръководителите на сектора да управляват компетентно и от финансовия ресурс, който е наличен.
Днес секторът за сигурност се управлява от социолози и политолози, което за мен е залог за липса на управленска култура и възможност за преодоляване на кризи. Финансовият ресурс е минимален. Виждате, че дори за продължаване на граничните съоръжения се разчита на средства от ЕС.
Единствено сигурен е патриотизмът на хората, но като че той се използва от националистически формирования за решаване на техни частни политически задачи.
Напълно е възможно ползването на съществуващи в други държави решения, като доброволни отряди, национална гвардия и пр., стига управляващите да не се плашат от такова решение. Досега винаги, когато се е заговорело за такива решения, те като че са реагирали еднотипно отрицателно. Но може да се окаже, че при миниатюрната армия и занимаващото се с какво ли не и неграмотно управлявано МВР, това е единствения изход.
- И без пускане на огромни маси бежанци от Турция, мигрантският поток в България расте с всеки изминал ден. Сигурността на гражданите не е под въпрос, а под заплаха. Потокът мигранти е трудно контролируем. Преди време обяснихте пред „Епицентър”, че днес терористичните заплахи много трудно могат да бъдат „борени”, защото е разрушен целият апарат на службите в полза на технологиите. Как ще коментирате чисто българският вариант на тази схема?
- Ежедневно в центъра на столицата се залавят 100-150 нелегални, без паспорти и с неизяснена самоличност лица. На сръбската и македонската граница се заловени през последните месеци няколко хиляди мигранти, опитващи се от България да преминат границата. Това не може да става без съдействието на отговорни лица от гранична полиция и структурите за сигурност. Ако това е така, то значи службите ни са глухи и слепи, а ръководителите им напълно некомпетентни.
Наистина информационните мрежи са разрушени и те трудно ще се изградят отново, въпреки че е ясна тяхната необходимост. Такива структури се изграждат с години и се опират на доверието на гражданите, които участват в тях към държавата и специалните служби. На всички е ясно че днес на практика такова доверие не съществува.
Независимо от това, единственият подход за проактивна дейност е изграждане на експерти – всички западни партньори ще ни помогнат безусловно – и впоследствие упорита и дългогодишна работа на мотивираните специалисти.
- Много гласове вече заплашват, че бежанците са „черни врани”, които ще избият децата ни и ще взривят нашето метро. Каква е реалната степен на опасност? А мерките?
- Съществува опасност сред тълпите мигранти да се движат криминални престъпници, представители на организираната престъпност и просто маниаци, гонени от собствените страни за криминални престъпления. Тези страхове на хората са напълно реални.
Обусловени от множеството криминални престъпления, извършени от лица с арабски вид в центъра на столицата – "Женски пазар", бул. „Мария Луиза”, пространството около джамията – това, което софиянци днес наричат „Малкият Багдад“.
Софийската полиция е претоварена с несвойствена дейност и от години работи с недостатъчен ресурс – липса на хора – около 18% е щатният недокомплект сред униформените, липсва бензин, обмундирование. Най-лошото е, че служителите са демотивирани от „странните действия“ на собственото си ръководство. Реакцията и е закъсняла и недостатъчна. Това се вижда от хората и подхранва техния страх и недоверие.
- Вече и премиерът подчерта, че огромният процент от бежанците у нас не са от Сирия, а от Афганистан. Това тревожно води към съмнения за клетки на ИДИЛ в България.
- Клетките на ИДИЛ мога да са изградени от всякакви хора – афганистанци, либийци, иранци, британци, французи. Това го доказа практиката на тероризма през последните години. По-скоро масираното присъствие на афганистанци представлява разширяване на наркоканалите и засилване на този тип престъпна дейност, възможно свързана с финансирането на тероризма. Всъщност според Евростат около 20% от мигрантите произхождат от Афганистан.
- Не мога да не ви попитам за вашата оценка на последните действия на България по отношение на Турция. Борисов се гордее, че е поканен в Истанбул, за да бъде посредник, критиците пък го нарекоха "пощенски гълъб"...
- Мисля, че нашата малка страна е между чука и наковалнята. Борисов няма кой знае какви възможности да овладее ситуацията, така че поне се опитва да се държи неутрално.
Преди да го критикуваме, нека всеки от нас се попита как би се държал в такава ситуация.
При това виждаме двойственото държание на европейските политици. Г-жа Меркел твърди, че трябва да продължат преговорите, за да се намери подходящо за всички решение. Явно, че Борисов не може да реагира по друг начин.
- Няма много време до срещите на върха, които предстоят в ЕС. България ще иска основно повече техническа и материална помощв жива сила за охрана на границата. Каква принципна позиция обаче трябва да заеме по отношение на мигратските квоти, политиката към Турция и търсенето на обща солидарност в ЕС, за да си осигури необходимата подкрепа?
Защото искаме или не, извън ЕС сме оставени сами на себе си. Няма друг „гръб” зад държавата.
- Трябва да настояваме за споделяне на ресурси по опазване на общоевропейските граници. Сега като че това ще ни се отдаде най-лесно, защото обикновено бавно реагиращите европейски чиновници са подплашени и ще се стремят да отдалечат опасността от собствената си държава и електорат.
- Външният министър на Русия Сергей Лавров обясни, че западът от чисто икономически интерес препятства многовекторната политика, която се изисква в новия, полицентричен свят. В същото време не се притеснява от нова Студена война. Как се вписва България в тази руска концепция за външната политика, по-конкретно в Черноморския регион и последните действия на НАТО в него?
- Като статист. Ние не можем да направим нищо, освен да изказваме мнение, от което никой не се интересува. С двата ни кораба и двата летящи самолета не можем да накараме никой да ни обърне сериозно внимание.
- Ако погледнем навън, очаквате ли нова „есенна” вълна от атентати в Европа? Смятате ли, че тя ще вземе решителни мерки и ще промени политическия курс по темата за сигурността преди президентските избори в САЩ? Като че ли е на „стенд бай”...
- Опасността от атентати не е намаляла нито за момент. Специалните служби са в бойна готовност и активно работят по разкриване и предотвратяване на терористични актове. В Белгия и Франция бяха заловени групи от лица, имащи намерение да организират терористични акции.
Това показва проактивна и квалифицирана дейност на специалните служби. Разбира се е необходима непрекъсната промяна на подходите и ресурсите в антитероризма, защото динамично се променят целите, задачите и формите на терористични атаки – от взривове до компютърен тероризъм.
Това изисква нов тип креативни хора на работа в специалните служби и структурите за обществен ред. Нещо, което не може да стана с махване на вълшебна пръчка.
- И накрая, очаквате ли пренасочване на целите на терористите в Европа и нова смяна на подхода при организирането на терористични атаки?
- Казах вече, че динамиката е голяма както във формите, така и в целите на тероризма. Съвсем естествено е за терористичните организации е гъвкаво да се пренасочват към по-лесни цели и по-ефективни организационни форми. Те не са свързани с административни тегоби, затова се променят по-бързо от структурите които следва да се борят с тях.
Опасна перспектива е все по-голямата интеграция между организираната престъпност и терористичните организации, перспектива, която ги прави по-трудно разкриваеми и по-ефективни.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!