Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Фалун Гонг в очакване на нов Китай
Фалун Гонг практикуващи в Гуанджоу, Китай, преди началото на преследването на 20 юли 1999 г. (Minghui.org)
By Matthew Robertson, Epoch Times
http://www.theepochtimes.com/n3/2062536-falun-gong-looks-forward-to-a-new-china/
По времето на про-демократичните протести в Китай, Уан Йоуцюн тъкмо започва докторската си дисертация относно теоретичните различия между Социалистическата федеративна република Югославия на Тито и Съветския съюз.
80-те години на миналото десетилетие е време на относителна свобода в Китай – след края на Културната революция страната е възстановена и хората мислят в каква нация искат да се превърнат. В същото време, социалните и политически проблеми, предизвикани от корумпирания и вкопчен във властта комунистически елит, трудно се пренебрегват.
Подобно на идеалистичните студенти на площад Тиенанмън, Уан също иска да направи нещо за ширещата се корупция в Китай. Но той не излиза да протестира. Вместо това решава да атакува отвътре – като започне работа във вътрешната дисциплинарна комисия на Китайската комунистическа партия.
В края на краищата той се превръща в ключов лейтенант на влиятелния лидер Уей Дзиенсин, шеф на вътрешното звено за разследване и член на Постоянния комитет на Политбюро – главният ешалон на партията. Уан го придружава на тайни срещи и подготвя речите му.
Уан обаче не подозира, че той и неговата нова вяра скоро ще бъдат обект на преследване, превръщайки се във враг номер едно на партията.
Полицията задържа практикуващ Фалун Гонг на площад Тянанмън в Пекин на 01 Октомври, 2000 г. (AP Photo/Chien-min Chung, File)
Преди края на десетилетието, Уан е лишен от привилегированото си положение, унижаван пред колегите си, затворен в изолатор и подлаган на тежки разпити.
Издигането и падението на Уан Йоуцюн отразяват съдбата на медитативната практика Фалун Дафа в Китай – първоначално възхвалявана от държавата, след което охулвана и безжалостно атакувана.
24 години след като Фалун Дафа е представен пред обществото на 13 май 1992 г. и 17 години след началото на преследването, въпросът, който той задава днес е този: ще има ли промяна в Китай? – съживяване на практиката в страната и реабилитация за десетките милиони, устояли на преследването.
Политиката е личен въпрос
От 20 юли 1999 г. Китайската комунистическа партия е ангажирана в кампания да елиминира практиката, която се превръща във фикс идея за нейните лидери, особено след като кампанията среща много по-голяма съпротива от очакваното. Заповедите идват от бившия лидер Дзян Дзъмин, който изглежда, заради голямата популярност на практиката, има лична вражда срещу Фалун Дафа. „Възможно ли е, ние, членовете на комунистическата партия, въоръжени с марксизма, материализма и атеизма, да не можем да победим тези неща на Фалун Дафа?“, пише той в писмо, разпратено до висшестоящи членове на партията.
Това предизвиква най-масовата мобилизация на силите за сигурност и съответно най-широко мащабната катастрофа в Китай след ерата на Мао. В класически стил, подобен на масовите движения по времето на Мао, практически всеки в обществото е облъчван с пропаганда срещу Фалун Дафа и е принуждаван да заяви позицията си срещу практиката. Учениците са принуждавани да се подписват под документи, определящи практиката като „отклонена религия“ още след първия ден в училище. Практикуващите са изолирани, преследвани, пращани в затвори и подлагани на изтезания.
Високопоставени лидери на партията, служители и бивши служители също не са пощадени. Много имат семейства и роднини, които практикуват. Те също внезапно са обявени за врагове.
Поради тази причина много практикуващи мислят за кампанията срещу тях като втора Културна революция. Второто масово политическо движени обаче е много по-малко познато в Китай и чужбина, за разлика от първото. Малко хора знаят за жертвите на кампанията, тъй като тя все още продължава.
Партията отказва да третира практикуващите като човешки същества и това официално отношение се е пропило в това как историята за Фалун Дафа се представя или по-скоро не се представя пред света.
Много, които са посветили кариерите си върху китайските вътрешни работи, имат слабо понятие за хора като Уан Йоуцюн и следователно често пропускат да видят значението на кампанията срещу Фалун Дафа и степента, в която практиката остава сериозен социален и морален феномен в съвременен Китай.
Поне гласът на Уан успява да бъде чут.
Близо десетилетие, той пише писма на пенсионирани кадри и високопоставени партийни лидери в защита на Фалун Дафа, заявявайки невинността на практиката и осъждайки властолюбивия Дзян Дзъмин. Той пише своите писма от един и същ апартамент в Пекин, където му е позволено да остане за десет години след началото на преследването. Той отдава този изключителен пример на снизходителност на протекцията на неговия покровител Уей Дзиенсин.
Освен, че оглавява партийния апарат, Уей е и в комисия, която следи за злоупотреби в системата за сигурност. През 1998 г. на един обяд Уан лично предава на Уей писмо за ползите от Фалун Дафа и моли Уей да направи нещо, за да омекоти тревожния натиск, който се налага на практиката от идеологическите хардлайнъри.
Уан първи е отлъчен от партията заради връзките си с Фалун Дафа. „Всички централни работни групи в Пекин имаха среща, на които моето име бе прочетено пред всички.“ Това е класическата техника за политическа борба в комунистическата история, където непокорен партиен член е отделян и сочен като „отрицателен пример“.
Уан е държан в изолатор около четири месеца под постоянно наблюдение и подложен на постоянни разпити. През 2008 г. след като изпраща поредното си писмо, той е осъден за „използване на хетеродоксална религия, за да подкопае прилагането на закона“ и наказан с четири години затвор. Преди да влезе в затвора Чинчън в Пекин, той вече е прекарал 532 дена в център за задържане.
От началото на 2015 г., от Ню Йорк, той продължава да пише своите писма, изпращайки своите послания до пенсионирани кадри и партийния лидер Си Дзинпин.
Уан смята, че неговият случай е показателен, за личния елемент в китайската политика. Това че неговият покровител е способен да го защити от най-лошото при едно от най-жестоките политически движения, говори красноречиво за огромната роля на личността при определяне на това как политическите решения се формулират и прилагат.
„В Китай има върховенство на личността, а не върховенство на закона“, казва Уан.
Въпреки, че често западните изследователи натъртват на институционализираната природа на кампанията срещу Фалун Дафа и приемствеността ѝ през трима партийни лидери – Дзян Дзъмин, Ху Дзинтао и днес Си Дзинпин – за Уан, разбирането на личният елемент е ключово.
„Ядрото на проблема е Дзян Дзъмин. Много малко други освен него, имат нещо против Фалун Дафа.“
Ето къде се надява, че ще се появи пролуката в защитата на комунистическата партия, която ще позволи възможността за истинска промяна.
„Ако Дзян Дзъмин умре, преследването може тотално да се промени.“
Нова чистка
Всъщност съществуват знаци, че такава промяна вече се случва. Докато наблюдателите се фокусират върху няколкократното увеличение на репресиите, откакто Си Дзинпин дойде на власт през 2012 г., промените зад сцената в секторите на китайския политически апарат, свързан с преследването на Фалун Дафа, са дълбоки.
Всичко започва с арестите на Джоу Юнкан, бившия шеф на сигурността и соченият за неговия заместник, Бо Силай, извършени между 2012 г. и 2015 г. Арестите и присъдите срещу двамата се смятаха за нещо немислимо преди това.
Джоу без съмнение бе един от най-влиятелните хора в Китай. Той вероятно е бил дори по-влиятелен от лидерите на партията, като се има предвид неограничения контрол, който той упражняваше върху апарата за сигурност, който пък разполага с бюджет по-голям от този на въоръжените сили в страната.
Джоу и Бо са издигнати от техния покровител Дзян Дзъмин, като награда за това, че и двамата безрезервно следват заповедите му за репресии срещу Фалун Дафа.
В провинция Съчуан, например, Джоу, като партиен секретар на провинцията, говори често за нуждата всички агенции да се включат в „борбата срещу Фалун Дафа“.
Според уважавания китайски журналист Дзян Уейпин, който попада в затвора заради написването на биография за Бо Силай, Бо получава следните нареждания от Дзян Дзъмин: „Трябва да демонстрираш своята твърдост по отношение на Фалун Дафа … това ще е твоят политически капитал.“ Понастоящем Дзян Уейпин живее в изгнание в Канада.
Системата за принудителен труд, един от ключовите инструменти за задържане на практикуващи, бе унищожена през 2013 г. Тя бе едно от най-удобните средства на режима за преследване на Фалун Дафа и китайските медии докладваха за значителна вътрешна съпротива срещу разпадането на системата, заради големия брой практикуващи, задържани в лагерите. (След унищожението на лагерите, режимът използва алтернативни средства за задържане на практикуващите.)
Дори Ли Дуншън, ръководителят на „Управление 610“ - тайна агенция на партията, натоварена да надзирава и координира кампанията срещу Фалун Дафа, бе арестуван. Преди неговото отстраняване Ли рядко бе посочван като шеф на тайната агенция, като най-често бе титулуван като заместник-министър на обществената сигурност. При обявяването на неговия арест обаче, се споменава именно поста му начело на „Управление 6-10“.
„Смятам, че съществува очевидно двузначие, какво означава това“, споделя в телефонно интервю Андрю Джънкър, социолог при университета в Чикаго, автор на книга за Фалун Дафа. „В крайна сметка изглежда, че съществува възможността за промяна на политиката към практиката.“
Той добавя, че развитието на събитията „е наистина любопитно и че решенията могат потенциално да доведат до реформи по отношение на Фалун Дафа … Какво означава премахването на Ли Дуншън от власт? Дали е съвпадение? Дали това е борба между различните фракции в партията или арестът е свързан и с Фалун Дафа? При всички случаи въпросът остава доста място за интерпретации“.
По индиректен начин, Джоу Юнкан бе обвинен за насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта.
В интервю от 2015 г., излъчено по близката до Пекин телевизия „Финикс“, Хуан Дзиефу, говорителят на китайската система за трансплантации, отбелязва: „Просто е твърде ясно. Всеки знае кой е големият тигър. Джоу Юнкан е големият тигър; Джоу бе нашият секретар за политика и правораздаване, член на Постоянния комитет на Политбюро … Така че, като става въпрос от къде идват органите на затворниците, не е ли ясно?“
Той добавя, говорейки за индустрията за трансплантация на органи: „Станала е мръсна. Станала е съмнителна и непрозрачна. Станала е изключително чувствителна и изключително усложнена тема, накратко забранена тема.“
Разбира се, Хуан не споменава Фалун Дафа в коментарите си. Но изричното споменаване на името на Джоу по този начин е много необичайно и оставя отворена възможността, ако ръководството на комунистическата партия е принудено, да съди Джоу и неговите приближени за тези престъпления.
Публичните обещания за спиране на използването на органи от затворници за трансплантации и скорошните смени на ръководствата на военните болници – основното място, където се случва отнемането на органи, са още два индикатора, че предстоят опити за промени по отношение на Фалун Дафа.
Извършването на систематично, масово отнемане на органи винаги е било най-екстремното, невероятно и взривоопасно измежду престъпленията, които се приписват на партията срещу практикуващи Фалун Дафа. Разкритията за медицински геноцид в голям мащаб може да има огромни последствия за легитимността на режима, както в Китай, така и в международен мащаб.
Под светлините на прожекторите
През последните година-две, историята за преследването на Фалун Дафа получава повече сериозно международно внимание в сравнение с който и да е било предходен период. Най-забележимо доказателствата за масово отнемане на органи стигат до все по-широка международна публика.
Най-ясният знак за бавно увеличение на международното приемане на истинността на твърденията за тези престъпления са серия от обществени признания през последните няколко години, включително резолюция в Конгреса на САЩ и две значими награди –„Peabody“ и наградата „AIB“, дадени на Леон Лий, режисьор на документалният филм „Човешка реколта“.
Наградата „Peabody“ често е описвана като еквивалент на наградата „Пулицър“ за телевизия и радио, и изисква единодушната подкрепа на жури, съставено от утвърдени имена. Журито определя филма като „експозе на печеливша, чудовищна система за насилствено отнемане на органи.“
„Заедно с практикуващите Фалун Дафа, които разказват своите истории, чрез различни средства, хората започват да научават за преследването и мирно му се противопоставят“, казва Лий в телефонно интервю.
Лий е от ново поколение разказвачи, който успява да разкаже за престъпленията срещу практикуващите Фалун Дафа по начин, който резонира с образованата западна публика.
Много от практикуващите, които са потърсили убежище в западните страни, са изградили начини на социално общуване в Китай и подобно на демократичните активисти от предишните поколения, често използват видове комуникация, непозната за хората, живеещи в новите им страни.
Още повече, поради това, че Фалун Дафа не е институционализирана практика, т.е. няма членство, финанси и централна организация, практиката няма и апарат за връзки с обществеността и разчита на групи от доброволци да говорят с представители на различни правителства, да подготвят доклади, да организират събития или да говорят с репортери.
Но скорошното появяване на сцената на Анастейша Лин, практикуваща Фалун Дафа, наградена през май миналата година с титлата Мис Свят Канада за 2015 г., издигна въпроса за преследването на практиката на световно ниво.
При опитите ѝ да участва в конкурса за красота в Саня, Китай, тя получава отказ на летището в Хонк Конг, предизвикайки глобална медийна буря. В интервюта, речи и участия в различни телевизионни предавания, Лин, родена в Китай, но израснала в Канада, представя необичайно, свежо ново лице на практиката.
Лин не е нито говорител на Фалун Гонг, нито е експерт по темата, но необикновеността на нейния случай ѝ осигурява централно внимание и тя прави над десет медийни участия, включително материал на първата страница в Ню Йорк Таймс. Тя е описана като „харизматична, веща и умела в медийните изяви … кошмар за отдела за обществените връзки на Пекин“.
В скорошно интервю, Лин отбелязва, че при нейните срещи с журналисти и анализатори, тя забелязва обща липса на информираност относно практиката. Някои например не знаят, че Фалун Дафа няма действителна формална организационна структура или какви са основните принципи на практиката. „Не е тяхна вина. Практикуващите не правят грандиозни пиар кампании. Липсата на информираност е ОК – така че нека сега ви информирам.“
Много последователи на практиката от Китай, идват на Запад като изгнаници и „използват твърде китайски подход“, според нея. „Това не работи тук.“ Разбира се има и много западняци, които практикуват. „Но те имат работа в обществото. Не използват цялото си време за това.“
Въпреки всичко, Лин казва, че усеща от думи на свои приятели, че общественият имидж на Фалун Гонг се променя и всички стават все по-запознати с проблема. Изявите на Лин са значимият пример за масово отразяване на проблема с Фалун Дафа, като нейната личност – пламенна, искряща и праведна, успява да разруши статуквото.
Намален апетит за убийства
Разбира се, ултимативно, ключовият въпрос относно глобалното състояние на Фалун Дафа се свежда до това как практикуващите живеят в Китай и какво е състоянието на кампанията срещу Фалун Дафа там.
Картината е смесена. През миналата година, голям брой практикуващи в Китай подадоха съдебни жалби срещу Дзян Дзъмин, описвайки как преследването, което той инициира е предизвикало финансови катастрофи, изтезания или загубата на членове на техните семейства. Специално в североизточен Китай, изходната точка на преследването, отзвукът към съдебните жалби бе брутален.
Последният септември в провинция Ляонин, като наказание за подаване на жалба срещу Дзян, полицаи бутат практикуващата Фалун Гонг У Дунхуей по стълбище на работното ѝ място. По-късно те изнудват баща ѝ да плати 15 000 юана (близо 4000 лв. или около 25 процента от средната годишна работна заплата в Китай).
През януари Чън Дзин от Дзямусъ, град на сибирската граница, е арестувана и измъчвана - приведена назад, с крака и ръце завързани заедно и така оставена да виси на въже над земята.
Това мъчително изтезание е повторено няколко пъти в опит да я накарат да обвини в престъпление неин познат практикуващ. Според свидетелства, събрани от Minghui.org, сайт събиращ информация от първа ръка за преследването на Фалун Дафа в Китай, полицай чупи пръстите на едната ѝ ръка.
Тотална противоположност на тези примери са преживяванията на Шън Сяоюн, тъщата на известния в YouTube Бен Хеджис, чиято програма за западните възгледи за Китай се излъчва от независимата телевизия „New Tang Dynasty“.
Шън, която също живее в северен Китай, не е бита, нито измъчвана. Вместо това десетте дни които тя прекарва в затвора, след като попълва съдебна жалба срещу Дзян Дзъмин, изглеждат като проформа. На нея ѝ е позволено да изпълнява упражненията на Фалун Дафа, докато е задържана и дори да цитира ученията на Фалун Дафа. След като е освободена, компютърът ѝ е върнат.
„Полицията третира по-добре практикуващите Фалун Дафа“, казва тя в телефонно интервю. „Те знаят, че практикуващите са добри хора, на които им е сложен неверен етикет. Понякога те дори не се опитват да ни спрат да разкажем истината за Фалун Дафа. Има полицаи, които разбират истината.“
Други са подали жалби срещу Дзян, без да се сблъскат с никакви последствия. Преди десетилетие подобен опит би бил равносилен на смъртна присъда.
„Партията не е установила ясна политика на забрана на такива дейности“, посочи Ся Йиян, главен директор за политика и изследване на Фондацията за законови рамки на човешките права. Това обяснява голямата разлика в отношението към ищците.
Наказанията за въвлечените в преследването партийни кадри е дори по-показателно. „Въпреки, че това не се дължи на промяна на политиката, откакто Си Дзинпин пое властта, служителите по върховете, които организираха и извършваха преследването вече не са недосегаеми“, казва Ся.
В миналото тези служители бяха оставени да правят каквото пожелаят, тъй като приоритет бе преследването, а не доброто справяне със служебните задължения. „Сега основните фигури не са защитени. Това е голяма промяна.“
Разбира се, официалната позиция срещу Фалун Дафа не се е променила. И практикуващите не се надяват на „пинфан“, израз използван от китайската политическа номенклатура, означаващ реабилитация. (Терминът се смята за проблематичен заради това, че дава право на комунистическата партия да определя коя група е легитимна и коя не.)
Вместо това, практикуващите вярват, че реабилитирането на техните убеждения ще се случи само след разпадането на режима.
Те са ангажирани едновременно в опити да помогнат на китайския народ да се приготви за тази възможност, като едновременно с това насърчават Си Дзинпин да придвижва този процес, като по този начин подсигури своето място в историята.
Китай след преследването
От 2005 г. общността на Фалун Дафа е ангажирана в опити мирно да подронва основата на управлението на режима: подкрепата в сърцата и умовете на китайците към Китайската комунистическа партия. Това е отговорът на практиката, след като около 2004 г. стана ясно, че всяка форма на мирно общо съществуване с комунистическата партия ще бъде невъзможно.
Най-конкретният пример за това е движението „туейдан“. Туейдан от китайски означава напускане на партията. Движението призовава китайците анонимно да изразят своята позиция срещу режима, добавяйки имената си към списък на тези, които се отказват от комунистическа партия и прилежащите ѝ организации. Центърът на Туейдан, чиято база от данни е разположена на сървъри, притежание на китайскоезичната версия на вестник „Epoch Times“, пази декларациите на над двеста милиона китайци. Тези, които се отказват от партията, са, както нейни членове, така и обикновени китайски гражданин.
„Това не е политическо движение. Ние не подтикваме хората да демонстрират по улиците“, заявява Дейвид Томпкинс, говорител на организацията. „Става въпрос за късане с години на индоктринация, с която те са израснали под управлението на комунистическата партия.“
„Туейдан е визия за нов Китай, където китайският народ може да има ново бъдеще, но без комунистическата партия“, добавя той.
Той сподели, че тази година има много повече случаи на хора, които се отказват от партията използвайки истинските си имена. „Гласовете на несъгласието стават все по-силни и все по-малко се страхуват от репресии от страна на режима.“
Откакто практикуващите Фалун Дафа се опълчиха срещу репресиите спрямо тях през 1999 г., това по фундаментален начин действа така, че анулира някои от най-основните аксиоми на партиен контрол в Китай.
Както Дейвид Палмър, професор по китайска религия в Хонг Конг, пише в своята книга „Чигонг треска“, „Фалун Дафа проектира образ на мощен алтернативен ред, способен да мобилизира масите, и който не се страхува от Китайската комунистическа партия.“
На 25 април 1999 г. три месеца преди началото на официалните репресии, приблизително десет хиляди практикуващи Фалун Дафа се събират в Пекин пред партийния щаб в Джонанхай да настояват за безопасна и законова среда за тяхната практика.
Обяснявайки това Палмър пише: „До днес, политическата власт в Китай само отчасти се упражнява чрез контрол и репресии. По-голяма роля играят субективното възприятие и страх от властта. Подсилването на такива впечатления, чрез пропаганда и зрелищни действия, е критично за властта. Събирането пред Джонанхай заплашва да разбие страха на хората и да прехвърли символичната власт към Фалун Дафа.“
Визията за реабилитацията на Фалун Дафа не е сантименталното желание за завръщане в прегръдките на партията, както дори някои от най-твърдите активисти за демокрация от миналото поколение се надяваха. Според мнението на някои практикуващи, не може да има помирение с режима – нов Китай може да съществува само без него.
Имайки предвид зараждащите се проблеми на китайската икономика, това което някои определят дори като криза, и безпрецедентното разединение на комунистическата партия, потенциалът за значими промени изглежда неизбежен – и това е нещо, за което общността на Фалун Дафа е готова.
Уан Йоуцюн, в неговите взаимодействия с високопоставени партийни кадри, чувства, че много хора от режима са останали дълбоко впечатлени от непоклатимият отпор на практикуващите през последните 17 години.
Жертвата заради убежденията е в ярък контраст с опитите за самосъхранение и преследване на материални изгоди на китайските служители. „Никой вече не вярва в Марксизма“, каза Уан. „Никой не вярва в партията. Хората просто следват собствените си интереси.“
Идеята, че преследването на Фалун Дафа вече не е на мода политически, или дори, че е към края си, плаши някои от апарата за сигурност. Те искат да знаят накъде духа вятъра и действията на Си Дзинпин за разрушаване на системата за преследване на Фалун Дафа не ги правят по-спокойни.
„Това е тоталитарна система с централизиран контрол и наблюдение. Във всеки сектор, властта на служителите е абсолютна. Но в момента, в който някой от върха е сменен, всичко се променя“, обяснява Уан. „Ако Дзян Дзъмин умре, политиката за преследването може да се смени тотално.“
Източник: Матю Робъртсън, TheEpochTimes.com, превод: falun-bg.info
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!