Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Унизиш ли армията, жънеш бури
Автор: Акад. Георги Марков
Нека момчетата ходят в казармата за 6 месеца, за да се откъснат от майките си и да се научат на отговорности
Гергьовден е един от най-хубавите български празници и винаги е бил почитан от народа, независимо дали е бил отбелязван на 23 април, каквото е била традицията до 1916 г., или на 6 май. Българите винаги са обичали, тачили и празнували Деня на храбростта и на българската армия.
Дори по времето на социализма, когато 6 май беше отбелязван като Деня на животновъда, в народното съзнание празникът на Свети Георги винаги е бил свързан с войската. А тя у нас винаги е била на почит и е имала изключително висок авторитет.
Плевнелиев ще плаши ДНЕС Русия с руска техника
Има традиция в това доверие, тъй като още след Освобождението армията е била почти до авторитета на църквата. Офицерството е било една водеща част от интелигенцията. По градовете има все още запазени военни клубове. Това е едно средище на тази военна интелигенция. За съжаление днес офицерството няма същото положение в обществото. Трябва да се отделя по-голямо внимание и по-голяма почит на армията, да не се принизява нейната обществена значимост.
Българската армия не е губила битки на бойното поле, но българските политици са губили войните. Това е най-трагичното в нашата нова история. Съвременната армия е твърде различна от предишната, в която аз съм служил или в която дядо ми Георги е воювал в Балканската война.
Днес тя е професионална армия, а някога е била наборна армия. Онази армия отпреди стотина години е служила за постигането на един национален идеал, докато днес поне засега все още не сме формулирали националния идеал, но се надявам, че това ще стане в една бъдеща национална доктрина. Сега армията изпълнява задгранични мисии. Защитата на териториалната цялост и държавният суверенитет някак си са изтеглени на по-заден план. Трябва да върнем задължителната наборна служба и за 6 месеца момчетата да се откъснат от майките си и да се научат на отговорности.
Макар и да не звучи никак празнично, но в днешно време армията и офицерството са смачкани. Офицерството заслужава повече уважение и не приемам изявленията на някои политици, че разходите за армията са достатъчни. Казват защо да харчим, като няма достатъчно пари за пенсии. Не може да разчитаме само на чужда защита, макар че сме в НАТО. Армията е институция и не може да бъде унижавана. В случая напълно важи приказката унизиш ли армията, ще жънеш бури.
Навремето героизмът и храбростта се свързваха само с военните. Дори днес, в мирно време, България има своите герои, хора, които жертват живота си в името на другите и те не са непременно военни. Днес нашите герои са тези, които се хвърлят в морето и жертват живота си, за да спасят давещи се деца в морето. Това също е героизъм.
Трябва орденът за храброст, който се дава само като военно отличие, да се дава и на такива герои. Другото, което трябва да направим, е да реабилитираме т.нар. царски генерали от времето на Първата и на Втората световна война, които бяха заклеймени след 9 септември 1944 г. А те са пълководци от европейска величина и със самочувствие, че могат да бъдат победители. Дължим им това.
Аз понеже съм Георги, пожелавам най-напред на моите съименници да са живи и здрави и да се преборят с всякакви трудности. Ние като народ сме преживявали къде-къде по-тежки времена. Това е моят исторически оптимизъм.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!