Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Проф. Танев: Притеснявам се наши учители да бъдат обучавани по решенията на "Америка за България"
СДС е сателит на партията на Кунева, двете формации са като Земята и Луната, твърди съветникът на премиера
Автор: Иван Асенов
-Г-н Танев, според вас, трябва ли Реформаторския блок (РБ) да има самостоятелна кандидатура за президент?
-Смятам, че е необходимо Реформаторският блок да има собствена кандидатура за изборите на 6 ноември по две причини. Първата е вътрешна – редно е всяка уважаваща себе си политическа сила, особено когато е съавтор на Програмата за управление на страната през следващите 4 г., да има своя кандидат-президентска двойка. Защото липсата на такава носи след себе си неминуеми политически щети, които се изразяват в загуба на доверие сред избирателите, което важи особено за някои партии в Блока. Ще бъде дискредитиран и образът и обществено-политическото пространство, а особено лошо ще бъде внушението, че те дори не са в състояние да излъчат общ кандидат.
Външната причина да излъчат свой претендент е тази, че гражданите, които биха били представени от Реформаторския блок, без значение какъв шанс за избиране има, са с десни убеждения. Освен РБ, няма друга политическа сила, която би могла да този електорат на президентските избори. Дясното е коректив в някаква степен и на темите, и на аргументите при провеждането на дебатите преди 6 ноември. Казано художествено – представям си едно предаване, като „Референдум“ по БНТ, в което ще липсва дясното говорене, а и добре тези аргументи да бъдат чути от обществото! Така че, Реформаторският блок трябва да има свой кандидат за президент. Има причини, които са благородни, а не партизански.
-Защо ГЕРБ толкова упорито не иска обща кандидатура с Реформаторския блок?
-Забележете, че към някои от партиите в Блока като „Движение България на гражданите“ (ДБГ), която от началото на мандата на кабинета „Борисов“2 твърдо подкрепя ГЕРБ, постепенно се присъедини и БЗНС на Николай Ненчев. През последните две години СДС винаги е гравитирала около партията на Меглена Кунева - като Луната около Земята. Няма какво да се лъжем - синята партия е сателит на ДБГ. За другите формации в Блока не може да се твърди подобно нещо, а за Гражданския съвет - в никакъв случай. Това са старите разделения в Реформаторския блок в поведението и политическото мислене. Така че днешната ситуация не ме изненадва.
Що се отнася до ГЕРБ – искам да подчертая, че не съм от тази партия. Формацията има друг политически произход, докато моят е десен. Тоест аз не мога да ги (хората и ръководството на ГЕРБ, б.р.) разбера по принцип, както не мога да разбера и социалистическата партия. На всички избори до момента, от ГЕРБ никога не се били склонни за общи кандидатури или коалиции с други партии, дори и да има идеологическа близост. Нямало е изключение в това им стратегическо решение през последните 10 г. Това донякъде ми напомня за БЗНС през 1919-1920-1921 г. - партия голяма, но отстрани. Понякога са удивителни приликите между ГЕРБ и онова БЗНС - има силен водач; партията е силна и управлява страната; горда е със себе си; диалогична е на пръв поглед, но погледнато в дълбочина това липсва. Това не е обвинение, а просто стил. А защо е този стил? Ами такива хора са се събрали и са направили тази партия ГЕРБ.
-Как оценявате работата на образователната министърка Меглена Кунева, която пое поста след вашата оставка?
-Ние вършим работа по една програма и в този смисъл в момента няма нищо ново. Става дума за дребни подробности - като тази дали по време на матури учениците да пишат с черни химикалки или не. Ето от този сорт са разликите. Големи различия няма - те са единствено в малките детайли. Мисля, че екипът на Меглена Кунева не е до там решителен, колкото беше предишният, който оглавявах аз. Ние бяхме безкомпромисни по въпроса за европейските средства за образование - „доставихме“ ги в България, независимо от трудностите, и настоявахме проектите да бъдат преценявани много детайлно. С идването на новия екип бе поискана отсрочка в Брюксел, но такава не бе одобрена. Тук ще засегна и и въпроса с професионалното образование. В никакъв случай не трябва да се правят компромиси с него, защото това е вредно за българския бизнес и икономиката въобще.
В момента ректорите на университетите водят борба за кандидат-студенти, защото през последните 6 години има намаление с 25 процента на броя им. Ръководителите на ВУЗ-вете искат едва ли не младежите да бъдат вземани директно от ученическите скамейки и поставяни на студентските банки. Това означава, че не се дава възможност завършилите средно образование деца да потърсят професионално. Между другото обучението по всички професии вече е проблемно, защото ситуацията не е като едно време – даже и при обучението на заварчиците се появяват нови технологии, при подготовката на медицински сестри например има нови системи, апаратури и прочие. Разбира се, Законът за изменение и допълнение на Закона за професионално образование и обучение мина набързо през парламента преди лятната ваканция с надеждата, че след това ще дойде друг, но по-голям и по-хубав закон. Това е компромис с т. нар. закон „Дамянова“ (Законопроектът за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), по името на председателката на образователната комисия в НС Милена Дамянова, б.р.).
Аз твърдо съм убеден, че Законът за училищното образование в никакъв случай не покрива по същество и не може да покрие нормативите, които един Закон за професионалното образование може да направи. В никакъв случай не е правилно виждането, че основата на образованието е училищното, а всичко друго е в някакво русло. Кому е нужен ЗПУО, ако нямаме Закона за професионалното образование, ако нямаме нормален Закон за субсидиране на научните изследвания? Защо да имаме гениални студенти, които ще попаднат в тотален вакуум?
Срещайки се със същите трудности, настоящият управленски екип в Министерство на образованието и науката (МОН) очевидно е склонен на по-дипломатично отношение. Мисля, че те не биха дръзнали да действат като нас с фонд „Научни изследвания“- ние приехме дори нов правилник. Но дали при подобна ситуация, сега биха реагирали толкова остро като нас? Същото важи и за свищовския случай (кризата със СА „Димитър Ценов, предизвикана от бившия ректор Величко Адамов, б.р.). Дали биха били толкова дръзки? Отговорът ми е - не толкова и причината за това е, че образователното министерство се ръководи от партиен лидер, има и партийна дисциплина, и „политическост“, ако има такава дума. Докато ние бяхме тотално несъобразяващи се с каквито и да било партии. Иначе аз подкрепям ръководството на МОН, помагам им, в добри отношения сме.
-Все още ли смятате, че Кунева и нейната партия ДБГ стоят зад комплота срещу вас преди няколко месеца?
-Да, абсолютно. Но те не са единствените, които работеха за смяната ми и за отстраняването на екипа ми. Струва ми се, че и някой от ръководството на парламентарната образователна комисия имат пръст в това. Може би са се опасявали, че сме политически неконтролируеми. А това бе абсолютно невярно опасение, защото нямаше за какво да бъдем контролирани - за година и половина ние подготвихме 5 законопроекта, от които 3-4 минаха през Народното събрание. Ние се самоконтролирахме, ръководейки се от управленската програма на правителството. И още нещо - мен ме атакуваха медиите за този закон (Закона за училищното образование, б. р.). Нито веднъж авторите му не отбиваха атаките в средствата за масова информация, а аз трябваше да го защитавам, независимо от факта, че автори на нормативният документ бяха няколко парламентарни партии, а не от Министерство на образованието. С това доказах своята лоялност, а другите, които са се опасявали от мен, сигурно утре ще се опасяват от друг...и така докато излязат в пенсия. Те винаги ще се страхуват от нещо.
-Меглена Кунева лансира странна идея – прословутата фондация „Америка за България“ да финансира преквалификацията на над 45 000 български учители. Уместно ли е на НПО със спорна репутация да се дава достъп до българското училище?
- Аз не знам подробности от тези разговори, но видях на сайта на МОН, че срещата е проведена в заседателната зала на политическия кабинет на министъра. Всяка фондация има записани цели, и те едва ли са противодържавни.„Америка за България“ действително помага на музикалното и юридическото образование у нас, което е благородна дейност. Разбира се във фондацията си правят сами „сечението“ в ценностно отношение между Америка и България. Това е някакво съчетание между американските и нашите ценности. Разбира се, трябва да знаем, че има разлика между нас и американците.
Ако се отвори сайтът на НПО-то веднага ще видим неща, които са ни известни от американските филми - те искат дръзновени, млади лидери. А какво разбират под лидери и демокрация? „Демокраси“ е американската версия на демокрация, която е различна от японската, от германската, от българската. Има известни различия, които са неминуеми и именно на тях се дължат страховете в общественото пространство от дейността на „Америка за България“ в областта на стратегическия за България ресор „образование“. Защото в училищата се обучава бъдещето на България и се формира начинът на мисленето на младото поколение. Аз лично бих разчитал на помощта на различни фондации, а защо не и на „Америка за България“. Притесни ме обаче фактът, че това обучение, както прочетох в медиите, щяло да става по техни програми. Това означава следното – нашите учители да бъдат обучавани съгласно решенията на фондацията. Ето тук е възелът! Аз бих казал на нейните представители у нас:„Имате ли възможност да ни преподавате нещо неутрално, като лидерство например? Ние определяме учебната програма по преквалификацията, а не вие!“. НПО-ото по определение е по-ниско разположено от министерството. В случая водещият хорото от А до Я трябва да бъде МОН. Само при тези условия аз бих се съгласил на помощта на „Америка за България“.
Фондацията трябва да бъде в координация с контролиращият орган, защото не е възможно държавата да контролира всеки учител, всеки регионален инспекторат, всяко училище в страната. А в същото време, а от друга страна фондации да влизат в училищата ни и да правят там паралелни структури. Никой не печели от паралелизма! Затова аз не съм за старовремски, „социалистически“ контрол и „плашене“ от чуждецните – минаха тези времена. Светът се превърна в „глобално село“ и правилата вече са съвсем други. Възможно е подобно сътрудничество, само ако „контролният пакет“ се държи от Министерство на образованието.
-С какво се занимавате в момента? Все още ли сте съветник на премиера Бойко Борисов?
-Да, съветник съм на министър-председателя. Професор съм в СУ „Св. Климент Охридски“, а в Министерски съвет съм на половин щат, колкото е и заплащането ми, въпреки че работя всеки ден. Основно се занимавам с ученето през целия живот с двете му разклонения. Едното е „Активно стареене“- това са университетите на третата възраст, които вече тръгнаха в България, колкото и да не бяха разбрани, когато ги лансирахме през януари 2015-та. Другото ми занимание е свързано с професионалното образование. С министър Меглена Кунева сме в ежеседмичен контакт по въпроса, тя ми има доверие.
Аз не мога да остана настрани от образователната система, защото утре могат да дойдат радетелите на училищния закон и да ми кажат: „Какво е това учене след училище, след като вече всичко сме научили там?“ Не е вярно, че дуалната система в средното образование ще реши всички проблеми в образоването. Каква дуална система може да има в Северозападна България, в Добруджа, в Странджа, в Родопите? Къде ще практикуват децата?
-Как ви изглежда предизборната ситуация?
- По много сходен начин, предвид факта, че почти всяка година имаме някакви избори. И когато някои партии не сполучат на вота, а неминуемо ще има такива, си казват: „Нищо, догодина ще има нови избори и тогава нещата ще се преобърнат“. В момента отново има някакви такива мечти. Слава богу, че повечето хора в България не са партизани, в смисъл на партийци. Слава богу, че има нормални хора. Аз лично очаквам спокойствие, искам спокойствие, държа и децата ми да има спокойствие и проклет да бъде този, който от едни президентски избори, заради някакви теснопартийни интереси, разваля точно това спокойствие, от което всички имаме нужда. Имаме нужда, защото само по този начин чрез спокойствие и доверие в институциите, се чувстваме българи.
-Правилно ли беше решението на МВР да върне на Турция Абдуллах Бююк, който бе обявен за съпричастен към опита за държавен преврат?
-Аз не съм склонен да мисля тясно юридически - че законът е всичко. Законът е израз на някаква воля, по същество той е записана политическа воля. Да видим и Конституцията – тя е правена от политици, американската - също. Невинаги в закона, какъвто и да е той, има описана конкретна ситуация, към която той трябва да бъде приложен. В случая имаме остра политическа ситуация в Турция, имаме една опасност, която очевидно ще продължи. Някакви степени на автономност и свобода на нашето правителство са напълно нормални. Вироглавото самомнение на големи западни сили, като Германия, дава тоталното основание на нас, в периферията на Европейския съюз, да търсим собствени начини за известна автономност, на каквато те отдавна се радват. Не мисля, че повторението на буквата на закона ни създава нещо повече от безсилие и безгръбначност.
-Появиха се и радикални мнения, че едва ли не България е в състояние на война, тъй като Турция контролирано пуска бежанци по границата в изпълнение на стратегията й да изнудва ЕС..
-Все още съм повече оптимист по въпроса – Турция използва много ловко бежанския коз. Анкара обаче не може да получи тези облаги от България, за да използва бежанците срещу нас. Тя може да получи исканите облаги само от Европейския съюз. Това е целта на президента Реджеп Ердоган. В този смисъл ние сме дотолкова замесени в тази игра, доколкото сме съседи на Турция. Анкара от време на време пуска клапана, за да излезе парата и ние се опарваме от нея. Напрежението, идващо от Турция, би трябвало да се усеща доста по-остро в Париж, Берлин и Брюксел. Даже и да излезе малко суеверно, но по-добре да не говорим за това, за да не дърпаме дявола за опашката.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!