Следвайте "Буднаера" в Телеграм

В основните ни закони са отговорите и за Динко, и за „бежанците” - Познават ли политиците създадените от "Тях" закони?

Любомир Чолаков, блогър

Във връзка с емоциите около представителите на гражданското общество в България, които помагат на полицията и правораздавателните органи при борбата им срещу трафика на хора и нелегалните имигранти:
Т. НАР. „БЕЖАНЦИ“ – материал за размисъл

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС
на Република България

Чл. 279. (1)
„Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева“.

Горният текст е основният, който урежда положението на т. нар. „бежанци“ в Република България. Както виждаме, ситуацията е ясна: всеки, без значение какъв е, е престъпник, щом наруши държавната ни граница.

Тук анти-българските т. нар. „неправителствени“ (обикновено финансирани от правителството на САЩ или от фондациите на Сорос

Организация на Сорос снабдява бежанците със специално ръководство (видео)

Орбан посочи Сорос за гробокопач на Европа

) организации възразяват, като се позовават на алинея 5-та от същия член 279 на Наказателния кодекс, която алинея гласи:

Чл. 279. (5)
„Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията“.

Тук анти-българите започват да тържествуват: „Ето, значи, в самия Наказателен кодекс пише, че престъпникът, нарушил българската граница, не е престъпник – а просто се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията“.

Ето защо търсим Конституцията, за да видим дали пък анти българите нямат право.
И ето какво пише в Конституцията на Република България относно убежището за чужденци:

Чл. 27
(2) Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи“.

Хайде, сега да видим дали афганистанци, пакистанци, мароканци, тунизийци, сомалийци, иракчани и прочее бимбилистанци са преследвани в своите страни „заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи“?

Ами, не са преследвани! И в Афганистан, и в Пакистан, и в Мароко, и в Тунис, и в Сомалия, и в Ирак и т. н. правителствата са демократични и НЕ ПРЕСЛЕДВАТ своите граждани „заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи“. Ако бяха такива недемократични правителства, тези държави отдавна щяха да бъдат признати за недемократични, съответно бомбардирани.

Следователно, основният имигрантски поток, който нахлува в България, се състои от хора, които България въобще не е длъжна да приема на своя територия, нито да им дава убежище.
Но понеже в България съществува Закон за убежището и бежанците, нека да потърсим нещо в него

Закон за убежището и бежанците

чл. 8. (8)
Статут на бежанец може да не се предостави, когато в част от държавата по произход не са налице причини за основателно опасение от преследване спрямо чужденеца, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там.

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или
2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или
3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Субекти, извършващи тежки посегателства по ал. 1, могат да бъдат:
1. държавата;
2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия;
3. недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки посегателства.

Чл. 9
(5) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там.

Чл. 12. Статут на бежанец не се предоставя на чужденец: …
(5). по отношение на когото компетентните органи в държавата по неговото постоянно местоживеене са признали правата и задълженията, произтичащи от гражданството на тази държава;

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2005 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът:

12. (нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) е влязъл в страната не по законоустановения ред и не заяви незабавно пред компетентен орган желанието си да получи закрила, освен ако независещи от него причини са му попречили да направи това;

13. (нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) идва от сигурна държава по произход;

За доброволните отряди, залавящи нелегалници:


Конституцията:

Чл. 61. Гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон.

Източник: bultimes.com 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!