Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Къде сбъркахме, късайки снимката?
С президента ли късаме, или с демокрацията?
Автор: Любен Дилов-син
Сценарист на Слави скъса снимка на президента Плевнелиев. От последвалите коментари и страсти разбирам, че за аудиторията символният акт има по-голямо значение от придаваното му от самите сценаристи на шоуто и се превръща в генерален разговор за ценности. С което символният акт може да се смята за успял, защото това именно е смисълът на символните актове. Да генерират разговори за ценности.
Малко е да се каже, че съм бил част от екипа на Слави.
Бил съм много повече и от тази позиция се опитвам да кажа къде сбъркахме, късайки снимката, въпреки че от повече от десетилетие нямам нищо общо с шоуто.
Все пак Слави, колкото и да го неглижирам напоследък в спомените си, е част от една традиция, започнала с „Ку-ку”, минала през „Каналето” и „Хъшове” и богато населяваща днес публичния живот на България с безброй разклонения и варианти. Отговорността към тази традиция ми пречи да подмина случилото се, както подминах вайкането около преустановеното излъчване на бюлетина за равнището на река Дунав по БНР.
Да скъсаш снимка на президента не е като да скъсаш снимката на папата.
Най-малкото президентът беше погален по главата от Борисов, а не обратното – и то три пъти – както свидетелства самият Борисов. А и черепните прилики между Слави и Шиниъд О`Конър изчерпват почти всички аналогии.
Да скъсаш снимката на президента е заявка, че той е виновен за нещо. Например за състоянието на политическия елит в страната. Че е негов символ. Нали това се опитваха да кажат сценаристите?
Но ако е така, то трябваше да започнат късането със снимките на над 200 депутата, които се уплашиха да коментират въпросите от техния референдум и ги прехвърлиха на президента да се оправя той с тях. Той пък попита Конституционния съд. Конституционният съд образува дела по три от въпросите. Нещо, което неведнъж беше изяснявано, че ще се случи, още от мига, когато сценаристите на Слави ги формулираха. А не трябва ли да се започне със снимките на Борисов и гласоподавателите на ГЕРБ, или дирекното със снимките на 1 698 136 българи, гласували за Плевнелиев през 2001-а?!
Ще припомня, че когато „Ку-ку” подложи на разгромителна атака Жорж Ганчев при кандидатирането му за президент през 1992-а, впоследствие научихме нещо доста неприятно. Да, ние показахме голяма част от несъстоятелността на Жорж – комичната му „кариера” в Холивуд и огромното разминаване между претенциите му и действителността. Да, радвахме се на одобрението на голяма част от зрителите ни и на хората, които смятаха, че Ганчев не е за президент на България, но... успяхме да обидим и голяма част от 854 108-те българи, гласували за Жорж и Петър Берон. Казахме им в прав текст: вие сте глупаци, защото гласувате за глупак. Не сме искали да ги обидим, но стана. Заради изразните средства, които използвахме. Но дори и тогава не късахме снимки, а направихме това, което най-добре умеем – направихме го смешен. И въпреки това мнозина се обидиха.
В случая, късайки снимка на Плевнелиев, сценаристите на Слави правят нещо по-лошо от това да обидят избирателите му.
Те късат връзката между случващото се в политиката и виновността на самите тези избиратели за него. Защото – да приемем, че Плевнелиев е по-черен от дявола – той не дойде, доведен от Трети Украински фронт, нали? Избраха го българи. Много българи, голяма част от тях, редовни зрители на „Шоуто на Слави”. Постоянната атака срещу политическия елит, без да се атакуват причините за утвърждаването му и функционирането му по този начин, поражда устойчивата тенденция „всички са маскари” и непрекъснато сваля отговорността за случващото се от самите граждани.
Какъвто и да е Плевнелиев е български президент, избран от българите и част от процедурата, която наричаме демокрация. И тук идва най-важното: с демокрацията ли късаме, или с Плевнелиев?
Защото демокрацията никога не е била отговор на въпросите накъде вървим, или кой да ни води. Не! Демокрацията е отговор само на един въпрос: как всички заедно взимаме решения накъде вървим, кой да ни води, колко да ни струва, за колко време и т.н. и т.н., въпросите от дневния политически ред.
Не сме доволни. Добре. Ясно е, че трябва да скъсаме с нещо. Въпросът е кое е то?
Защото всекидневно унищожаваме с лека ръка ценности и практики на демокрацията, за които много страдахме всички. И самият Слави, препасан с лента, когато още имаше коса, в двора на Музикалната академия през зимата на 1990-а.
При всички случаи нещото, с което трябва да скъсаме не е снимката на президента Плевнелиев, независимо дали го одобярваме, или не. Не е дори и на Бойко Борисов. Дали пък да не се пробваме най-после да скъсаме с надеждата, че поредният месия ще реши проблемите ни, вместо нас самите?
И това е достойна за „Шоуто на Слави” мисия, защото всичките ни месии от последното десетилетие, от Борисов и Сидеров, насам, са все телевизионни. И още нещо: толково ли е просто да се каже: да бе, сбъркахме с част от въпросите в референдума и сега най-вероятно Конституционният съд ще ги върне. Това не прави другата част по-нефелна. Преди години сбъркахме с формулировката на референдума срещу проекта „Бургас-Александруполис”. Дори да го бяхме спечелили с бургазлии, тогава, нищо нямаше да стане, заради непрецизното задаване на въпроса. Той беше „одобрявате ли международния договор”, а трябваше да бъде одобрявате ли използването на общинска земя за петролопровода. Защото със същия успех можеше да питаме одобрявате ли пакта Молотов-Рибентроп.
И не на последно място - нали самото предложение за референдум е част от същата тази процедура – българската демокрация – от която е част и Конституционния съд, и президентът Плевнелиев? Не можеш да скъсаш една част от обществения договор, без да скъсаш целия договор. Както не можеш да счупиш само част от яйцето. Чупи се цялото. Така е и с демокрацията.
Мисля, че сбъркахме като скъсахме снимката на президента. И ако на някой му хрумне да се извини, да не направи грешката да се извинява на самия Плевнелиев. Трябва да се извини на мен, например. Аз не съм гласувал за Плевнелиев. Но за когото и да съм гласувал, направил съм го благодарение на демокрацията в България и не искам да късаме нея.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!