Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Томислав Дончев: Дали властта е дрога? По принцип - да
/КРОСС/Господин Дончев, иска ми се да използвам Вашата биография, така да се каже, политикът е едната страна, но не по-малко интересно е и журналистът...Може ли да погледнете отстрани, какво представлява управлението в очите на хората, как се възприема, как се оценява?
Необходимостта и привилегията да можеш да се гледаш отстрани е много важна в политиката. Това е най-сигурната обратна връзка - как изглеждаш в очите на хората.
Пък все си мисля, че го имам този талант, освен това живея такъв живот, че изобщо не съм се изолирал от начина, по който живеят обикновените хора - пазарувам в магазина, шофирам сам, понякога се возя в обществения транспорт, така че какво мислят изобщо не ми е чуждо. Случва се да ме спре някой, да ми каже от какво е доволен, по-често - да ми каже от какво е недоволен.
Вярно ли е, че правите своеобразни оперативки с кошницата в супермаркетите?
(Смее се.) Оперативки не правя, но се случва примерно да ме спре някой гражданин, докато пазарувам. Веднъж, преодолял дистанцията, да се присъедини втори, трети, което според мен изнервя ръководството на магазина, та се опитвам да не се случват подобни неща.
Питат ме всичко - от това: защо поскъпват винетките, до това: коя мярка от Програма за развитие на селските райони, кое кога ще бъде отворено, до каквото се сетите. Случвало се е някой да ми подвикне нещо, докато минавам по улиците, случвало ми се е някоя дама да ме прегръща на тротоара; какви ли не неща.
Аз понеже много обичам да ходя пеша - ако не мина шест или седем километра на ден, не мога да заспя вечер, така че използвам всеки повод да покрача по улиците.
Наистина ли продължавате още без охрана да ходите?
Аз се пазя сам.
Няма ли задължения от НСО? Как така ги преодоляхте? Има някакви правила.
НСО ме вози - днес ще е последният ден, между впрочем. Нямат ангажимент да ме пазят, когато съм извън автомобила, а аз много често съм извън.
Няма ли елемент, как да го кажа, най-меко казано, на популизъм?
Е, популизъм е, когато караш сам и поканиш трима фоторепортери и още няколко телевизии да те снимат как караш сам. Това е начин на живот. И аз съм си го наложил от много отдавна - още от кметско време, и тук има доза стремеж към самосъхранение.
Аз съм на някаква позиция за определен период от време, през цялото останало време съм Томислав, такъв какъвто съм. Ако си позволя в един момент да си помисля, че съм нещо много особено и много различно и имам право на някакъв много различен живот, не знам как ще ми протече останалата част от живота.
Между другото, това беше причината, когато свърши първият мандат, да си тръгна от ето този същия кабинет със страхотно облекчение. Сложих си раницата на гърба и се прибрах пеша до вкъщи. Откровено казано не си спомням дали последните пет години съм имал по-хубав момент в живота.
Ще ми позволите да не Ви повярвам, че е само облекчение.
Въпросът е дали е имало тъга, или?
Няма как да е нямало тъга. Ще признаете, че властта е дрога.
Хайде да се върнем към конкретния момент. Имаше леко горест за начина, по който се случи, макар че твърдя, че решението тогава да подадем оставка беше правилно. Освен това аз съм човек, който гони цели и съм много фрустриран, когато, гонейки някаква цел, не мога да я догоня докрай.
А дали властта е дрога? По принцип - да. Не само защото ти променя начина на мислене и възприемане на света, а защото обикновено, ако човек не изработи силен имунитет, искаш още. Искаш още и ревнуваш ужасно от тези, които са били с нея преди това, от тези, които ще бъдат с нея след това. Това е почти като отношението към някоя дама. Въпрос на имунитет. Властта не се ползва адекватно, ако си болезнено привързан към нея.
Добре де, имате пет, шест специализации по какво ли не, в най-различни области. Акъл много, събран в тази глава, продължавате да се усъвършенствате. Няма как да не Ви отвращават някои неща от начина, по който се взимат решенията, от това че парламентът се премести на „Орлов мост" - събират се 50 човека, променят се взети решения. Сам разбирате, че не това е начинът...
На човек, който е на позиция, между впрочем, чисто гражданският гняв му се отразява много по-тежко. Защото Вие, да кажем, когато сте недоволен от някое решение на властта, може да теглите една майна, казано битово, може да сте широкоспектърно недоволен, аз нямам такова право. Аз дори и да негодувам, това означава да абдикирам, да не си изпълнявам задълженията. Тоест като има някакъв проблем аз трябва да се боря да се реши, нямам право да мърморя. Това е едно от нещата, където от гражданин, ако станеш политик, се лишаваш от тази опция.
Е, за мърморене - не, имате ли тогава смелостта поне да му кажете на когото трябва: чакай, извинявам се много, но не става така? Не е нормално.
Ние си говорим редовно с всички колеги, говорим си и с министър-председателя, обсъждаме, случвало се е да спорим. Всеки проблем има поне две гледни точки, понякога и повече от две.
На въпроса дали трябва да се променя или законодателна инициатива, или решение, когато се съберат 50 човека, няма значение на кой мост, няма универсално решение. В някои от случаите, ако сме абсолютно убедени, че това, което се прави, е правилно в дългосрочен план може би - не. В някои от случаите обаче като се съберат 50 човека, това е като биене на камбаната: вижте, тук сбъркахте, не е съвсем така! Всеки случай е различен.
Той е различен, но... намериха му цаката на господин премиера - събират се, дали на „Орлов мост", или тук под прозорците...
Въпросът вероятно е, ако си позволим да го генерализираме, да го обобщим, колко чувствителна трябва да бъде държавата, колко чувствителна трябва да бъде властта по отношение на всяко изразено гражданско недоволство и къде свършва чувствителността, и къде започва смелостта? Тази граница е много тънка.
Трябва да се проявява и едното, и другото - и чувствителност, и смелост. Но всички зависи от убедеността колко е правилно решението. Когато не си на сто процента убеден, че конкретният закон е скроен правилно например и когато това е съпроводено с протести, имаш всички основания, между впрочем, и политически и граждански, да мислиш за промяна. И често го правим.
В последно време се говори за стабилността, та даже думата леко се е изхабила от употреба. Стабилността е ключов капитал за България и то не само политически. Когато половината свят се тресе, за съжаление, много близо до нас, колкото по-спокойно е в България, колкото по повече теми успяваме да намерим консенсус, толкова по-добре. Защото исторически, връщайки последните двадесет години назад, България не по дефиниция е толкова фундаментално стабилна, а една разклатена държава в момента е най-лошото, което може да си пожелаем. Между впрочем, обществените настроения, това което има на улицата, съвсем не е безотносително към това, което се случва в държавното управление. Държавата е стабилна, когато и народът е успокоен или има минимална доза консенсус.
Добре знаете, че в нашия вариант стабилност е почти равнозначно на неправене на сериозни реформи.
Е, самият аз казах, че най-голямото предизвикателство, най-голямото, което има това управление, е как да намерим магичната формула да съчетае стабилността с реформите. И е много трудно, защото нарушаването на баланса в едната посока обезателно води до ущърб на другото. Прекрасната стабилност означава никакви реформи. Радикалните реформи означават понякога загуба на стабилност.
Преди време казахте, че един от основните негативи на правителството на Орешарски е токсичната атмосфера в обществото. Нямате ли усещането, че и сега токсичността се увеличава и то доста сериозно с всеки изминал ден?
Ще си позволя да не съм съгласен с подтекста на въпроса, защото при тогавашното правителство освен всички дефекти на управлението дори като технология - в случая говорим за принципи, за морал и за политика, по отношение на управлението на кабинета Орешарски имаше основания за много забележки на ниво технология.
Големият проблем беше, че когато се появят едни обществени отношения примерно в конкретния случай срещу кабинета, имаше опит срещу тях да се изправят други сили, други протестиращи, с което още повече се нажежаваше средата. В каквито и щете грехове може да ни обвините, но това не сме го правили. Истината е, че това нагнетява ужасно противопоставяне в обществото, което има дълготрайни последици. То е като токсина в тялото - може да преживееш, гълтайки го, но дълго време не изчезва от тялото ти. Продължава да стои там и да дава вреда.
Аз упорито изповядвам, колкото и наивно да звучи, един от принципите на тази професия, пък и не само на тази професия, че отричайки всичко, нищо не отричаш. Затова ми се ще и винаги съм държал като има нещо положително да се отчита и да се показва задължително.
В този смисъл вчера, в сряда, в парламента беше представен доклад по линия на Европейската комисия, където се оказа, че в европейски мащаб в 40% от договорите - обществените поръчки, във всички държави имало малки или по-големи недостатъци. На всичкото отгоре пък България по този показател била в добрия смисъл една от най-изрядните.
Докладът беше на Европейската сметна палата и беше проучване в различни държави за това как се спазва европейското законодателство в сферата на обществените поръчки. И действително това е проблем за повечето държави членки, да не кажа за всички.
В този смисъл конюнктурното и по инерция делене на страните на добри и лоши е ужасно неправилно. България като млада държава членка е нормално, между впрочем, и като често критикувана държава членка полага доста повече усилия от други държави да се справи с тези проблеми и предизвикателства, които има - кога успешно, кога не чак толкова успешно.
Има един такъв проблем. Аз бих насърчил всеки остър и обществен, и политически дебат по отношение на проблемите, които има, включително и в сферата на обществените поръчки. Но мантрата: „ние сме най-лошите", „ние сме най-некадърните", не ни помага. Аз се е случвало да преподавам и на ученици, и на студенти. Знам, че когато към един ученик, един студент се отнасяш винаги като към най-лошия, ако той не е такъв, обезателно ще стане. Затова едно подобно самовнушение не ни помага. Обезателно, все пак в Европа има сили, където е удобно примерно България и Румъния винаги да са най-лошите, защото по този начин успяват да се стрият проблеми, които има в другите държави-членки.
А обществените поръчки са проблем за цяла Европа, защото изкушенията са големи, защото материята и правата са изключително сложни, и България не е кой знае колко по-различна от другите държави членки, включително от старите.
Това, което ме изуми, че между от най-неизрядните държави са страни като Испания, Италия и Великобритания според този доклад от вчера.
Тук няма изненада. Аз понеже следя данните редовно и за грешките при ползването на европейските пари, не винаги старите държави членки са абсолютно изрядни във всичко. Голямата разлика е, че там, да кажем, няма такива тежки съмнения по отношение на правосъдната система. Допусканията на европейските експерти е, че дори и в администрациите някъде да има нещо нередно, в крайна сметка то в един момент винаги попада в съда, или почти винаги, а съдът, ако е добър, той се произнася справедливо на финала.
В същото време по някоя от класациите Гърция е на първо място по процент усвояване на фондовете близо 100 % - дали защото там далаверите са най-много, или какво?
Не! „Усвояване", първо, не е хубава дума. Аз не я харесвам, защото прави едни такива възможни аналогии примерно със стомашно-чревния тракт, които не ми харесват. По-скоро трябва да се опитаме да използваме термина „използвани", защото поне той реферира към полза.
Държавите, които до голяма степен зависят силно от европейските пари, е много по-нормално да полагат много повече усилия да е във фокус на приоритетите, това да бъде върхов приоритет, едно от най-важните неща.
Съседна Гърция е нормално да бъде в едни добри позиции особено по време на криза, когато има проблеми с публичните приходи и така нататък. Отчетете все пак, когато говорим за какъвто и да било вид класации, че има огромна разлика да си в първи програмен период, да имаш скромен опит - седем-осемегодишен. Съвсем друга е ситуацията с държави, които са трупали опит с десетилетия.
Предполагам ще признаете, че поне до този момент картината, поне аз доколкото - съветвал съм се и съм гледал резултати, ние сме след двадесето място и за структурни фондове, кохезионни, знам ли, по всякакви възможни класации след двадесето място, както Вие го наричате „усвояване" или „използване" и така нататък.
По някои от фондовете действително сме на подобна позиция, което, между впрочем, не е чак толкова страшен резултат, защото от 28 държави членки означава, че има седем или осем след нас. Нека да коментираме финалните данни, които ще бъдат факт, надявам се, някъде към средата на тази година.
И аз искрено се надявам, че тогава България значително ще се изкачи в класацията, защото 2015 г., особено втората половина на 2015 г., беше много силна. Аз следя всички плащания в България от стария програмен период на ежеседмична база. Получавам детайлна справка за всички плащания, извършени по програми. Тя е доста по-сложна системата, защото имаме така наречените „брутни плащания", имаме верифицирани, имаме и сертифицирани разходи.
Брутните плащания в България към справка от преди два дни са седем милиарда петстотин четиридесет и няколко милиона, което означава дори според най-суровата система за изчисления, което означава 97.1%. Деветдесет процента са верифицираните разходи, тоест от платените тези, които са проверени и които подлежи да ги пратим в Европейската комисия.
В един момент верифицираните разходи ще се доближат много до брутно платените, до тези 97%. И съм абсолютно убеден, че България тогава ще бъде на много по-челни позиции в класацията.
Някъде четох, добре ли съм разбрал, че всъщност до средата на годината ще ни отговорят, имаме да получаваме или да ни признаят още 2 770 милиона евро, които...
Това не става до средата на годината. Периодично, когато ние изпратим така наречения „сертификат" Европейската комисия ни възстановява парите, а тя успя огромна част от средствата, платени в края на миналата година, да ни ги възстанови. Все още имаме суми за възстановяване, по-малко са от два милиарда. Ако всичко е наред, ако те са качествено обработени и проверени, Европейската комисия ще ни преведе тези плащания.
Въпросът е друг. Аз извадих една справка различните държави членки как са се справили в края на предишния програмен период. И там може да видим дори и стари държави членки, където по съответния фонд - бил той Европейският фонд за регионално развитие, Европейският социален фонд и Кохезионният, имат плащания от порядъка на 92, 93, 94 %, което ме изпълва с оптимизъм да повторя твърдението от преди малко, че в окончателната класация България ще бъде по-напред.
Тук има една голяма разлика. Едно е да си натрупал опит в два, три програмни периода, съвсем различно е да се състезаваш с другите в края на твоя първи програмен период. Защото като коментираме числата - те са много важни, трябва да направим една кратка историческа справка: как започна програмният период?
Според стария общ Регламент (ЕО) № 1083 всички разходи са допустими от 1 януари 2007 г. Вие помните ли процента на платените пари примерно към края на 2009 г. колко беше? 2009, 2007, 2008, 2009 - това е три години след началото на програмния период, България беше успяла да плати 1% от средствата.
Забравяме големите скандали - не български, европейски скандали, драмите с Пътния фонд, с Агенцията САПАРД, които забавиха, влошиха имиджа дълго време. Аз си спомням в първия ми мандат като министър ми отне над година да чистя имиджа на България, да успокоявам всичките ни партньори в Европейския парламент и в Комисията, че сме страна, която може да харчи парите по честен и прозрачен начин.
Не Ви отива на интелигентен човек само по такъв начин да гледате на нещата. Исками се да погледнете...
Не гледам само по такъв! Но това също е част от цялата кратка история на ползването на европейските пари.
Кристалина Георгиева каза, че, за да се усети, хората да усетят, че вървим напред, трите процента са крайно недостатъчни, трябва в пъти да е по-висок растежът.
Точно така! Абсолютно съм съгласен с нея!
Растежът, за да е уловим, за да се усети от хората, а не само от статистиката, той трябва да е над 3%. А и един растеж от 3% за държава като Германия, да кажем, той е добър. Това означава съхраняване на икономическата мощ, когато има...
Защото... е съвсем друго.
Растеж от 3 % за България е недостатъчен, защото ние освен да съхранявам, ние трябва да догонваме. Брутният вътрешен продукт на глава от населението в България все още е с пъти по-нисък от старите и богати държави членки. Така че на нас ни трябва растеж от 5, 6, 7%. Само че тук има една разлика. България помни години с такъв растеж - над 5%. Това са годините преди голямата криза...
Преди 2009 т.
Само че растежът тогава беше базиран почти изцяло на спекулации с недвижими имоти. Това не е устойчивата икономика, не е устойчивият растеж. Това, към което трябва да се стреми България, е силен фундамент на икономиката. За мен силен фундамент на икономиката е производството, и то производство с висока добавена стойност.
Веднага Ви давам примера: направихме едно интервю с най-бързо проспериращата IT компания, излъчваме още едно с най-голямата IT компания. И двамата шефове се оплакват, че държавата не им помага, пречи им да наемат работници, прословутата „синята карта", сумати пречки имат, а могат да направят така, че да се увеличат... има десет, петнадесет хиляди свободни работни места в IT сектора, двадесет може би да са.
Двадесет хиляди са свободните работни места. Очаква се търсенето на кадри до 2020 г. да достигне 50 хиляди души.
Добре, защо трябва, както каза Ивайло Славов: „В Полша за 45 дни уреждам работник извън Европейския съюз да започне работа в нашия филиал, тук ми трябваха между 6 и 8 месеца".
Ние сме работили с много от предприемачите в IT бранша по отношение на така наречената „синя карта" и аз съм абсолютно съпричастен с вижданията и с желанието им по въпроса. Само че вносът на работна ръка дори в такъв чувствителен сектор няма да ни реши всички проблеми. Ние трябва да произвеждаме такива кадри тук и още повече нямаме оправдание, защото България има традиция в тази посока. Разбира се, има и проблем.
Един от проблемите е, че много по-лесно е да отидеш да учиш „Публична администрация" или „Връзки с обществеността", или някакъв вид икономика, отколкото да отидеш да учиш за софтуерен инженер или за програмист. И въпреки, че специалност като „Информатика", като „инженерни науки" - ние нямаме глад само за софтуерни кадри, ние имаме глад и за инженери, имаме глад за стругари-фрезисти квалифицирани работници. Големият, един от проблемите е, че младите хора, предпочитат да отиват да учат в много атрактивни специалности, които звучат добре, но не се търсят на пазара.
Добре, не е ли един от основните въпроси - махнете пречките пред собствениците примерно IT фирмите да внасят по-лесно работници от извън...?
Едното не изключва другото.
Защото явно със собствени кадри до няколко години няма как да ги...
Това е голямата пречка. Аз също се срещам и общувам с ръководството, собственици, мениджъри на подобни компании. Между впрочем собственик, по-точно един от изпълнителите директори на огромен гигант в софтуерната индустрия и в IT бранша на среща само преди няколко месеца - може би не е редно да казвам коя е компанията, той каза: „Аз съм в състояние да наема 5 хиляди души от другия месец, ако ги има". Пет хиляди души! Което означава...
Българска компания?
Не, световна компания. Пет хиляди души, което означава буквално да се удвоят, това, което правим в България. Въпросът е, че тези хора ги няма на пазара.
Да не би това да е американската компания, която купи най-голямата българска аутсорсингова компания?
Една огромна международна компания с двубуквена абревиатура.
Както и да е. Добре, и? Добре, не е ли кощунствено да не паднат всички възможни пречки?!
Не говорим само за падане на пречките. Говорим за това примерно, когато коментираме висшето образование и специалностите в университетите, да бъдат създадени такива правила, че да се насърчават младите хора да влизат в по-перспективни специалности, които се търсят на пазара, а не да си губят времето и парите - и своите, и на своите родители, да учат нещо, а после да работят нещо друго.
Тук имам една програма с мерки, които, не знам защо министърът на финансите Влади Горанов е разработил вчера, завчера за премахване на пречките пред инвеститорите.
Много добра програма.
Тя сигурно е прекрасна. Не трябваше ли да е на Икономическото министерство тази програма?
Всъщност една голяма част от целия апарат на правителството работи по този план. Следвахме индикаторите по класацията Doing Business на Световната банка. Тя е много добра, защото сравнява една и съща административна процедура в различни държави. Много добре може да видим къде България стои добре и къде не стои толкова добре.
Бяха създадени различни работни групи, където всяка имаше ангажимент да обследва целия процес, през който минава един предприемач, опитвайки се да стартира бизнеса си. Видяхме къде изоставаме. Примерно по отношение на присъединяването към електроенергия; по отношение на разрешително за строеж.
Извинявам се, вчера bТV излъчиха - три години един човек не може да се оправи, на фургона му в някакво село да му прекарат ток. Три години!
А си представете, че става дума за фабрика. Аз съм имал на вниманието ми подобни случаи, където някои предприемачи са били буквално в позицията до дни да фалират, защото електроенергията, която е необходима за производството им, закъснява по една или по друга причина.
Е, добре...
Тук само да отбележа, само да не кажете, че се оправдавам, не само държавата е виновна. ЕРП-тата - тези, които снабдяват с електроенергия, са съществена част от процеса.
Тук веднага се сещам. Ето, не трябват ли радикални мерки, едната от които е мълчаливото съгласие. Защо не се въведе? Какъв е този страх от въвеждане на мълчаливото съгласие, с други думи - до един месец не ти ли отговори съответният...
Между другото, за мълчаливото съгласие имате подкрепата на политиците, и имате ужасната съпротива от страна на администрацията, на чиновниците. Хората си мислят, че чиновникът е най-добрият приятел на политическия ръководител, което не е вярно. Често сме в състояние, защото в крайна сметка не забравяйте: един кмет или един министър е този, които гражданите са изпратили в някоя структура да им защитава правата. И той се оказва в същата борба, която гражданинът води с администрацията, той се оказва в същата позиция.
Даваш някаква задача, администрацията казва: „Това не може да стане. Това е нарушение на закона. Това ще съсипе целия процес, ще съсипе целия ред". Понякога трудно е да се вземат радикални решения, не че не сме го правили.
Точно на база този план на колегата Горанов се преразглеждат всички административни и публични услуги, където България примерно е по-бавна, сравнено с другите държави дори на ниво промяна в законодателството.
Имам чувството, че тук, при нас освен за еврофондове и за асфалт като че ли това е приоритет на приоритетите, а светът в съвсем друга посока отива.
Впечатлението Ви, между впрочем, е неправилно и аз ще Ви оборя с числа.
От целия пакет, така да го наречем, „европейски пари" не повече от 21, 22% отиват за транспорт и за транспортна инфраструктура. От тях половината отиват за магистрали.
Дори парите, които даваме в социалната сфера, парите, които се отпускат за малки и средни предприятия, те са повече отколкото парите, които са дадени за строителство на магистрали. Впечатлението Ви е неправилно. По една или по друга причина магистралите влязоха във фокуса на общественото и на политическото внимание. Не са дадени там най-много пари.
Ще се съгласите ли, че в България най-трудно се въвежда електронизация във всяка една сфера?
Ще се съглася! Това е усилие повече от десетилетия. Похарчени са ужасно много пари и като резултат ние имаме частично работещи решения в сферата на електронното управление.
Тогава? Защо не сме ги наложили, след като господин Борисов преди 6-7 години ни даде срок от 8 месеца. Тези 8 месеца станаха на...
Този осеммесечен срок беше оптимистичен. Не че оттогава не е извървян дълъг път и то най-вече нещата да бъдат поставени на принципна основа, на един солиден фундамент - да не се прави парче по парче. Тази администрация да си направи собствения софтуер, другата да си направи другия, а третият да си направи третия и да се окаже, че трите администрации не могат да работят заедно и да предоставят споделена услуга. Това беше големият дефект в годините. На въпроса: защо е трудно?
Защото, извинявайте, чувал съм доста сериозен аргумент: компютърът няма как да вземе рушвета.
Не само това. Не само това! Когато се въвежда - аз самият имам опит, включително и като кмет преди време - когато се въвежда една електронна услуга, това често влиза в пряк, директен конфликт с администрацията. Защото, противно на това, което мислят хората, електронизацията на услугите не е същото, което завчера е правено на гишето, да се предоставя по електронен път. Това изисква реорганизация на самата услуга. Ти си работил до вчера по един начин, от утре ще трябва да работиш по друг. И този, новият начин често е по-сложен, по-труден и много по-контролиран.
Е нали затова сте в тези големи кабинети с тези високи тавани да налагате това, което...
Аз не обичам високи тавани, между впрочем. Аз съм оптимист, че на база всичко, което е направено, включително и последната година, ние ще имаме завършено електронно управление в следващите години. Оптимист съм!
Проблемът, между другото, не е в парите. Ако някой Ви обяснява, че проблемът е, че няма пари, не е вярно! Има достатъчно заделени средства - европейски, за това. От тук нататък въпросът е: умни действия и политическа воля процесът да бъде доведен докрай.
Костваха ми няколко часа най-елементарен от районен съвет да си извадя нещо, което на нормалния човечец четири, пет дни му трябвали. Гледам наистина по гишетата там. Казвам: хора, защо? От един подпис, от едно гише, на втори подпис.
Четири, пет дни не е най-тежкият случай.
Говоря за най-елементарна бележка.
Има процедури, които траят по една година. Примерно да Ви разкажа личен опит. Смяна на предназначението на земя от земеделска за други цели. Процедурата трае една година и вероятно би траяла повече, ако тогава като млад и напорист кмет аз не обикалях с преписката в коридорите на Министерството на земеделието. Сигурно щеше да отнеме две, ако не бях обикалял.
И сега сте почти на върха на пирамидата. Какво правим?
Работим да бъде по различен начин.
Очевидно не е...
Всъщност, когато говоря за административното обслужване - тежестта по отношение на гражданите, тежестта по отношение на бизнеса, има прогрес. Всяка година като цяло е по-добре от предишната. Въпросът е, че прогресът е много по-малък отколкото всички искат. Трябва да е по-бърз.
Аз понеже за разлика от това, което е обичайно за този бранш, чета много. Всяка година имаме въведени нови електронни услуги, нови системи и така нататък. Трябва да е по-бързо!
Защо румънците при 60 и няколко процента усвояване на еврофондовете, където сме ги убили, сме пред тях, но ние сме с три за 2015 г., те са 3,7 - 3,8 увеличение на брутния вътрешен продукт?
На мен ми харесва партньорското състезание с Румъния и не се изнервям от него.
Факт е, че Румъния в някои неща се справя по-добре, факт е, че България в други неща се справя по-добре.
Румъния е много различна държава. Тя е много по-голяма, с много по-голяма територия, с много по-голямо население, което от икономическа гледна точка означава един много солиден вътрешен пазар. Румъния е държава, която е относително енергийно независима, да кажем, около 90 % от консумацията на газ е на база собствени източинци...,
93% каза специалистът Береану, нашият консултант Береану по румънските въпроси.
...което съвсем не е без значение. Румъния успя да прокара една изключително решителна реформа в съдебната система в мерките за борба с корупцията, най-малкото, между впрочем, успя да го „продаде" по най-добрия начин сред европейските институция. Това всичкото дава ефект.
Това с „продаването" малко Ви е облъчил господин Борисов по темата. Бил съм в Румъния...
Колегите румънци - това го казвам с респект, не го казвам с укор - целият им дипломатически апарат успява по един много добър начин обикновено да „продава" страната, да представя всичко, което се случва вътре. И това е хубаво! Това не е укор.
Но и фактите, освен всичко друго...
Аз не оспорвам фактите. Въпреки че много от нещата, които са направени там, са повод за адмирации от моя страна. Естествено, ако трябва да гледаме на нещата в цялост, имам и забележки. Или примерно аз не приемам мерки за борба с корупцията, които следват определена кампанийност, не приемам, че мерките за борба с корупцията трябва да са насочени само и единствено към политическото ръководство, доколкото корупция има и сред политиците, има и сред чиновниците.
С госпожа Маковей, с която се познавам, за разлика от мнозина, които говорят за нея, с много от нещата, които казва тя, съм несъгласен. Но съм напълно съгласен с репликата: „Изчистете съдебната система и тя ще изчисти всичко останало". Това не може да е повод за спор.
Тази сутрин сте чел доклад, доколкото знам, за регионалната политика, усвояването и нещо такова?
Откривах една конференция.
Но дали няма нужда да разменим още няколко думи, когато сравняваме България с Румъния. И не да говорим за европейските фондове и разликата в усвояването, а да коментираме - и аз употребих този термин, който не харесвам - да коментираме темата доколко европейските фондове са моторът на икономиката, защото тук имаме много тежки митологеми, преди да стигнем до регионалната политика и до общините.
Някои казват, че България не получава нищо от Европейския съюз и едва ли не внасяла повече, отколкото получава, което, разбира се, е глупост! Дори по данни от есента на миналата година, така наречената „нетна финансова позиция", разликата между това, което сме получили и това, което сме платили в бюджета на Европейския съюз, е 10 милиарда.
Имаме абсолютно обратния мит. Между другото, българското публично пространство е много интересно, защото в него относително безконфликтно съществуват абсолютно взаимно изключващи се тези.
Другата теза е, че българската икономика е тотално зависима от европейските пари, което също е глупост. Да, факт е, че 80% от публичните инвестиции, не от инвестициите изобщо, от публичните, се правят с европейски пари. И това не е обезателно лошо! Просто казано: 80% от всичко, което се строи и се доставя, най-вече се строи, е с произход пари от Европейския съюз. И това не е лошо. И това не е рекорд. Между другото, рекордът е на Унгария - тя е с 92 %.
Но ако погледнете европейските пари, те са 9% от всичките публични разходи, колкото и да са много европейските пари, и само около 4% от брутния вътрешен продукт. Те имат много сериозен ефект в модернизацията на страната.
Коментарите, че цялата ни икономика зависела от обществени поръчки, че сме били в наркотична зависимост от европейските фондове - абсолютно неадекватно! Тяхната цел е друга. Тяхната цел е ускорено да модернизират страната, да дадат шансове на бизнеса, а не да вкарват икономиката в режим на директно хранене.
И сега може да се върнем към регионалната политика в общините.
Дали сте някои съображения, както Тодор Живков обичаше (смеят се) да се изказва относно...
Коментирах това: ако погледнете, да кажем, данните по региони. Ще видите примерно, че брутният вътрешен продукт на глава от населението на година в София е около 24 хиляди лева. Следващата област е София област, която е с около 11 хл. лв; след това имаме една група от няколко области например Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, които са около десет; имаме няколко области, които са между 8 и 9 хил. лв на човек, на глава от населението. В дъното - области като Видин, като Силистра, Кюстендил - те са от порядъка на 4, 5 малко над 6, което означава, че имаме пет, шест пъти разлика.
Ако погледнете собствените приходи на общините като процент от заложените, ще забележите едни сериозни разлики в това, което успяват да съберат едни общини, това, което успяват да съберат други.
Ако погледнете данните за привлечените европейски средства, ще видите разлики в порядъка на пъти. Част от разликите между регионите се дължат на това, което е правила или не е направила държавата. Напълно е нормално например Югът да е много по-добре икономически развит от Севера, най-малкото, защото на юг има концентрация от транспортни възли - три магистрали, наполовина изградена жп магистралата между Бургас и София. На север имаме едно парче от магистрала - северният транспортен анклав. Но това не е единствената причина.
Ние трябва да признаем сурово, че местните власти в България се управляват с различно качество и се справят по различен начин. Въпросът, който зададох, е дали не трябва да променим правилата, по които работи местната демокрация? Тя да дава адекватен механизъм - когато някой се справя добре, да получава подкрепа, а когато не се справя добре - да губи подкрепа, защото очевидно нещо скърца. Само че противно на това, което твърдят другите, аз няма да твърдя и няма да кажа, че начинът за справяне с тези проблеми е отнемане на правомощия от местната власт. Напротив, аз твърдя, че ако има проблем с местната демокрация, той се лекува само с повече демокрация. Трябва да се дадат повече правомощия на гражданите да питат, да знаят, на общинските съвети да контролират, да изискват информация, да вземат решения. Само тогава в крайна сметка ще затворим цикъла и гражданите ще имат възможност да награждават този, който се справя добре и да наказват този, който не се справя добре.
Благодаря.Последен въпрос, май проблемите не са само с местната демокрация, и с централната демокрация - също?
Млада демокрация. Още се изгражда. Грешки на растежа. Каквито проблеми да имаме сега, сме минали през два пъти, три пъти или пет пъти по-големи.
И ако на мен ми се иска да сме научили нещо, на първо място, ми се иска да сме научили изкуството да не си повтаряме грешките.
Ако погледнете по отношение на големите глупости, които са правени - исторически, тях специално рядко ги повтаряме.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!