Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Не щем ний “Чичовци”, а богатство и пари
Който гледа на историята насмешливо, не е за тук
НАЙ-ПОСЛЕ “Чичовци” отпада от учебния план! Нищо друго да не променят в материала за часовете по литература, това стига в българските училища пак да се изграждат всестранно развити личности, и то в условията на жизнерадост и дръзновение.
Повестта “Чичовци” на Иван Вазов е може би най-смешната българска прозаична творба. В нея комичното извира точно както е според канона на Аристотел - от съчетаването на възвишено и ниско, на велико и дребно, на героично и битово по време на Априлското въстание. При това Вазов е автор на роман епопея и на най-патетичните оди за същото въстание. Десетилетия наред това всяваше смут в душите на учениците. Как така тоз народен поет и патриарх хем се прекланя, хем се и подгавря леко с кулминацията на Българското възраждане? Сега вече смут няма и амбивалентност няма - щом чичовците отпаднат, те ще изпосталеят по естествен път и след години
ще са се побрали
изцяло в израза
“и др.”
Да се пише хумористично за велики личности и събития, е ужасно трудно и иска много талант. Сред българските поети най-добър в тая работа е Валери Петров с неговите поеми от цикъла “На смях”. В литературното ни наследство за периода на борбите за освобождение освен “Чичовци” само в “Записките по българските въстания” на Захари Стоянов има и някакъв комизъм. Следва обаче над 120-годишно тържество на високопарната книжнина и едва наскоро Милен Русков блестящо поднови традицията на двамата класици със своя роман “Възвишение”.
И тази година Априлското въстание се чества с подобаваща на кръглата му годишнина помпозност. Чинтуловите песни от радиоточката, ритуалът на тържествените вечерни проверки, на които имената на героите се изреждат с укромен глас на траурен марш. После зарята. От големците - речи и венци, от народа - преклонение. И, разбира се, кичозните възстановки на паметни моменти от мустакати мъже с навуща, сабли и топчета. Всичко това е горда нашенска традиция.
И понеже вече 10 години огнените патриоти и атакисти си позлатяват пръста във властта, редно беше всичко насмешливо за нашето славно минало да се затури, затъкне и задраска най-официално. Така и става, за да изпъква само величавото.
За да сме истински българи, освен иманентно присъщата ни само на нас българщина, ни трябва и да се гордеем с нещо, нали така? Какво да е то? Оглеждаме се и на шир и длъж, докъдето ни поглед стига, виждаме само
поводи за
гордост и
умиление.
Те биват природни и сътворени от човешка ръка, старинни и модерни, а някои от тях са живи и може дори да ги скандираш и да се докопаш да говориш с тях. Но най-дълбокият извор на бликаща национална гордост е миналото ни. Допреди четвърт век бяхме успели да го разтегнем до 1300 години назад. Сега вече се е удължило още поне двойно и е препълнено с доблест и слава.
Ако Паисий се
беше взрял в тоя
кладенец, да е
паднал в него
Поводите за гордост за сметка на съседните народи са най-силни и отслабват, колкото повече даден народ се отдалечава от българския. Това е аксиома за гордостите на всички народи. Например финландците се гордеят със своята гора, защото в нея няма мечки като в руската. (Вж. картините на Шишков.) Унгарците пък са описали всички тревици, растящи само в тяхната пуста.
Гърците и сърбите въстават и години наред леят кръв, докато се освободят. Какво знаем ние обаче за техните въстания. Нашето избухва и за десетина дни е потушено или стихва. Затова пък Освобождението идва веднага. Това въстание е върхът на порива ни за свобода и се налага бързо да бъде уголемено в народната свяст. С тая задача са заемат първи именно Вазов и Захари Стоянов, но след тях са още стотици, а до днес са станали хиляди. Ако българската история е свещен храм, а Възраждането е олтарът му, Априлското въстание е неговият иконостас. Нетърпимо е “Чичовци”, този шаржов шедьовър, да стои закарфичен до бледните образи на него.
Българчетата трябва да бъдат приучени в училище да гледат сериозно на сериозните неща и без никакво размиване. За да може, като пораснат, да закачат на физиономиите си онзи страховит и смръщен израз на чичковците патриоти и атакисти в парламента. И изпълнени с хладна решимост, да емигрират с него към благоденствието, парите и богатството в страните без славно минало.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!