Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Лудата „Янка” няма да миряса, докато не унищожи света
Георги Николов, mejdu-redovete.com
Правителството на Обама остава на позицията, че сирийският президент Башар Асад не трябва да управлява повече Сирия и отхвърли руските твърдения, че САЩ са отстъпили.
Говорителят на Държавния департамент Джон Кърби: „Всякакви твърдения, че по някакъв начин сме си променили мнението за бъдещето на Асад, са неверни. Асад е загубил легитимността си да управлява. Не сме си променили мнението за това“.
Асад загубил легитимността да управлява пред кого?
Пред САЩ, с която Сирия няма общи граници,
нито общо минало,
нито пък е дръзнала да ги напада.
В Сирия няма и американско малцинство,
което да се чувства застрашено от управлението на Асад,
за да се оправдава истерията за отстраняването му.
Въпреки тава Съединените щати не искат Башар Асад да продължава да управлява страната си. Финансираха бунтовниците от Свободната сирийска армия, за да не си цапат директно ръцете с кръвта му, а днес Европа плаща цената на нахалните им опити да се наместват в живота на страни от Близкия Изток.
Американските власти не харесват Асад, но харесват Реджеп Ердоган, въпреки настъпващите се едно друго доказателства, че се превръща в заплаха за собствения си народ, за мира в региона и в света. В този случай авторитарният характер и паносманските амбиции на Ердоган са незначителна подробност: той е техен, съответно може да прави каквото си пожелае. Когато им стане неудобен, ще му спретнат една сирийска криза в турски вариант. Те това го умеят най-добре, правили са го десетки пъти с любезната помощ на ЦРУ.
80 % от населението в света не харесва бившите американски президенти. Няма да харесва и следващия, но доброто психическо здраве на нито един държавен лидер няма да му позволи да се изрепчи самонадеяно: „Обама е загубил легитимност! Хилъри е неприемлив за нас вариант за американски президент”.
Просто е за разбиране, но трудно за обяснение на хора с изкривени личностни и политически ценности. Даже е опасно да им се обяснява – лудият винаги се чувства господар на вселената. Той може да си позволи да не харесва, но няма да допусне да не бъде харесван, да не му се подчиняват.
Страната на янките рядко харесва някого, и то само ако има полза – желателно е този някой да има петрол, въглеводороди и природен газ. Ако няма подобни предимства, трябва да приеме да бъде васал и кукла в ръцете на САЩ. Асад не е съгласен, съответно трябва да бъде свален и заменен с друг, по-удобен.
„Янка” не харесва и Путин. Не е съгласна той да управлява Русия. Бил диктатор, застрашавал мира в света, което в превод на американски означава: „Застрашава плановете ни да контролираме планетата, в това число и самата Русия”. Мотивираха в „зелено” хора от цял свят да повтарят съшитата с бели конци пропагандна мантра за руска заплаха, белким някой се сети да ги улесни, като сам отстрани неподатливия към „обработка” руснак.
Съединените щати не харесват Путин, но харесват диктатора на Саудитска Арабия, ограничил правата на народа си единствено до свободен избор на храната за обяд и вечеря. Американските „демократи” не се притесняват, че управляващият в момента крал Салман ибн Абдулазиз ал-Сауд е едновременно
премиер-министър,
главнокомандващ,
върховен съдия.
Наследникът на престола пък е пръв заместник на премиер-министъра и министър на отбраната. Останалите министри също са от кралското семейство.
Управленската композиция не влиза в представите за пропагандираното от САЩ демократично държавно устройство, но Вашингтон и достолепните американски сенатори-войнофили не размахват пръст към Рияд. „Вродената” им „съпричастност” към човешките страдания остана резистентна към стотиците обезглавявания в Саудитска Арабия.
В действителност янките харесват именно този модел на управление – авторитаризма и диктатурата, безпрекословното подчинение, иначе не биха установили вариативна форма на същия модел в световен мащаб. Не го харесват само в държави, останали извън техния контрол. Намесват се във вътрешните работи на всички държави- членки на НАТО, играят си със страховете на народите, гаврят се с човешкото им достойнство, като ги наемат за свои пропагандни черноработници.
Съединените щати не харесват и режима в Китай и Северна Корея, въпреки че Китай е техен кредитор. Отново се чувстват застрашени, въпреки че нямат гранични допирателни с двете държави.
Американците не харесваха и Фидел Кастро. Ако можеха да убиват с мислите си, още в миналия век той щеше да бъде покойник, а Куба поредният американски щат.
Страшно е да се живее на една планета с държава, самопровъзгласила се за собственик на света, и която еднолично решава кой може или не може да управлява в суверенни и независими държави.
На европейските лидери едва ли им е приятно да играят ролята на бели роби, да имитират самостоятелност, а на практика да изпълняват американските директиви, но вече нищо не може да бъде направено и поправено.
ЦРУ подслушва всеки един от тях, събира компромати, и когато някой се опита да излезе извън орбитата на лудата „Янка”, бързо го връщат в лоното на политическите евнуси.
Всички са наясно, както казва Пол Крейг Робъртс, че Америка се управлява от напълно луди хора, и точно поради тази причина вероятно се примиряват с функцията на подметки, отколкото да дадат повод на този луд да натисне копчето на ядреното унищожение на цивилизацията.
Какво се случва на държавите, които правят опит да се откъснат от орбитата на САЩ?
Случаят със Сирия е известен – не дадоха трасе за Набуко, но случаят със Саудитска Арабия, днешният приятел на САЩ, е христоматиен за начина на укротяване на опърничавите с „дипломатични” средства.
След иракската инвазия в Кувейт през 1990, Саудитска Арабия се присъедини към антииракската коалиция. Тогавашният крал Фахд, страхувайки се от нападение от Ирак, покани американски и коалиционни войници да се настанят на негова територия. Решението му бе в противоречие с ценностите на налагащите улема и шериата кръгове, и доведе до силно увеличаване на ислямския тероризъм както в Саудитска Арабия, така и в западни страни.
Но през рез 1995 г. Фахд е покосен от инсулт и на негово място застана престолонаследникът принц Абдула. Новият крал е кралят-мечта за САЩ. Купува американска военна техника за милиарди, но за ужас на американците, започва и да се дистанцира от САЩ във външната си политика. През 2003 Саудитска Арабия отказва да подкрепи Щатите и техните съюзници за инвазията в Ирак. В отговор се увеличават драстично терористичните атаки в страната, вместо да се случи обратното.
Американски експерти казват, че пръст в тези терористични актове има ЦРУ -прилагайки най-лесният и многократно изпробван начин да „убедят” някого, че без да виси на поясна на САЩ, е изложен на много рискове, в това число и на „приятелски“ огън.
Днес страната се управлява от нов крал-мечта за Америка, но непостоянната в чувствата си „Янка” ще го изяде за закуска, ако само дори си помисли да поеме собствен и самостоятелен курс на управление.
Георги Николов
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!