Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Васил Василев: Дамоклевият меч на неоосманизма трябва да престане да виси над България
Васил Василев, председател на фондация „Братя Василеви“, в интервю за предаването „Добър ден, София“ на Радио „Фокус“
Водещ: Не трябва да се разчита на скорошни промени в деструктивната позиция на Турция на международната сцена. Коментарът е на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, която даде интервю за в. „Известия“. Според Захарова властите в Анкара „се движат по спиралата на нагнетяване на напрежението“ и създават впечатлението, че искат да възстановят „някогашната мощ на Османската империя“. Деструктивна намеса Мария Захарова вижда в политиките на Турция, свързани с Крим, Сирия, бежанската криза и тероризма. Трябва ли Балканите и в частност България да се притесняват от думите на Мария Захарова – темата ще коментираме с Васил Василев, председател на фондация „Братя Василеви“ и дългогодишен журналист с опит в Близкия изток. Г-н Василев, споделяте ли позицията на Захарова, че поведението на Турция на международната сцена е деструктивно?
Васил Василев: Смятам, че ние трябва сами за себе си да направим дълбок анализ на това какво произтича за България от политиката, която води Турция – политика на неоосманизъм и възстановяване на мощта или влиянието на Османската империя. Русия има своя гледна точка, тя гледа на нещата от друг ъгъл, от друга височина. Тя смята, че позицията на Турция е такава и това е нейно право - да оценява нещата в съответствие с нейните интереси. Но задължение на България е да направи преоценка или оценка на това, което тези нови явления в турската политика означават специално за нас. И тук на първо място трябва да говорим за неоосманизма, за засиленото ислямизиране с турски и саудитски пари на населението в Родопския край и Странджа планина. За нас е важно да отбелязваме всички тези промени в международния климат, но не само да ги разглеждаме, а преди всичко да си направим изводи какво би могло да означава това за нас.
Водещ: Това са доста сериозни констатации – за потенциална ислямизация на българско население в който и да е край на страната. Казвате - да направим оценка и преоценка – какви мерки обаче трябва да се вземат, ако наистина се констатира подобно сериозно явление?
Васил Василев: Трябва да се вземат мерки, за да се предотврати всичко, което е в разрез с националните интереси на България и може да представлява заплаха за нейната териториална цялост или сигурността на гражданите й. Но преди всичко за да се вземат мерки, властта трябва да прецени в каква степен тези нови амбиции на Турция, новото ниво на отношенията между Турция и Европейския съюз засягат и нас, дали това е положително или отрицателно и дали властта ще има някакво влияние. Ясен отговор на този въпрос е дължим на българските граждани, защото безпокойството все повече нараства. То може да няма реални основания, но не е нормално властта в една държава да не обръща внимание на безпокойството на гражданите, особено когато се отнася до действия на външна страна, още повече съседна на нас, още повече Турция.
Водещ: Споменахте отношенията Европейски съюз - Турция. Знаем, че Европейската комисия днес ще представи доклада си за евентуалното падане на визите за краткосрочен престой в Шенгенското пространство за турски граждани. Международни журналисти и анализатори смятат, че комисията ще препоръча либерализацията на визовия режим от 30 юни. Споделяте ли това очакване и какво според Вас ще бъде отражението на подобно решение за България?
Васил Василев: Първото нещо, което веднага идва наум, е, че това е едно от основанията ние да не влизаме в Шенген, защото отношенията между нас и Турция са много по-специални, отколкото между Турция и Дания да речем. Трябва да сме изключително внимателни, защото влизането на 1 милион турски граждани в целия Европейски съюз може да не означава нищо за него, но влизането на 100 000 турски граждани в България може да доведе до обществени сътресения и проблеми, които е много по-разумно и целесъобразно да избягаме. Т.е. правителството трябва много внимателно да огледа проблема и да го разреши не от гледна точка на ангажиментите пред Европейския съюз, не от гледна точка на отношенията ни с Турция, а преди всичко от гледна точка на националните интереси. Виждаме, че вече има много примери в Европейския съюз за това как дори страни, които са добре устроени в съюза като Чехия, казват, че ще излязат от блока, ако им бъде наложена политиката по отношение на мигрантите, очевидно и по отношение на безпрепятственото влизане на турски граждани в европейските държави. Не бива да се успокояваме от това, че въпросът ще засяга само страните от Шенген, защото ако някой отиде в шенгенска държава, след това много, много по-лесно може да влезе в България. Т.е. ако един нежелан за нас турски гражданин отиде в Гърция, от там той може спокойно да влезе у нас. Ето защо властите в нашата страна трябва да бъдат особено внимателни при всяко едно решение, свързано с т. нар. либерализация на пътуването на турци в Европейския съюз.
Водещ: Споменахте Чехия. В парламента там обсъждат именно тази тема - референдум за излизане от съюза, ако безвизовият режим за Турция бъде въведен. Да очакваме ли подобна реакция и от други държави и ако да – от кои?
Васил Василев: Очевидно, защото в целия съюз възникна много сериозно движение, че ако политиката, която се олицетворява най-вече от Германия - на свободно и безпрепятствено нахлуване на мигранти от Близкия изток, Африка и Азия в Европейския съюз, не бъде пресечена, то това ще доведе до много трудно изличими последици за редица държави. Затова все повече страни в съюза и все повече политически партии в него се противопоставят ясно и категорично. И намерението на Обединеното кралство да излезе от Европейския съюз също в основата си част крие тези опасения. Нека не забравяме, че съюзът сега се намира в особено състояние на коренно противоположни мнения. Националният фронт във Франция на Льо Пен също иска коренно преустройство на европейската система, така че да бъде запазен националният характер на всяка държава. В противен случай те казват: „За какво ни е този Европейски съюз?“. И виждаме, че все повече страни - и то от средните европейски държави, каквато е и България, се отнасят с все по-голямо подозрение към решенията, взети в Брюксел. Защото много хора смятат – и според мен с основание – че те са плод на налагането на политика върху Европейския съюз, а не толкова изявление на свободната воля на гражданите му. Между свободната воля на гражданите и това, което ни натиска да правим Брюксел, като че ли има все по-голяма и по-голяма бездна.
Водещ: Да обаче ето какво казва Франк-Валтер Щайнмайер, външният министър на Германия: „Споразумението между Европейския съюз и Турция за разрешаване на мигрантската криза от март работи“. Самотна ли е Германия в тази своя позиция? Доколкото разбирам от думите Ви до момента – да, но докога ще удържи тази своя позиция, въпреки че е икономически и политически лидер в съюза?
Васил Василев: Това си е работа на Германия. Германия да си преценява интересите и да действа в съответствие с тях. Нашите интереси не са тези на Германия и това трябва да бъде ясно за всеки един, който се занимава с политика. Нашите интереси са специфични, нашите място и история са специфични и не можем непрекъснато да се солидаризираме с всяка една от европейските държави, защото така била казала. Докато не изходим на първо място основно от нашите интереси, то тогава няма да сме в състояние да обезпечим националните си сигурност и интереси в степен, каквато се иска от българския народ.
Водещ: В края на разговора Ви предлагам да коментираме още една информация от международния обмен от последния час. Турският премиер Ахмет Давутоглу обмисля да подаде оставка, съобщава австрийската агенция АРА, като се позовава на местни медии. Като причина за възможното напускане на министър-председателския пост се посочва борбата за власт с Ердоган. Реалистична ли Ви се струва подобна информация? Ако Давутоглу наистина подаде оставка, да очакваме ли сериозни промени на турската политическа сцена и смяна на курса, включително и в политиката към България?
Васил Василев: Нека видим дали това е така, дали е „партенка“, която се пуска. Политически партенки непрекъснато се веят из пространството. Това, което ни интересува и е важно за нас, за да бъде Турция наш добър приятел – каквато е била от много, много дълги години – и да развиваме с отношенията си с нея: трябва да престане над нас да виси този дамоклев меч, който се появи в последните години с доктрината на неоосманизма. Турция трябва да декларира, че никога и при никакви обстоятелства не би поставила под съмнение териториалната цялост на България, никога и при никакви обстоятелства не би подкрепила каквито и да са амбиции за автономия на населението в едни или други места. Такъв акт от нейна страна би допринесъл много за успокояването на двустранните отношения и би дал възможност да работим с такава перспектива, с каквато – убеден съм – и двата народа искат да работят и живеят в мир.
Лора ТЪРКОЛЕВА , focus-radio.net
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!