Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Иво Христов: ЕС какъвто го познаваме, няма бъдеще - малко са сериозните, големи сили, които имат интерес България да я има
Мнозина започват да разбират, че мястото им в новия свят е в основата, а не на върха на хранителната пирамида, казва социологът
В днешната геополитическа конфигурация много малко са сериозните, големи сили, които имат интерес България да я има, твърди анализаторът в интервю за „Сега“
ЕС, такъв, какъвто го познаваме досега, няма бъдеще, заявява в интервю за „Сега“ социологът Иво Христов. Според него да си оптимист в днешно време е другото име на това да си инфантилен наивник, освен „ако не си професионален манипулатор, имащ за задача да омайва стадото, карано към кланицата“.
„Човешко е да искаш да узнаеш бъдещето. В миналото са го правили, гадаейки по вътрешностите на жертвено животно. Днес за тази цел използват т.нар. експертна общност. Прочее мисля, че тези с жертвоприношенията са се справяли по-добре. Справка: Касандра и съдбата на Троя, ако, разбира се, може да се вярва на сладката приказка, известна като "Илиада". Не мисля, че гадаенето в бъдещето е работа на социалния анализатор. Поради една много проста причина: под "прогноза" много често се разбира екстраполация напред във времето на настоящи процеси и събития. Т.е. това не е никакво бъдеще, това е "отместено" напред във въображаемата стрела на времето настояще. Следователно нищо не си "прогледнал". Бъдещето винаги е нещо съвършено различно от настоящето.
Тази работа с Евросъюза попада в същата графа. Първо, следва да се анализира дали той въобще има бъдеще. И "бъдеще" за кого? И чак тогава да го делим на близко, средно, далечно или никакво. Едно е ясно - ЕС, такъв, какъвто го познаваме досега, няма бъдеще. Това е глобално обединение на наднационални елити, които под етикета "евроинтеграция" извършват операцията със стадото, както вече казах“, е пълният отговор на Иво Христов на въпроса за бъдещето на Евросъюза.
Запитан какво спечели и какво загуби българинът от смяната на системата, той казва: „Ще ви отговоря, перифразирайки нещо казано от мен на друго място по друг повод. Отминалите години ни поднесоха верига от сценки, наречени български "преход": наблюдавахме поредната "революция", наречена борба с олигархията и смяна на "системата", в която една част от господстващата върхушка, впрегна присъдружната си медийна, политическа, икономическа и криминална прислуга за борба с другата олигархическа разцветка. За целта бяха мобилизирани и хвърлени като площадно пушечно месо жертвите на олигархията, искрено убедени, че действително им е дадена историческата дума и шанс за действие. Изглежда на тях още не им е ясно, че във вече установения обществен модел там е отредено да бъдат единствено декори, а не актьори на собствения им живот. И тъй като пушилката на приказката за наивници, наречена "преход", все пак бавно започва да се сляга, сред отровните й миазми мержелеят видимо сивите очертания на един нов свят, в който мнозина започват инстинктивно да усещат, че са предопределени да бъдат в основата, а не на върха на хранителната верига. Оттам трескавото мятане и безразборното търсене на изход: "искаме нови избори, нов парламент, друго правителство, намаляване на депутатите, увеличаване на "гражданския" контрол; да ги заменим с "народа"; да сменим тази избирателна система с онази, този с онзи, да отменим парламентаризма, да го заменим с пряка демокрация; партиите са негодни, да ги заменим с "личности"; трябва да се смени "системата", не знаем с коя, но трябва; не ви признаваме "прехода", искаме друг "преход". Но вече е късно: шлюзовете на историята се затварят.“
„Първа индикация за очевиден социален инфантилизъм на едно общество е яростното усърдие да се опитваш да решаваш сложни проблеми със само привидно изглеждащи ефикасни прости решения. Това е широко разпространено у нас“, казва социологът. И пояснява какво има предвид: „Съществуват устойчиви представи у мнозина сънародници, че фундаменталната причина за тежкия им хал са или т.нар. политици, или видът избирателна система, или броят на депутатите, или партийните субсидии... Или правомощията на президента, или съдебната система, или най-сетне: целият конституционен дизайн, нищо че не са прочели и ред от конституцията. Звучи омайно сладко - с един замах сменяш конституцията и с това отменяш земното притегляне. Това е отчаяната неграмотна безпътица на народ, лишен от елементарно разбиране за базисните условия на собственото си съществуване, нямащи никакво отношение към каквито и да било конституционни регламенти. България се срива обратно в бездните на демодернизацията с всички произтичащи от това глобални социални ефекти, водещи до вторична архаизация на социалните връзки, деинтелектуализация и цялостно разкъсване на социалната тъкан до ниво на примитивно ежедневно оцеляване. Атомизацията на "обществото" го лишава от възможността за каквото и да е било задружно промислено колективно действие, което го прави лесна плячка за различни политически хиени. Затова и т. нар. социални "протести" са реактивни, а не активни. Някой хвърля топката и тя само отскача по предзададена траектория.“
На напомнянето, че го смятат за русофил, социологът отвръща: „Вероятно съдят по себе си. Екземплярите от тази човешка порода дори за миг не могат да си представят, че може да съществуват и друг вид хора, които имат свободата да заявят собствено критично мнение и да го отстояват, без зад тази работа непременно да има осребрена фактура.“
„В днешната геополитическа конфигурация много малко са сериозните, големи сили, които имат интерес България да я има. Понастоящем ние се сриваме към статут на периферна територия със затихващи функции. Нещо, което е емпирично проверимо, освен ако не сте от плеядата "анализатори" и "експерти", които мотивирано ще ви обяснят, че живеете в най-хубавия от всички възможни светове. Както се казваше: "това, което го чувам, не го виждам, а това, което го виждам, не го чувам". В контекста на глобалното западно противопоставяне срещу Русия, която отказа да бъде жертвеното агне на "глобализацията", сега минава за добра политкоректна мода да си русофоб... Престижно е някак си - във всички възможни измерения. И удобно, особено за хора, завършили в бившия СССР и с тъмночервено номенклатурно комунистическо минало. Но както се казва, слугинажът не е от вчера“, казва още Иво Христов.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!