Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Разузнавачът Горан Симеонов: Или трябва да кажем „Стоп!“ на бежанците, или християнска Европа ще загине
Не е ли много по-правилно най-напред да си отговорим защо има тероризъм, а след това да търсим кои са терористите, за да ги унищожаваме в Европа и Близкия изток?
Автор: Горан Симеонов,
председател на УС на Асоциацията на разузнавачите от запаса
Отново взривове, отново десетки убити и ранени, отново ислямски тероризъм в сърцето на Европа. Страх и паника навсякъде в Брюксел, столицата на ЕС. Отново ставаме свидетели на вече традиционните „успешни”, но закъснели във времето мерки на полицейските и специални служби и разбира се на политическите заклинания на елита на ЕС и НАТО за необходимостта от „максимално повишаване нивото на средата за сигурност” и от засилена координация и сътрудничество на спецслужбите.
Настоява се и за „повишена гражданска бдителност” от страна на обществото. Всичко това с една единствена цел - максимално успокояване на обществения страх най-вече посредством засилено и демонстративно полицейско и военно присъствие. И така до следващия терористичен акт, който по принцип отново ще ни изненада и по време, и по място на действие. В крайна сметка се оказва, че във войната срещу тероризма сме винаги една крачка назад, че битката се води винаги на наша територия и в наш ущърб, че липсва превенция и което е може би най-важното - няма го работещият синхрон и ефективност в дейността на отделните държави и техните специални служби в борбата срещу терористите.
Защо се получава така и по-точно защо Европа засега губи войната?
Смятам, че преди да се премине към евентуални практически мерки за решение на проблемите европейските политически лидери не би трябвало повече да избягват отговора на няколко съществени въпроса:
- Не е ли много по-правилно най-напред да си отговорим защо има тероризъм, а след това да търсим кои са терористите, за да ги унищожаваме в Европа и Близкия изток?
- Защо досега не са посочени истинските причини, коренът за появата на ислямския тероризъм и каква е връзката между опита за насилствено налагане на „англосаксонските морални цености,” чрез войните и „цветните революции” в Близкия изток и активизирането на радикалния ислям?
- Проповядваният от „Ислямска държава” „Джихад срещу кръстоносците” и Европа, няма ли своето морално оправдание както в близкото колониално минало на арабските народи, така и още по-назад в историята, в далечните векове на бандитските рицарски походи в Светите земи?
- Защо Западноевропейските правителства недооцениха и продължават силно да неглижират проблемите на досегашната интеграция на това население, като допуснаха сегашното натрупване на „критична маса” в арабските гета. Постепенно те се превръщат в истински етнически анклави с шериатски правила на паралелна власт, в истински инкубатор на терористи?
- И най-актуалният и съществен въпрос:
Защо, след явния неуспех на досегашните усилия за интеграция на това население, г-жа Меркел се поддаде на исканията на немския капитал за нова порция евтина работна ръка и еднолично, съвсем безотговорно и лекомислено „покани и осигури” това истинско варварско нашествие в сърцето на Европа. Къде останаха прословутите демократични принципи и плурализмът при вземане на решенията в обединена Европа? Кой и кога ще потърси сметка от виновните, защото стана ясно, че както винаги ще плащат обикновените данъкоплатци.
Разбира се, това са фундаментални въпроси и те едва ли ще получат бърз отговор, но от друга страна всяко отлагане може да доведе до непредвидими последици. В личен план не съм оптимист, че в скоро време ще получим някакъв що годе разумен и изчерпателен отговор, освен ако не приемем за такъв споразумението с Турция, подписано под натиск и рекет и струващо ни поне още 6 милиарда евро и размяна на незаконни със „законни” мигранти, което въобще не решава мигрантската криза.
Всеки анализ би показал, че причините за това състояние са комплексни, но една от основните е фактът, че в ЕС няма единно и ясно становище, че това е реална война, водена на територията на Европа. Реална битка, изискваща обща европейска стратегия за борба с ислямския тероризъм. Цялостният подход трябва да покаже, че в тази битка отношението на съответните държавни институции не е временна и случайна реакция, а резултат на стратегически виждания и последователна дългосрочна политика.
Същевременно за всички стана ясно, че е налице сериозен провал не само във външната, а и в цялостната политика на сигурност на ЕС. Безспорен факт е, че неговото ръководство не е в състояние да реагира адекватно на резките промени в средата за сигурност на страните-членки. Затова е необходимо, без да се „обиждаме и сърдим”, както е на война, да се заемем с конкретните решения и действия.
В общоевропейски план България трябва да подкрепи и участва в изработването на обща стратегия за борба срещу тероризма в Европа. В нея да бъдат ясно посочени както целите и задачите на европейските институции и специални служби, така и средствата и методите на терористите, техният военен арсенал и състав, материална и морална база, териториалното им разпределение в Европа и преди всичко причините, (социалното неравенство, религиозните и етнически гета и отсъствието на интеграция) за тяхната поява и развитие.
Наред това в общата стратегия трябва да намери място целият комплекс от мерки за координация и противодействие на тероризма от съответните институции на държавите-членки. В конкретен план това би означавало в нея първото място да заемат взаимоотношенията и сътрудничеството между специалните служби, като се обезпечи проблемният контингент, чрез качествена и ефективна агентура, с оглед осигуряване на изпреварваща информация и превенция.
Очевидно се нуждаем от нова концепция в партньорските отношения, от нов поглед на държавата и обществото към проблема сигурност. Без единна политика в сферата на сигурността Европа ще се превърне в бойно поле за джихадистите, чиято крайна цел е, използвайки своята агресивност и предимствата, които им дава асиметричната война, да всяват всеобщ страх и паника. В тази връзка, според мен, много важно е да се подчертае, че борбата срещу световния тероризъм задьлжително трябва да се пречупи през европейската териториална призма, а на по-ниско ниво и през спецификата на националния интерес на отделните държави.
Без съмнение трябва да има сътрудничество и координация в рамките на ЕС и НАТО за борба срещу тероризма на европейска територия, но конкретните оперативни мероприятия на противодействие да се провеждат на територията на всяка страна, съобразени с националната среда на сигурност, с националната професионална практика и приоритети. Няма логика и не може да се очаква максимална ефективност от провеждането на едни и същи мерки, например в Белгия и в България!
Западна Европа и Балканите имат своята регионална специфика в тази война. Що се отнася до България, ние трудно можем да участваме пълноценно в едно такова сътрудничество. Със своите недофинансирани специални служби, подложени на ежедневен обществен тормоз и натиск, лишени, благодарение на дейността на Комисията за досиетата, от основното си средство – агентурата, българските служби не могат да бъдат надежден и ефективен участник в евентуална съвместна битка срещу тероризма на територията на Европа. Като добавим и споразумението между Турция и ЕС за мигрантите виждаме съвсем реалната опасност да се превърнем в новия балкански път и в препазен буфер за шенгенска Европа.
Излизането от тази поредна криза на Обединена Европа ще бъде дълъг процес, поне колкото е продължавала неуспешната интеграция на това население във всяка от страните. От друга страна и за най-непросветения е ясно, че потокът от милион и половина мигранти няма да улесни, камо ли да активизира интеграцията, особено като се има предвид, че тези хора въобще не възнамеряват да се интегрират. Те, както сами твърдят, идват тук „за по-добър живот”, а не да се интегрират в една абсолютно чужда за тях цивилизационна среда. Това поражда, а занапред ще поражда още по-големи противоречия, ще провокира съвсем естествена ксенофобия и неприязън у коренното население.
Затова съвсем логично основният въпрос на деня би могъл да бъде дали първо да не укрепим външните си граници и да кажем „Стоп” на този огромен мигрантски поток, заплашващ да унищожи християнска Европа. Да забравим завинаги тези изкуствени, досадили на всички либерални химери за „мултикултурност”, „пъстра демокрация” и криворазбраната толератност към различните.
Европейското общество и особено отделните държави са в правото си категорично да заявят, че в сегашния момент са им необходими време, средства и програми, за да се справят със сегашната криза и да въведът ред и законност на своята територия. Както се казва – дайте ни възможност да изчистим и отново да си подредим къщичката, наречена Европейски съюз.
Според мен това е дилемата пред която е изправена сегашна Европа. Дали ще бъде избран единият или другият вариант трябва да решава самото европейско общество, а не изчерпаното и провалено ръководство на ЕС. Ако е необходимо и с цената на нови избори за Европейски парламент. Едно такова решение ще определи бъдещето на европейския „Титаник”, защото айсбергите и от Великобритания (референдума за членство в ЕС) и и от Турция (мигрантското споразумение) неумолимо пътуват към Брюксел! Време няма !!!
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!