Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Д-р Калоян Методиев: Путин и Ердоган се сближават, Европа и България губят

Ако режимът в Дамаск падне, ще се отвори втора черна дупка след Ирак и това вече ще е зона с размерите на Балканите. Добавете към нея Либия и ще видите гигантска примка, която се увива около слаба и объркана Европа

Таня Джоева

- Д-р Методиев, завърнахте се от Сирия, преживяхте и атентата в Истанбул. Какво видяхте и защо терористите удариха точно летище „Ататюрк”?

- Не го преживях, а се разминах с него. Два часа преди атентата се преместих с още един приятел в трансферния хотел срещу летището, така че само наблюдавах случващото се отдалеч през прозореца. Видях как работят турските служби и институции. Впечатлен съм от високата степен на организираност, желязната дисциплина и спокойствието, с което отреагираха на ситуацията. В 6.30 сутринта пуснаха летището и нямаше и помен от случилото се, освен закъсненията в графика, които се наваксваха до края на деня. Изнервени бяха пасажерите, докато турците бяха напълно спокойни. Терористите удрят, където може и където боли. И разбира се там, където намират помагачи – неправителствени, включително правозащитни и религиозни организации, чужди донори, ятаци. 

- „Ислямска държава” удря ислямизираща се Турция. Какво е обяснението ви за този на пръв поглед парадокс?

- „Ислямската държава” пое отговорност, но това още не означава, че тя е реалният извършител. Имайте предвид, че тя е нещо като идеологически център, който има много разклонения. Роднини, върху които няма контрол. Може случаят да е такъв, може да е нова група, може и самата тя да стои зад организацията.

Версиите са в период на ферментация. Първите сигнали, разбира се, са много замърсени, защото всеки от ключовите фактори гледа да решава свои задачи през случилото се. Почеркът е на радикални ислямисти, но това е на първо четене. Някой от нашите анализатори тези дни каза, че това е наказание на „Ислямска държава” срещу Ердоган, защото се опитва да се откъсне от тях. Звучи ми правдоподобно. Може и да е някое ново радикално кюрдско крило, защото там нещата много загрубяха. Може да са някакви общи интереси. Сега е моментът на версиите. 

- След атентата дойде новината за отмяната на руските санкции срещу Турция заради сваления самолет. Как си обяснявате стоплянето на отношенията между Путин и Ердоган?

- С проекти от взаимен интерес, промяна на геополитически баланси и сложните игри на Анкара. Предишното сближаване свърши със свалянето на самолета, да видим колко ще трае сегашното. Европа трябва да държи Москва по-близо до себе си, а не да позволява подобни конюнктурни съюзи. Големият губещ може да се окаже Европа, а от чисто географска гледна точка това може да означава най-вече България. Гледам с подозрение на т.нар. „стопляне“. 

- Къде е мястото на Сирия в усложняващия се геополитически пъзел? Каква е обстановката там, видяна през вашите очи?

- Нека я наречем напрегната. Зависи в кой района на страната сте. Бях само в Дамаск и в няколко по-малки населени места на север. Чуват се бомби, има военни постове и проверки, виждат се белези от войната, но животът си тече. Сирия е изключително важна за стабилността в Близкия изток. Ако режимът падне, ще се отвори втора черна дупка след Ирак и това вече ще е зона с размерите на Балканите. Добавете към нея Либия и ще видите една гигантска примка, която се увива около слаба и объркана Европа.

- Темата "Брекзит" изтласка тази за тероризма в Европа на втори план. Атентатът извън ЕС обаче отново извежда въпроса какво да се прави срещу съвременния тероризъм? И какво би могла да направи България?

- За Европа може би е късно, защото изпусна нещата с имигрантските общности и потоците с нелегални имигранти от контрол. Силово задържат нещата, но ще има трябват години, за да ги поставят под несъмнен контрол. Предполагам, че ще има още удари. Обявяват, че арестуват и предотвратяват, но това е толкова често, че все ще пропуснат някого. Все пак демографската и политическа среда там вече е друга.

България трябва да си намери лидери с ярка политическа воля и да работи по три направления – абсолютен контрол на границите, широка агентурна мрежа и сингапурски закони (в гарнитура с прилагането им). Работа с всички възможни партньори от чуждите служби е много важно условие. Разбира се, трябва да се вземат мерки срещу либералните лобита, които подриват държавността и трайно се настаниха в институциите, университетите, медиите, неправителствения сектор. Някои от тях може да го правят и с добри намерения, но така или иначе са съучастници. Визирам и случая с чеченския терорист, освободен от Апелативния съд в Пловдив. Това няма да остане без последствия. 

- Австрия е пред нови президентски избори. Какво да очакваме на европейски терен, ако кандидатът на Партията на свободата Норберт Хофер успее да се пребори за поста?

- Европейският терен е променен. И заради британския референдум, и заради резултатите и касирането на изборите в Австрия. Кой е очаквал, че в Австрия ще се правят такива мащабни нарушения на изборния процес? Статуквото се брани на живот и смърт и както се вижда не отстъпва от позициите си. Обратното броене, обаче, започна. Един по един европейските народи се събуждат и искат промяна. Брюксел и местните елити са статуквото. Доколкото съм чел, историята най-често е на страната на промяната. Дори и да загуби прегласуването през есента, моралният победител след касирането е Хофер. Тези, които най-много ни говореха за демократични принципи и морал, се оказаха най-големите сатрапи и антидемократи. Потресен съм от коментарите им за Брекзит. Гласували старци, неграмотни, лумпени. На възрастните хора трябвало да се забрани да решават такива въпроси, защото им оставали само 10-15 години живот, а това било дългосрочен проект. Използват дискриминацията, както им отърва, демокрацията им е дъвка, а моралът привиден. Маските паднаха. Това е изключително хубавото на момента.

epicenter.bg

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!