Следвайте "Буднаера" в Телеграм
България - страната на тиквите
Щом има субсидии за плодове и зеленчуци, не може да се искат и ограничения
НЕ Е шега. България в действителност се превръща в страната на тиквите. Може и да не знаем какво точно е - плод или зеленчук, но както е тръгнало, скоро ще станем неин най-голям производител в света.
Главоломното увеличаване в пъти на площите с тикви си има логична причина. За тях се плаща завишената ставка на субсидията за производство на плодове и зеленчуци от 233 лв. на декар. А в същото време разходите за засяването с тикви са само 50-60 лв./дка. Затова и крупните зърнопроизводители изведнъж се превърнаха в зеленчукопроизводители с десетки и стотици декари тикви.
Това, естествено, източва парите за подкрепа на плодовете и зеленчуците у нас. И от съюза на градинарите се оплакаха, че както е тръгнало, ще ядем само вносен зарзават. Още повече че по техни данни над 80% от продаваните плодове и зеленчуци по българските пазари са нелегален внос и за тях не се плаща ДДС. Дали това отговаря на истината, е трудно да се каже. Безспорен факт е, че контролът по границите беше засилен в последните години и ако се промъква нелегална стока, тя едва ли е в тези размери. Но може и да е вярно, че
с плодове и
зеленчуци
се източва
най-много ДДС
Фиктивният износ е разпространена схема, при която само документите пътуват, връщат се подпечатани и с тях се иска връщане на ДДС. После стоката може да се продаде по-евтино, защото е “спестен” налогът.
Друго искане на градинарите е минимум 51% от плодовете и зеленчуците във веригите и на борсите да са български. Аргументират се, че подобна защита на местното производство вече има в Румъния.
Но въвеждането на ограничения едва ли е най-правилният подход. И в момента повечето големи вериги у нас залагат на български плодове и зеленчуци, разбира се, стига да ги има. Повечето правят и рекламни кампании с брошури, клипове и т.н., които акцентират на родното производство. По данни на веригите през летния сезон повече от 70% от плодовете и зеленчуците са български. И това също е логично, защото самият пазар го определя. Все повече потребители предпочитат да купуват родна стока, дори и да е малко по-скъпа. Проблемът е по-скоро, че количествата български домати, краставици, чушки и т.н. не стигат да задоволят цялото търсене у нас и не са много производителите, които могат да предложат големи партиди с постоянно качество. И тук резонен е въпросът, ако задължим веригите с изискване за 51% български плодове и зеленчуци, какво ще продават през зимата. Тогава ще се окаже, че освен на тикви ще станем производител и на банани.
Да не говорим и че фундаменталният въпрос е, че когато нещо се субсидира, други допълнителни ограничения не са редни, защото се явяват двойно подпомагане, което по принцип не се толерира от ЕС. Нещо като, ако искате ограничения, тогава връщайте субсидията. А факт е, че България отпуска максимално възможните средства за подпомагане по т.нар. обвързана подкрепа, която е за плодове, зеленчуци и животни. Тук от години са споровете за вътрешното разпределение между зеленчукопроизводителите и животновъдите. Първите смятат, че за тях делът е много малък и за другите излиза, че са “по-приоритетни”. Но нима ще е редно да се вземат пари, които сега се дават на производителите на мляко, и да се дадат за плодове и зеленчуци? И то в тежката ситуация на млечния пазар в целия ЕС.
Иначе ще се съглася с извода на браншовиците, че
основен проблем
е лошата
организация
на пазара у нас. Всъщност си мисля, че е основателно съмнението дали изобщо има пазарна икономика в България. Особено по пазарите. Там мен лично винаги са ме учудвали почти еднаквите цени въпреки десетките сергии. Например чесънът на столичния пазар “Младост” навсякъде е 10 лв. за килограм. В същото време на пазара в Бургас има и по 4, и по 6 лв./кг. Какво би могло да е обяснението? Че може би все още на много от пазарите има дебеловрати “босове”, които регулират кой и на каква цена ще продава, а не пазарната икономика. И че невинаги, когато купуваме от някоя отрудена бабичка, която мислим за производител на стоката на сергията, това отговаря на истината.
Затова безспорно
контролът трябва
да се засили
И който твърди, че е производител и продава българска стока, действително да е такъв. Дори това да е съпроводено с известно утежняване на правилата. Защото реалните производители се оплакват, че за да продадеш наши пресни плодове и зеленчуци на пазара в Гърция и Турция, ти искат една камара документи. А в същото време за вносната продукция у нас режимът е много либерален - товариш буса от тържищата при комшиите, спираш някъде у нас и продаваш без много-много документи.
Но не трябва да си затваряме очите и да търсим проблемите пред родното производство само навън. Защото една Македония, където едва ли бюджетът позволява по-голямо подпомагане от българското, а и все още не са членове на ЕС, задоволява потребностите си от плодове и зеленчуци и дори изнася крупни количества у нас. Е, щом го могат там, би трябвало и тук да става. Не мога да повярвам, че някой започва да прави бизнес без преди това да си направи сметката. Да види дали избраната култура е подходяща за региона, почвата, какви добиви може да очаква, какъв пазар има и на каква цена. И естествено, се захваща само ако излиза на плюс. Така че, ако на някой производител сега не му излизат сметките, може би е добре да потърси грешката и в себе си.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!