Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Епопея на забравилите

Спомням си как преди около 10 години пълни автобуси с българи "туристи" заминаваха за Италия, Германия, Франция, Испания, Португалия, Гърция... Всички отивахме "на екскурзия", "на гости"... Със сакове пълни с дрехи, удобни за работа, защото не се знаеше "гостито" колко ще продължи и все "закъснявахме" след разрешения 3-месечен престой. На границата трябваше да се показват пари за престоя като доказателство, че можем да си позволим хотел, храна и т.н. Хората, които не разполагаха с исканата сума, плащаха на шофьорите, които показваха пари вместо "екскурзиантите".

Спомням си едно пътуване за Испания с автобус, който мина през толкова тесен път с остри завои в планината, че на всеки завой се чудех дали няма да се обърнем, понеже част от пътниците бяха от онези, "разсеяните туристи", които забравят да се приберат до 3 месеца и тенът им не е от морето, а от полето. Не са далечни онези времена, в които със затаен дъх се минаваше границата и се работеше нелегално.

При проверките на полето се даваха инструкции да се бяга или да се крият същите онези "туристи", отишли навярно да разгледат какви са нивите в чужбина.

Имахме подготвена версия за емиграционните, за местната власт, за митницата. Знаеше се и колко банкноти да си „забравим“ в паспорта, за да нямаме проблеми при преминаването.

Много българки често гостуват на местните почасово и в определено време. После си тръгват понапрашени от гостито и превити от умора се отправят към следващото "гости".

10 години по-късно в много европейски страни онези първите "туристи" вече имат собствен бизнес и са "предприемачи". Испанците вече редовно похапват banitsa от близката баничарница и знаят по някоя псувня на български, понеже "туристите" се позастояха и го направиха, защото когато минавахме границата по онези "кози пътечки" нямаше Динковци, които да бранят страната си.

Никой не ни "помоли" да легнем с лице към земята, дори когато вземахме помощи или се лекувахме с парите на местните данъкоплатци. Никой не възрази, когато част от “безсрочната ни туристическа програма“ включваше трансплантация (безплатна!, като част от гостоприемството смятахме, че това ни се полага) или когато сред сувенирите отнасяхме и скъпи лекарства на символични цени. В училище не само че не протестираха за това, че във всеки клас имаше между 10 и 20 % деца, които не говорят езика, ами и се създаваха специални програми (ФИНАНСИРАНИ от страната!), за да бъде адаптацията на чужденците по-лесна. Забравихме безплатните езикови курсове, помощи с дрехи, мебели, храна и какво ли още не.   

Защо така бързо забравяме?! Сигурно и в момента повечето герои от "отрядите" си чакат превода от Испания, Германия... за да си купят ново анцугче.

Динко, Динко, дали пък някоя твоя леля не „гостува“ и в момента на някой почасово?

Автор: Ивелина Паничарова

Източник: Хаштаг-BG 

Експерти: Проваленият план на Сорос за Балканите ще насъска грантовските протестъри да дестабилизират България!

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!