Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Евро(ди)визия
Както любовта е обикновена биохимия, така и всички конкурси с награден фонд са обикновена геополитика. Така дъвканата и разтягана хибридна война няма как да не се пренесе и на културния фронт.
Защото Евровизията е все пак културно събитие, щом представя музикално творчество. По своето същество там награда се дава за песен, а не за костюм, сценични ефекти, дори за степен на изпълнителско майсторство. Леко уточнение, което все пак трябва да не се забравя.
Песента не е занимание самотно, а колективно. Композиторът трябва да напише музиката, текстописецът – текста, аранжорът – аранжимента, а певецът да изпълни песента по възможно най-добрия начин, за да я представи в цялата й прелест и замисълът й да покори… не, не слушателя. Журито. А всяко жури е пристрастно, защото е съставено от хора.
От своя страна тези хора са подвластни на интереси. Къде индивидуално естетически, къде професионални, къде чисто финансови. Не искам да кажа корупционни, но има хора, дето и това си мислят.
Бия те, дъще, сещай се, снахо. Евровизията отдавна не е това, което беше и което трябва да бъде. Досущ като Нобеловите награди за литература. В научните области не се бъркам, там или има постижение, или няма. Изкуството е индивидуално и индивидуална е преценката за него. Субектът винаги прецаква обекта. В най-добрия или в най-очевадния смисъл.
Геополитиката стои в основата на субективния реализъм. Някой да ме обори?
След онзиденшния финал на поредната Евровизия?
Социалните мрежи врят и кипят от „оня гибелен гняв на Ахила Пелеев” защо, аджеба, международният Агамемнон е откраднал наградната Бризеида на нашата Поли Генова, та я е връчил на виещата украинка с татарски произход. И моят слаб гневец се присъединява към общия.
Без да съм музикален специалист, на принципа „харесва ми – не ми харесва”, наградената песен не ми харесва. Но, казах, геополитически е направо в десетката. Евро(ди)визията удържа победа над изкуството. Евро(ди)визията за пореден път се подигра дебелашки с публиката си и с участниците в този музикален форум.
В последните си години евро(ди)визията е спешила редиците си и ни сервира „евроценности” като първо, второ и трето в бежански лагер. Който не е умрял от глад, може да ги побутне с погнуса, който има достойнство, няма и да замези с тях дори след третата чаша. Но фактът си е факт. Лауреатите остават в историята.
Дали песента ще има живот сред конкурса е четвърто и пето. „Ватерлоо” на АББА се пее и досега, Руслана и Елена Папаризу не можеш ги отмина и отписа, Дима Балан направи с право шеметна кариера, не мога да изброя всички заслужили наградите си, тези съм запомнила на първо ровене в спомените си. Лично мое мнение е, че след лъвицата Руслана, увиващото като скопена вълчица недоразумение Джамала, не е повод за радост, нежели за гордост на страната си. Но, казах и ще го повторя, не съм музикален капацитет.
Обаче „1944” е песен, ужасно удобна на Евро(ди)визията, маршируваща под знамето „Да живее международното положение!”. Толкоз. Колкото pro domo sua, т.е. за нашите си работи, Поли Генова пя като победител. Пак според мен – даде всичко от себе си. Четвърто място – кой ти го дава, евро(ди)визията просто отдаде чест, решила, че четвъртото място не застрашава геополитизма на евроатлантизма.
Няма да коментирам хейта относно облеклото и сценичните ефекти, няма и да се възторгвам от тях. Говоря единствено за гласовите данни и сценичното раздаване на „нашето момиче”. И не забравям, че дори бидейки Евро(ди)визия, този конкурс е за песен, а не за изпълнение. И колкото и да стискам зъби, не мога да не процедя някоя и друга думичка по въпроса за българите в чужбина – толкова лелеяни надежди, че всинца до един ще се надпреварват да подкрепят Поли Генова, толкова призиви тя самата да ги призове и към по-широки обобщения относно изборния закон, който изнищиха на родна почва народните избраници, и никой не вдяна, че в този формат могат да гласуват само от териториите на страните, които участват. Кипър, Испания, Северна Ирландия, Малта, Франция, Австралия, за която всички се питат какво прави на ЕВРОконкурс, забравяйки, че е под английската корона, дадоха гласове за страната ни. Но не толкова, колкото се очакваше. Геополитика, геоотношения, геоопазване на приоритетите, такива, каквито трябва да се налагат, а не такива каквито трябва да бъдат.
Глас народен, глас Божи е прекалено демократичен закон за евродемокрацията. Сценичният тоалет на Поли, който толкова много вълнува социалната мрежа, е абсолютно в синхрон с положението на държавата ни в Евро(ди)визията – блестящи бинтове върху кървящите рани. Браво на дизайнера, благодаря за метафората! Моя е метафората, моя, можете да ми скочите, че не разбирам от Евровизия, но от Евро(ди)визия отбирам. Все пак не живея в кула от слонова кост и понякога гледам телевизия. В това издание на песенния конкурс спечели песента „1944”. Големият победител всъщност отново е „1984”.
Маргарита Петкова, специално за BIG5.BG
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!