Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Световноизвестният руски икономист Олег Григориев: В ЕС не може да станете богати
Китайската криза ще се случи, ще бъде тежко за световната икономика, но и възможност за България
- В новата си книга “Епоха на растежа” откроявате два типа държави - такива, които са имали щастието да се развият икономически благодарение на съчетание от исторически условия, и други, които са обречени да са догонващи. Какви държави са България и Русия?
- България и Русия се намират в категорията на догонващите, но в Русия, когато обявяваме, че сме развиваща се страна, много икономисти и политици се обиждат и ни убеждават в обратното.
- По данни на руската статистическа служба БВП за Русия за 2015 г. се е свил с 3,7%, а според Москва това се дължи основно на глобалната конюнктура. Обедняват ли руснаците?
- Проблемите на руската икономика са сериозни. Реалните заплати са се свили с около 10% за година. Знаете, че руската икономика зависи от цените на петрола и истинските проблеми се очакват след 2-3 години, когато парите в стабилизационните фондове свършат.
- Какви са правилните ходове, за да се предотврати този мрачен сценарий?
- Това, което трябва да направят икономическите власти в Русия, е повишение на ефективността на бюджетните разходи и на функциониране на целия държавен апарат, защото в момента цари хаос. Състоянието на държавния апарат е такова, че каквото и да се препоръча сега, то не би могло да се осъществи. Пред нас има 2-3 години време. Има икономисти, които призовават да се използват кейнсиански мерки да се подбутне руската икономика. Ако тези мерки се предприемат, това ще доведе до оттичане на капитали, до падане на курса на руската рубла и до още много негативни ефекти. Когато цената на петрола силно падна, стана дума, че трябва допълнително да се съкратят бюджетните разходи. Проблемът е, че никой не знае до какви последствия ще се стигне с подобни стъпки, никой не е правил разчети за това. Ако бюджетните разходи се съкратят на 10%, то може би с 10% ще се съкратят услугите на държавната администрация. Има опасност на определени места да се получи така, че въобще да не бъдат предоставяни каквито и да е държавни административни услуги. И за това въпросът с орязването на държавните разходи се отлага във времето. Ако в бъдеще се наложи такова нещо, което е неизбежно, ще има съкращаване на разходи в екстремен порядък, без да е планирано предварително. И тогава в определени региони в някои сфери може да настъпи катастрофа.
- Цели региони от Русия могат да бъдат изолирани без държавни услуги, така ли?
- На учителите, на лекарите няма да се плаща заплата, няма да има пари за услуги на строителните организации. Има множество такива тънки места, където може да се разкъса бентът.
- Осъзнава ли властта в Русия, че това отлагане може да доведе до катастрофа?
- Демокрацията има недостатъци. През есента при нас предстоят избори за Държавна дума и това е проблем, който е много по-важен от дългосрочното развитие на икономиката. След по-малко от 2 години в Русия ще има президентски избори - и това е проблем, който също е по-важен от развитието на икономиката. И дори държавата да разбира за тези проблеми, те ще дойдат на дневен ред, когато приключи изборният цикъл.
- Какво е мнението ви за икономическото ембарго на Запада над Русия?
- Има санкции, които Европа заедно със САЩ наложиха на Русия. Те са незначителни като размер в сравнение с влиянието, което оказват падащите цени на петрола на световните пазари. Има и санкции, които Русия наложи на Европа. И това засегна някои страни като България, които зависят от туризъм, от земеделска продукция. За вас руските санкции са много тежки. Това е така и за руското население, защото санкциите доведоха до допълнително покачване на цените на храните, както и до понижаване на жизненото равнище. Пада и качеството на продукцията в Русия.
- Как виждате бъдещето на Европейския съюз в този му вид с 28 страни?
- Това е голям проблем. Въпросът е в това, че нас, икономистите, особено от академичните среди, ни лъжат и мамят. Защо? Те казват например за страна като България, която е бедна, че ако се постарае добре, може да стане богата като Германия. Това го казват официалните икономисти, които задават тона на европейското мислене.
Идеята на ЕС е основана на това предположение - изостаналите страни чрез помощ от еврофондовете и от развитите страни могат да прескочат няколко нива. Проблемът е, че в ЕС влизат и развити, и развиващи, а взаимодействието между тях не дава възможност на развиващите се да стигнат богатите.
- Богатите определят правилата, както е в живота.
- Единственият начин за развитие на развиващите се страни е да работят за пазарите на развитите. Но за да работиш на тези пазари, трябва задължително да оставаш беден. Т.е., докато вие сте бедни, взаимодействието върви нормално, но не можете да станете богати. И по тази причина ЕС винаги ще се изгражда от две части. Докато световната икономика бурно растеше до 2007-а, тези проблеми се маскираха за сметка на външни заеми. Когато престана да расте, всичко излезе на повърхността. И тук ситуацията в България е не толкова показателна, колкото тази в Гърция - страната получаваше големи заеми, привидно изглеждаше, че върви към развитие, но се оказа, че всъщност зад паравана всичко е било празно. И сега, за да получат шанс да се развиват, гърците трябва да станат още по-бедни. Това всъщност е основният проблем на съвременния свят. Страните от Източна Европа направиха много от това, което им беше предписано. Но всички вие сами виждате, че това не е довело до някакви осезаеми резултати. Въпросът е колко време още трябва това да продължава? Защото въпреки всички усилия усещането на гражданите на тези страни е, че те са хора втора категория. Най-печалното в този процес е, че в основата му лежат обективни икономически принципи и механизми. Източна Европа трябва поне да се опита да започне разговор в рамките на ЕС - да поиска своето и да каже: ние правим всичко по силите ни, но този модел не ни дава възможност да станем богати, ние губим население, което напуска, тук ще върви опустошаване на страната, ако продължаваме така. От България напускат хора, и от Полша напускат, и от прибалтийските републики, и от Румъния. За това трябва да се говори още сега.
- В България обществото е разделено на русофили и русофоби. За част от хората, може би по-възрастните, от години стои въпросът - трябваше ли България да поеме евроатлантически курс. Щяхме ли да сме по-богати, ако бяхме останали с Русия?
- Не бих искал да ви огорчавам, но вижте какво се случва в момента в Украйна. Там е поле за битка на олигархически групировки. Почти всички те са израснали с Русия и доставките на газ. Евтиният газ е струвал твърде много на Украйна и в резултат на всичко това практически в момента там няма държава. Русия преследва своите интереси и ще продължава да го прави, ще отглежда свои олигархически групировки, ще прави това, което умее най-добре, и ще разпространява този модел към своите партньори. Разбира се, има определени изгоди от такова сътрудничество, но определено е опасно. Затова аз на мястото на българите бих помислил много сериозно за отношенията между България и Русия.
- Владимир Путин обяви в Турция преди време, че вината за проваления проект “Южен поток” е на България. Същото каза и за АЕЦ “Белене”, както и за нефтопровода “Бургас - Александруполис”. Каква е истината според вас?
- Видяхте как за няколко месеца се измениха отношенията между Турция и Русия. На Русия й е нужно да продава газ, това е голям проблем в момента. Направени са огромни инвестиции, които сега са замразени. Трябва да се развива атомната енергия. Смятам, че икономическият интерес по оста Русия - България съществува и ако тези проекти бяха чисто икономически, навярно щяха да се реализират. Получава се така, че всеки голям проект между Русия и Европа съдържа в себе си огромна доза политика. Ако това се изчисти, всичко може да тръгне по нов път.
- Има ли видима опасност от нова световна финансова криза?
- С мои сътрудници, с които работим заедно, прогнозирахме кризата в Китай през 2011-а и описахме механизма, по който тази криза се развива. Оттогава наблюдаваме как това, което прогнозирахме, се случва постепенно. Китайската криза ще се случи, това ще е тежък момент за световната икономика, защото всички са тясно свързани с Китай. Събитията ще са ужасни.
- Какво ще се случи конкретно?
- Ще избухне дългова криза в Китай. След нея ще падне пазарът на жилища. Това ще означава, че няколко десетки милиона китайци ще останат без работа. Не знаем, разбира се, как ще реагират те. Доходите на още десетки милиони рязко ще спаднат, оттам потреблението им и няма да могат да се разплащат по дълговете си. Китайските стоки ще поевтинеят още. И в момента върви процес на пренос на производство от Китай в други страни - Виетнам, Индонезия, Бангладеш, Индия. Производства се преместиха в Европа - в Испания, в Португалия. В случай на крах на китайската икономика за България теоретично това ще е възможност нещо да се развива в страната. За всички развиващи се страни това ще е възможност, въпросът е кой повече ще успее да хване от тези късове. Тук, в България, слаб фактор е стабилният валутен курс. Фиксираният курс е анахронизъм в света и сега това може да попречи на България да привлече китайски инвестиции, който бягат от страната. След азиатската криза, когато страните тежко пострадаха от фиксирания курс, вече много страни преминават към валутно таргетиране - Русия, Казахстан, Азербайджан, Армения са пресни примери. Те са много по-изостанали в институционално отношение от България, но в паричната политика действат с по-съвременни методи.
Вторият проблем, свързан със световна криза, се нарича световен популизъм. Това е явление, което не се е появило сега, но болестта вече стигна твърде далеч. Това е свързано с развитието на световната депресия. Ние го виждаме и в Европа, болестта засегна и САЩ с популярността на Доналд Тръмп. Ако трябва да сме честни докрай, когато Барак Обама дойде на власт, част от американския елит го смяташе за популист, но той показа, че подлежи на обучение. Доналд Тръмп е продължение, по-висок клас популист. Въпросът е, ако стане президент, дали ще бъде обучаем както Обама и ще се държи внимателно.
- Какво бихте посъветвали българите - как да инвестират парите си?
- За Русия отговорът е очевиден - всичко зависи от това за какъв срок става въпрос. Ако е за оперативни разходи, най-добре е инвестиция в долари.
- А за сериозна инвестиция в рамките на 10 години?
- Долари. Златото няма този пазар, рискован и нисколиквиден актив.
- Каква е прогнозата ви за цената на петрола?
- В близките 3 години цените на “Брент” ще се колебаят около 50 долара за барел.
Нашият гост
Олег Григориев е завършил икономическия факултет в Московския държавен университет. Работил е във Върховния съвет, в Държавната дума, в Икономическото управление при президента на Руската федерация, държавен съветник първи клас. Сега е научен ръководител на Научноизследователски център “Неокономика” (Изд “Изток - Запад”). В България е за представяне на най-новата си книга “Епоха на растежа”, която засяга разцвета и упадъка на световната икономическа система.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!