Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Местан - отново кукла на конци, този път на Ердоган
Битката за електората на ДПС е жестока! Емисари на турските служби шетат необезпокоявани из страната ни, влизат в кръчмите по селата, в домовете, натискат в “името на майка Турция” да се подкрепи Местан.
Учредяването на партия ДОСТ тръгна със скандал. И с открита провокация срещу държавността и националната сигурност на страната.
Скандалът дойде от присъствието на турския посланик Сюлейман Гьокче, когото България отдавна трябваше да изгони, и от арогантното поведение на депутата Хюсеин Хафъзов, който в противоречие със закона и със светския характер на българската държава откри политическото събитие на арабски с молитва от Корана.
Провокацията пък ни я плисна в лицето Семир Ялчън, заместник-председател на турската "Партия на националното движение" (мнозина я свързват със “Сивите вълци”), който от трибуната на зала 3 на НДК заяви буквално: “Където и да се говори нашият гласов флаг - турският език - това място за нас е част от нашата родина. Изхождайки от тази ДОКТРИНА считаме, че случващото се тук (в София – б. а.) е важна крачка за турците в България и турците в Европа. Надяваме се, че ДОСТ занапред ще оформя двустранните отношения между Турция и България”.
Да видим за каква доктрина говори така разпалено г-н Ялчън на партийния форум на Лютви Местан. "Мюсюлманските малцинства, останали в наследство от Османската империя, са фундаментът на политическото влияние на Турция на Балканите...Турските и мюсюлмански малцинства в България, Гърция, Македония, Санджак, Косово и Румъния са важен елемент от Балканската политика на Турция….Турция трябва непрекъснатода се стреми към получаване на гаранции, които ще й предоставят правото на НАМЕСА по въпросите на мюсюлманските малцинства на Балканите”. Това го четем именно в ДОКТРИНАТА на съвремената турска държава, формулирана в книгата “Стратегическата дълбочина” (стр.154) на турския премиер Ахмед Давутоглу, станала вече скандална в България. И за да бъде връзката между двете послания още по-категорична, Давутоглу изпрати хабер на форума на ДОСТ по заместник-председателката на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган - Фатма Бетюн Сеянкайъ. Дамата показа също, че не си поплюва, когато става въпрос за налагане на турската хегемония. Пратеничката на Ердоган директно се намеси във вътрешната политика на България като подчерта, че по отношение “свалянето на руския самолет на 25 ноември 2015 г. на територията на Турция, Местан заявил принципна позиция, а България следва ДА ЗАСТАНЕ НА СТРАНАТА на Турция”. И още г-жа Сеянкайъ обяви безприкословно, че “ДОСТ ще е един от най-здравите мостове за развитието на отношенията между България и Турция”.
Тук вече би трябвало и премиерът, и външният министър да са подскочили и България да е изпратила поне декларация, че страната ни води външна политика, следвайки националните интереси и евроатлантическите договорености, и че добросъседствите отношения с балканските страни не могат да бъдат приватизирани от никоя партия. Разбира се, такава реакция от българска страна едва ли ще има.
Както нямаше и след официалната визита преди десетина дни на Лютви Местан в Турция, където на среща с премиера Ахмед Давутоглу българският депутат подробно обяснил защо създава ДОСТ и подчертал, че "важен приоритет във външнополитическата дейност на ДОСТ ще бъде развитието на България като реална натовска и истинска европейска държава“. Сякаш чакаме създаването на ДОСТ, за да станем “реална натовска и истинска европейска държава”.
Оттогава досега никой не попита г-н Местан, защо клевети България и каква е връзката между пръкването на ДОСТ и турските власти в лицето на Ердоган и Давутоглу? Никой не зададе въпроса защо една партия, която обещава да изповядва евроатлантическите ценности, получава „пътен лист“ от чужда държава, която тотално е потъпкала демократичните норми. Никой не каза, че България трябва ясно да заяви, че „залепването“ на една „българска“ партия до Ердоган е неприемливо за страната ни с оглед отстояването на националните интереси и единението на нацията.
Понякога историята си прави жестоки игри.
Местан отиде на крака при „империята“, преследвайки своята цел - да поиска благословия и да демонстрира пред електората на ДПС кой е „човекът“ на султана у нас. Но като всеки, който не носи вродените лидерски качества, го направи, без да осъзнава, че така отново се превръща в кукла на конци – ако преди три години Местан беше “назначен” (по личното му признание) от Доган за председател на ДПС, то сега видимо за всички Местан е назначен от Ердоган за председател на ДОСТ. Заслепен от поклоничеството пред благодетеля си, Местан, макар и да е обигран политик, не отчете още един факт - основаването на партията му под диктовката на Ердоган попада в един много лош политически контекст. Турция на Ердоган означава кървавата гражданска война, с която турските власти прочистват от лицето на земята кюрския народ, означава смазаната опозиция, хвърлените в затвора журналисти, означава преследване на всяка свободно изразена мисъл, слово или действие, несъобразено с официалните власт. Как това да се вплете в прокламираните от Местан либерални, проатлантически и проевропейски ценности? Тази ли Турция е нашият стратегически партньор, както той иска? Тази ли Турция не е “заплаха за националната ни сигурност и националната ни идентичност"”, както ни убеждава.
Маша за разправа с Доган и ДПС
Истината е, че Местан съвсем съзнателно се превръща в машата на Турция за разправа с Доган и с ДПС. По една единствена причина – ДПС е българска партия и въпреки емоционалната и родова връзка на нейния електорат с Турция, в своята 26 годишна история тази партия никога не прие да стане заложница на турските имперски интереси у нас.
И днес изборът “ДПС или ДОСТ, Доган или Местан” не е просто избор между две партии или двама партийни водачи – изборът е между про-българската и про-турската партия.
Про-българската (каквито и критики да имаме към нея) сега е разпъвана на кръст, а на про-турската самата Турция ще помага по всички направления. А това вече опира до държавността и националните интереси на България.
И ДПС, и Доган, и активистите на движението ще бъдат подложени на огромен обществен и медиен натиск. Местан вече заклейми ДПС като "гордиевия възел на корупцията, олигархията и проруските интереси". Само не каза кога е разбрал това? Ако не беше изгонен от ДПС, щеше ли изобщо да помисли да говори това? И защо не разсече този “гордиев възел”, когато бе на върха на партията и имаше цялата власт и влияние в държавата. Когато се целуваше със Станишев на “Орлов мост”, защо не каза нито дума за онези, които “повече не желаят да бъдат заложници на корпоративни и олигархични интереси”?
Но в българската история интересът върви ръка за ръка с предателството.
Затова създаването на ДОСТ е политически акт, който не трябва да бъде подценен. От една страна, защото сред учредителите има имена, които са знакови за ДПС и имат влияние сред българските турци.
От друга, заради огромния натиск, на който са подложени активисти и членове на ДПС, които остават лоялни на Доган, да се присъединят към проекта на Местан. Използват се родови връзки, емоционална привързаност, бизнесотношениея. Битката за електората на ДПС наистина е жестока! Емисари на турските служби шетат необезпокоявани из страната ни, влизат в кръчмите по селата, в домовете, натискат в “името на майка Турция” да се подкрети Местан. На безмилостна репресия са подложени български граждани от турски произход в Родопите, в Благоевградско, в Кърджалийско, в Делиормана – активистите на ДОСТ или ги заплашват, или ги примамват с пари. Силен натиск се упражнява и върху изселническите организации, чиито членове в тази ситуация могат да станат инструмент за чужда политика, да бъдат използвани за разправа с ДПС, което да нанесе удар върху националната сигурност у нас.
Колко от ДПС ще се подадат на натиска, времето ще покаже. Според изследване на “Екзакта” 28% от избирателите на ДПС се колебаят дали да не се насочат към ДОСТ. Ще се превърнат ли те в проводници на неосманизма – зависи и от действията на българската държава.
Самият Местан вероятно не е сигурен в успеха си и, за да попълни редиците си, залага и на РОМИТЕ. Мургавите либерали, които бяха голяма част от учредителите на ДОСТ, с основание предизвикаха журналистическото любопитство, но им беше наредено “демократично” да бъдат заснемани само в гръб. И на тях Местан благодари за “гражданската доблест и смелост” да бъдат редом с него. Така е, когато се води една битка – важно е количеството на политическата подкрепа. А откъде ще дойде - Местан се застрахова, че и арменци могат да влязат в партията му. Няма лошо, щом ромите ще помагат за реалното ни членство в НАТО!
Ще се превърне ли ДОСТ в проблем за ДПС?
Досегашните опити за създаване на силна алтернатива на ДПС се оказаха неуспешни. ДОСТ ще бъде поредният стрест-тест за ДПС. Ако ДПС е “моделът на синхронизирането на правата на човека със стабилността и сигурността на държавата”, както казва Доган и както показаха тези 26 години, трябва да се пребори. А провокативното поведение на Анкара и протекцията на проекта ДОСТ може да има обратен на желания ефект, тъй като българското общество вече стана свръхчувствително към проблемите, свързани с националната сигурност и националното самочувствие. Още повече, че агресивната политика на Турция към Европа и заплахите на Ердоган да залее с милиони бежанци Гърция и България е ужасяващо предизвикателство към добросъседските ни отношения. Но за това Местан избягва да говори.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!