Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Двойственият морал като легитимация на олигархията
Днес съдии и общественици са силно разтревожени от възможността да бъдат проверявани за корупция, преди година мислеха друго
Проявите на двойнствен морал и двойни стандарти в отношението към еднотипни казуси и прояви се оказват най-големият враг и, същевременно, най-слабото място на антагонистично настроените и свръхамбицираните задкулисни олигархични кръгове, които упорито и пълзящо, пренебрегвайки постулатите на демократичните принципи, през рушене на държавността овладяват институциите, а оттам и цялата властова структура на държавата.
Двойствеността им не просто присъства в битието и принципите им, тя е дълбоко вкоренена в съществуванието им. И понеже това е и най-слабото място на днешните морални жандарми, те спешно трябва да легитимират двойствените си ценности и да ги превърнат в култ. Най-лесно това би могло да стане чрез атака срещу традиционно християнските ценности, които са дълбоко вкоренени в мнозинството от българското общество.
Чрез легитимиране на еднополовото съжителство и легализиране на употребата на „леки“ наркотични вещества самообявилите се за морални ментори не просто ще успеят да се „откъснат“ от собствените си зависимости, които голяма част от тях имат, но и това ще им вдъхне нужната доза самоувереност за всевластност и индулгенция за последваща саморазправа с всеки инакомислещ.
Само преди дни петима върховни съдии сякаш направиха първата крачка към дистрибутирането на отдавна тихомълком промъкващата се цел - легализиране на еднополовото съжителство. Това стана чрез остро критичното становище, което от ВКС изпратиха на вицепремиера Меглена Кунева по повод ревизирания и предстоящ да се гледа от парламента т.нар. антикорупционен закон. Оказа се, че съдиите са силно разтревожени от възможността да бъдат проверявани както те, така и политиците и висшите държавни чиновници по „анонимни“ сигнали, с които гражданите може да сезират бъдещето антикорупционно звено, но и от друго - съвместното съжителство на мъж с мъж и на жена с жена. Дефиниции, които не присъстват в българското право. Засега.
В реакцията на ВКС не би имало нищо изненадващо, ако такава бе изразена в средата на 2015 г., когато Кунева представи първи вариант на проектозакона за борба с корупцията. Всъщност именно „анонимните“ сигнали бяха сред мотивите, с които парламентарното мнозинство отхвърли законопроекта още на първо четене през септември 2015 г. Тогава съдиите мълчаха, а председателят на ВКС Лозан Панов още не беше признал, че се страхува, неясно от какво. Решението на Народното събрание да отхвърли антикорупционния закон бе употребено най-вече от политици като Радан Кънев.
Тогава ДСБ и ДБГ уж единодействаха в името на реформите и в борбата им срещу статуквото. Днес ситуацията е различна, Кунева е почти враг, защото е с Борисов. Така че управляващият опозиционер Кънев е доволен от позицията на колегите на Панов. Ролите вече са разменени - политикът мълчи, но политиканстващият съдия говори. Двойственият морал е налице. Изниква един съществен проблем - двойственият подход, демонстриран от Кънев и Панов, само потвърждава думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че всъщност ДСБ управлява ВКС. И дали всъщност не ставаме свидетели на следната ситуация – ВКС по поръчка на ДСБ „опраска“ ДБГ. Дали щяхме да сме свидетели на това единомислие между Кънев и Панов, ако вносител на антикорупционния закон не бе Кунева, а плачевно приключилият кариерата си като правосъден министър Христо Иванов.
Покрай очевидното единомислие между ДСБ и ВКС незабелязана остана препоръката на работната група от върховни магистрати, с която на законодателя се препоръчва да приеме такъв текст в закона, така щото обект на проверка за конфликт на интереси да бъдат онези властимащи, независимо дали депутати, министри, чиновници или магистрати, които имат съвместно съжителство с лице от същия пол. Преминаването на този репер е ясен знак към служебно ангажираните неправителствени организации, които съвсем скоро ще употребят становището на ВКС и ще поискат промяна на Семейния кодекс, с която да се разреши сключването на гей бракове.
Легитимирането на еднополовото съжителство, включително юридически, е нужно, за да се официализира и правото на двойственост в управлението, в политическите позиции, в разделението на институциите на тези, които са „наши“ и „добри“, и онези, които все още не са превзети, т.е. те са задължително „лоши“.
Контрастановището на ВКС спрямо проекта на Кунева намира широка подкрепа у медиите бухалки на олигарсите Иво Прокопиев, Огнян Донев. Никак не е трудно да си представим заглавията на поръчковите издания и сайтове, ако прокуратурата и главният прокурор бяха отправили критични бележки по адрес на антикорупционния закон.
Двойственият морал е хранителната среда за олигарсите, за техните политически слуги, за медиите бухалки и грантово зависимите неправителствени организации. След по-малко от месец всичките те вкупом ще се обявят и за легализиране на леките наркотици. А протестите ще бъдат удобно насочени срещу държавното обвинение, единствено и защото там все още главен не е този, който кукловодите на задкулисието искат. Това е и водещата причина, поради която всяка идея на прокуратурата за промяна на законодателната уредба, с която да се ограничи възможността престъпниците да избягват правосъдието, бива контраатакувана, много често без аргументи, само защото е дело на онези - „лошите“.
Прокуратурата и ДАНС бяха и са „лоши“, когато в серия от операции нанесоха превантивни удари срещу малка група, но достатъчно опасна, опитваща да проповядва радикален ислям сред българските мюсюлмани. Превенцията е най-доброто оръжие в днешните времена на несигурност и нестихващи заплахи от тероризъм. Не така мислят от Българския хелзинкски комитет, нито „генералът“ на Иван Костов и Радан Кънев - Атанас Атанасов, останал в аналите на МВР като „Гнома“, или дори Лора Филева, дъщерята на настоящата вътрешна министърка Бъчварова, докато пише в една от медиите бухалки на олигарха Иво Прокопиев.
Тъкмо нахлузил новите обувки на депутат, през ноември 2014 г., самозваният „генерал“ обяви проведената по това време акция на ДАНС срещу проповядващия радикален ислям имам Ахмед Муса като ПР опит на тогавашния председател на агенцията Владимир Писанчев да запази поста си. Днес атаките на политическия лилипут са забравени, макар Гнома да продължава да ревнува Писанчев, този път в качеството му на български дипломатически представител в Северна Гърция. Със сигурност обаче ролята на днешния български консул и бивш председател на ДАНС в превенцията в борбата с нелегалния трафик на мигранти и тероризма е несъизмерима с пагубните последици за българските служби от пребиваването в тях на Атанасов и Атанасовци.
Неотменима е ролята на защитник на „онеправданите“ имами, които прокуратурата дръзна да обвини преди години за проповядване на радикален ислям, която Лора Филева има, отразявайки делото в „бухалките“ на Прокопиев. Подобно на клеветите на Атанасов, дописките на Филева за „мракобесната“ роля на Цацаров в преследването на имамите също са забравени. И в двата случая е важно едно - бившият председател на ДАНС и настоящият главен прокурор са „лошите“, без значение дали си вършат съвестно и успешно работата, те просто не са „наши“, на олигарсите кукловоди, кадрови назначения. Негативното отношение към ролята на Цацаров и Писанчев в превенцията в борбата с радикализма е видимо и в медията бухалка на друг олигарх - Огнян Донев.
Случайно или не, той е подсъдим за укриване на 63 млн. лв. данъци от същата тази прокуратура, която съди и имамите, а защитник и на Донев, и на част от проповядващите радикален ислям е адвокат Ина Лулчева. Тя пък бе сред малцината правозащитници, които не пропуснаха да се снимат с Лозан Панов и малката група съдии от върхушката на Съюза на съдиите в България, които опетниха черните си тоги с участието в протестърския пърформанс на стълбите пред Съдебната палата, дирижиран от провалилия се с преврата срещу Цацаров и Борисов бивш правосъден министър.
Макар да се е случило само преди две години, забравен вече е друг нагледен пример за опасната роля, която „моралните“ рушители могат да имат не просто върху държавността, но и върху националната сигурност. През 2014 г. от Българския хелзинкски комитет, който също е сред основните защитници на подсъдимите за радикален ислям имами, излизат с предложение противозаконното преминава на границата да не се преследва като криминално престъпление, а само като административно нарушение.
По същото време България вече е започнала изграждането на преградителното съоръжение на българо-турската граница, което според оценка на множество чуждестранни експерти, а дори и на британския премиер Дейвид Камерън, е изиграло ключова роля за ограничаване на мигрантския поток през България. Ако беше приета, промяната на НК, която предлагаха от БХК, всъщност би довела до декриминализиране на трафика на хора и каналджийството. Но понеже това се предлага от „нашата“ НПО, следва да се приеме за напредничаво и „европейско“.
Примерите за двойствен морал съвсем скоро биха нараснали лавинообразно, ако не се подходи систематично към носителите му. Засега идеите им будят единствено притеснения, а често и присмех, но не е далеч времето, в което невинните текстове за „еднополово съжителство“ ще доведат и до реални негативни последици за всеки български гражданин.
Повече от всякога са необходими ясни политически действия и прилагането на категоричен държавнически подход към носителите на двойствения морал. Това значи - ясно рамкиране на ролята на всевъзможни НПО в публичния процес, включително регистрирането им като лобистки организации и ограничаване на недотам прозрачното им външно финансиране. Защото - каква е гаранцията, че ако днес моралната полиция се финансира от грантовите фондации, утре няма да го прави с парите от черното злато на „Ислямска държава“?
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!