Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Есента на трудния президент
В някоя от комбинациите могат и РБ да издигнат кандидатура, например величеството Сакскобургготски. Скучничко е в резиденция “Врана”, а и работата на президента не е твърде тегава за Мистер Европа.
Ако Асланов и Нинова успеят да баламосат БСП с тарикатското допитване, тогава Калфин ще е кандидатът.
Наесен ще се избира президент, лятото вече започва, пропагандисти, социолози и политолози тръпнат в очакване на поръчки. Обаче кандидати от водещите партии не се обявяват, рано било. Ръководствата им твърдят, че имат по няколко примамливи за избирателите лица в резерв, все честни и известни. Крият ги, тъй като злобни конкуренти щели да им рутят авторитета, а разни популисти се нахъсали да ги маскарят с оглед пределно демократичното им минало.
Най-любопитен за обществеността несъмнено би бил кандидатът на управляващата партия ГЕРБ. "Кандидатите ни са достатъчно разпознаваеми, ще бъдат съобщени най-рано в края на лятото", сподели Цецка Цачева."Подготвяме се много добре за предстоящата кампания. Кандидатът ни за президент е от ГЕРБ... ранното му оповестяване ще провокира политически популизъм, а в момента държавата се нуждае от стабилност ", уточни Цветан Цветанов.
А така ли ще стане? Преди около пет години водачът на ГЕРБ твърдо обяви кандидата на партията за президентската кампания - Цветан Цветанов. До края на лятото нямаше друг вариант, Росен Плевнелиев се кълнеше, че мечтае само да преподава в някой университет и категорично не ще да става кмет на София и дори президент. В началото на септември обаче той се удари в гърдите, Борисов го удари по челото и го поведе към хекатомба в името на народа.
Трудна е задачата за премиера. Очевидно проблемът не е в застрашената стабилност на положението, а комай в липсата на силни знаци и ясни сигнали откъм Посолството. В метрополията са ангажирани със свои важни избори, не им е до тукашните. Чакат предложения за някой предан като Плевнелиев евроатлантик, но поне външно да не напомня за него, защото ще се провали. Затова засега стилът на управляващите е като в някакво шоу: „И името му (й)... ееее!...“ Дългото „еее“ може да продължи и до септември.
Улеснено се появява идеята за поста да се издигне дама. От 157 жени за ГЕРБ поне 100 са по-впечатляващи за целта от сегашния президент, но едва ли ще впечатлят Посолството, неизвестни са там, непроверени. От доверените Румяна Бъчварова вече е употребена в нейна вреда като вътрешен министър. Кристалина Георгиева е най-подходяща от тази гледна точка, но за Борисов и първенците в ГЕРБ лоялността й основателно е под сериозни съмнения.
И едва ли е привлекателна за избирателите фигура, помнят у нас, че разпалено ни представяше афганистанци и малийци за сирийци, и то бежанци. Които при това можели да помогнат за решаване на демографския проблем и проблемите на пазара на труда в България. Твърде чужда личност е тя дори за електората на ГЕРБ.
Вероятно ще стане, както беше с Ирина Бокова както за ЮНЕСКО, така и сега за ООН - първо й ръкопляска председателят на израелския Кнесет. После я харесаха в Световния еврейски конгрес и редица други еврейски и американски групи. Чак тогава я предложиха и в София, скоро след това, както и при избора й за генерален директор на ЮНЕСКО, тя получи една от най-силните подкрепи от страна на САЩ. Израелските симпатии у нас се ползват с най-голямо доверие във Вашингтон.
По тази логика срещу кандидата на ГЕРБ т.нар. леви партии ще харесат отново Ивайло Калфин. С отстраняването на Михаил Миков от водачеството на „Позитано“ 20 набелязаният ляв курс се върна вдясно до социално-либералния маразъм на Първанов и Станишев. В момента там силният човек е Юрий Асланов, замислил е допитване до социалистическата маса. С този хитър ход, наподобяващ социологически сондаж, овладелите водачеството богати позитанци ще получат възможност да обявят сближаването с АБВ за волята на партията.
А тя, знайно е отдавна, винаги е права и дори когато пак ще застане зад Калфин. Може и да спечели, ако американците разиграят схемата, използвана в Италия и други страни в Европа след световната война. Тогава комунистическите партии са били много силни, затова десните задължително са стояли в изпълнителната власт, а комунистите са държани на втори и трети позиции в парламента или президентството.
Вече се случи и у нас, когато президент стана Георги Първанов, възнаградиха го за тежките щети, които нанесе на БСП в началото на 1997 г. Ако им наредят от Амбасадата, гербаджиите като нищо ще изиграят номера на Иван Костов и СДС през 2001 г. "Партия АБВ има поне две сериозни кандидатури за президент за предстоящите избори, като това са президентът Георги Първанов и Ивайло Калфин", заяви наскоро депутатът от АБВ Иван Славов. Такива леви ценят в протекторатите си външните фактори, главният им плюс е доказано да са послушни.
Първанов не е реална кандидатура, само отклонява отрицанието към себе си, за да бъде предпочетен по-подходящият Калфин. Ако Асланов и Нинова успеят да баламосат БСП с тарикатското допитване, това ще е кандидатът. Където народът, там и ние, ще се провикнат и гушнат с АБВ и с когото им посочат. Ако не стане, изглежда ще го играе тя за президент. Особено ако отдолу я предложат, няма как да откаже. И с нея горната схема е напълно възможна.
Реформаторският блок няма да изненада със силна и печеливша кандидатура, най-много след обичайното си политическо кълчотене да подкрепят посочената от ГЕРБ личност. В някоя от комбинациите могат и те да я издигнат, например величеството Сакскобургготски. Ако много го помолят, той накрая ще кандиса. Скучничко е в резиденция „Врана“, а и работата на президента не е твърде тегава за Мистер Европа.
Старите приятели Волен Сидеров и Валери Симеонов изглежда ще пробват помирение в името на народа. Възможно е и да издигнат една кандидатура, макар да е трудно да си представим какво общо начинание би успяло с ексцентричен субект като Сидеров. Твърде очевидни са ползите за него след осъждането му и евентуалните загуби за Патриотичния фронт, ако му угодят.
ДПС неизбежно ще подкрепя по-перспективния кандидат на сините или червените, но този път може и да издигне свой за пред електората, за който се бори с ДОСТ. Тази битка е съществена за Доган и Карадайъ, всички сили ще бъдат хвърлени там.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!