Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Красен Станчев: Ако хората обедняват, защо харчат повече?
Очевидно е по-лесно да вярваш на популистки медии, че всичко отива от зле към по-зле, вместо да приемеш факта, че за първи път през 2015 г. българите дават повече за пътувания и образование, отколкото за храна
За облекло и обувки през 2015 г. хората харчат
два пъти повече, отколкото през 2006 г.
С основателя на Института за пазарна икономика разговаря Румяна Денчева.
Ако се ограничи нагонът да се взема нещо от някой друг, всички ще бъдат по-добре, средно погледнато.
- Взривихте социалната мрежа с провокативното: “Забогатяхме, защо не вярваме”, г-н Станчев. Не подбрахте ли онези статистически данни, които обслужват тезата ви?
- Хубавото на статистическите факти е, че всеки е свободен да провери, да намери други факти и да ги тълкува по друг начин. Аз приведох статистика по памет, помнейки я от наскоро издадена книга - “Анатомия на кризата”, върху която работихме с колеги. Данните разкриват по-добре констатацията на НСИ, че доходите се увеличават. От този извод беше недоволна публиката. Защо? Не знам. Сигурно има много причини. Според мен главните са две: тя предпочита да не вярва на очите си и фактите и се
опиянява от
мисълта,
внушена от
популисти и
медии, че всичко
върви от зле
към по-зле
Така е по-лесно.
- Защо да е по-лесно?
- Защото, за да различиш положителното от отрицателното в онова, което се случва, изисква известно усилие. Ако видиш нещо добро, може би ще се наложи да направиш така, че то да се размножи или поне да не му се пречи. А за това се изискват още повече усилия.
- Как през структурата на доходите опитвате да убедите хората, че са станали по-богати?
- Разходите на домакинствата за първични нужди като храна са намалели като процент от дохода: от 47% през 1989 г. на около или под 29% за 2015 г. През 2015 г. разходите за образование, пътувания, свободно време и други услуги са за първи път от 27 г. повече от тези за храна - факт, забелязан от Георги Ганев още преди два - три месеца.
Аз само го проверих и повторих. През 1996 г. 48,2% от разходите на домакинствата са за храна – тоест положението тогава е по-лошо от 1989 г. Впрочем тогава Асен Мичковски бе изчислил, че 51-52% от разходите са за храна. По методологията, която използва, това състояние се наричаше “трудно поддържане на живота в тялото”. Нямам време да проверя в Народната библиотека публикацията на Асен, а пък подарих своята колекция на Българския самиздат на библиотеката на Свободния университет в Берлин.
- От които цифри следва какво?
- Моята теза, за която вие казвате, че подкрепям с нарочно подбрани данни, е много проста: изводите на НСИ са коректни, няма новина. Ако казаното не ви убеждава, ето още наблюдения. Ако хората обедняват, защо харчат повече, защо
имат повече
и по-нови
автомобили,
пътуват с тях толкова, че има задръствания по улиците и пътищата, как с по-малко пари си пращат децата на екскурзии и училище в чужбина, вземат заеми за телевизори, умни телефони, нови жилища и ремонт на старите?!
От сравнението на паричните разходи за различни потребителски стоки и услуги също се виждат интересни неща. Например за облекло и обувки хората през 2015 г. харчат повече от два пъти, отколкото през 2006 г., плащат 3,5 пъти повече данъци, особено след въвеждането на “безчовечния” според профсъюзни и политически деятели плосък данък през 2008 г., 56% повече за жилищно обзавеждане и 2,4 пъти повече за свободно време, култура и образование.
От 2007 до 2014 г.
реалните доходи
нарастват с 42%,
доходът от работни заплати средно на домакинство - 2,8 пъти. Номиналният ръст на средния доход от заплата на домакинство е средно 11% на година. Само през 2010 г. има известен спад от 4,6%.
- Каква е покупателната способност на реално увеличения доход в лева?
- Това, за което говорих, са реално купени, а не нарисувани стоки и услуги. Може би даже са купени малко повече, но не са отчетени. Ако ме питате за покупателната способност на дохода в левове, не, няма смисъл сам да смяташ това. Това го правят НСИ, Евростат, Световната банка, Индекс Мунди и кой ли още не. И от тези данни се вижда - с риск пак да не ви се хареса - следното. Според Евростат и НСИ
БВП на човек
у нас е равен
на 47% от
този на ЕС,
но купува повече - 51% от средното. Пак по паритет на покупателната способност по данни на Световната банка БВП на човек у нас през 1998 г. е 8600 щатски долара, а през 2015-а – 16 000.
- Гледате и на ръста на спестяванията в банки като на признак за забогатяване?
- Банковите депозити в края на 1995 г. са 52,9% от БВП, а в края на 1996 г. - 11% от БВП. Това е така, защото спестяванията отиват за справяне с текущото потребление и инфлацията. Иначе казано, хората и фирмите изяждат спестяванията си, за да платят глупостите на симпатяги като Румен Гечев и Климент Вучев. Сега спестяванията са над 60% от БВП.
- Но не е ли склонността към спестяване повече израз на несигурност от бъдещето, а не толкова на това, че съм по-богат и имам излишни пари?
- Посочените данни показват, че средно погледнато, хората са по-богати. Пълна сигурност има само в отвъдния свят. Очевидно е, че хората харчат по-внимателно отпреди десет години, вече знаят, че когато вземат кредит от банка, те всъщност вземат назаем от своя доход след 10 години. Някои спестяват, защото знаят, че НОИ е във фактически фалит, или защото искат да оставят нещо на децата си. Трябва да се видят точните числа в последните отчети на БНБ, но съотношението е горе-долу следното:
хората харчат за
живот около 65%
от доходите си,
около 25% дават на правителството - 1/20 или малко повече от 65% също отива там, а останалите 10% се делят за плащане на заеми и спестявания.
- Като говорим за БВП, какви са неговата динамика и неговото отношение към богатството?
- През 1997 г. БВП на човек от населението по текущ разменен курс, а не по паритет на покупателната сила е 1371 щатски долара, а през 2009 г. - 6643 долара, 2010 г. - 6 500, 2014 г. - 7751 щатски долара. Иначе казано в реално изражение БВП на човек през кризисните години е 4,7 – 4,8 пъти по-висок от 1997 г., а през 2014 г. - 5,6 пъти по-висок. През 1996 г. неформалната икономика, с която днес се борят дружно синдикати, работодатели и правителство, е 36-37% от БВП; през 2009 и 2015 г. не повече от съответно 17 и 15% от БВП, изчислено по методиката на “договорно-интензивните пари” - според мен единственият обективен начин на мерене на тази икономика.
- Погледнете към същите данни и през неравенството в разпределението на националното богатство. Опитвам се да ви обърна към онези 2% богати и 98% не съвсем...
- Не знам какво разбирате под национално богатство. Хората, които живеят тук, в даден момент владеят онова, което им принадлежи, а управляващите в този момент се разпореждат с онова, което е на всички - държавна и общинска собственост например. И едните, и другите се грижат първо за себе си, макар някои да твърдят обратното. Икономиката мери доходи.
Според последното такова изследване на ЕК от 2012 г. 1% от българските граждани разполага с 25% от дохода, а 10% най-заможни – с 28%. Но пак по това изследване онези, чийто доход е 2 пъти над средния, не получават нищо или почти нищо от дохода си от правителството, докато
тези с доход
наполовина
на средния
получават 21%
субсидия от
правителството
Тоест доходите в съществена степен се преразпределят.
По-нови изследвания ЕК не е правила.
- Институтът за пазарна икономика имаше по-актуални данни.
- Вие ги публикувахте. Те показват, че в групата на хората с долната четвъртина от дохода са съсредоточени по 2/3 от безработните, пенсионерите и хората без образование и 1/3 тези със средно образование. Образованите и работещите са в горните две четвъртини по доходи. Тези данни показват две неща: че тези хора не са равни и че
проблемите с
бедността са в
голяма степен
демографски
и културни
Част от тези проблеми възникват от управлението на публичните финанси преди години, за които говорих преди малко. Но ИПИ показва и друго: над половината от най-бедната четвъртина са преминали в групи с по-висок доход, 14% са се върнали там, 41% са останали в групите с по-висок доход.
- Колко по-богати ще сме в края на тази година според вашите индикатори?
- Не мога да дам отговор от името на “ние”, нямам мои индикатори и не знам. Имам грижата моите близки и аз да сме по-добре. Ако правителството не пречи на всички да правят същото, всички - като средностатистически единици - ще са по-добре. Хората у нас полагат много усилия, за да вземат нещо от някой друг. Ако те ограничат този си нагон, всички ще бъдат по-добре, средно погледнато.
CV
l Роден през 1955 година.
l Завършва философия в Санкт Петербург
l Основател и бивш изпълнителен директор на Института за пазарна икономика
l Преподавател в СУ “Св.св. Климент Охридски”.
l От 1990 г. е работил в Босна и Херцеговина, Черна гора, Централна Азия, Русия и Египет като част от водещи екипи по проекти на ЕС, USAID (Американска организация за хуманитарни помощи) или програми на Световната банка
Кой свали Тодор Живков, но остави комунистите на власт?
Защо Западът не разреши да бъдат съдени комунистите [Видео]
Защо САЩ са основните поддръжници на комунизма по света? [Видео]
Да не забравяме: КОЙ наложиха комунизма на света
Да не забравяме: САЩ наложиха комунизма на света
Списание „Американски Евреи” от 10-ти септември 1920 година пише: „Болшевишката революция в Русия беше работа на Еврейски мозъци, извършена от Еврейско недоволство, чрез Еврейско планиране, чиято цел е да създаде Нов световен ред...
Как САЩ създадоха КОМУНИЗМА - или за участието на капиталистите в революциите
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!