Следвайте "Буднаера" в Телеграм
За голямото сърце на един изстрадал мъж
Тони Маскръчка
Асен Канджев помогна на болно дете и е от малкото, които не се оплакват от държавата
Напоследък все по-рядко ми се случва да се разплача от добра новина. За съжаление, лошите са повече. В последните два дни обаче един благороден жест на изстрадал мъж успя да ме просълзи. Направи го 71-годишният Асен Канджев от благоевградското с. Церово. Самият той инвалид от 40 г. с изкуствена протеза на единия крак, реши да дари средства за
закупуване на
инвалидна
количка
на едно 9-годишно дете, страдащо от детска церебрална парализа. Това ме убеди още веднъж, че добрите хора ги има. Трябва по-често да ги показваме и да разказваме за тях, за да не остава усещането, че всичко около нас е само в черни краски.
А историята с трогателния жест на един обикновен селски човек всъщност има и предистория, която сътвориха десетки други добри хора, впечатлени от куриозния случай с наложена глоба от горски служители на възрастния мъж за едно отрязано дърво. Той си
продаде магарето,
за да плати
глобата,
защото е един от малкото българи, които бързат да си внесат дължимото на държавата, а не да се покрият, докато изтече давност. В банкова сметка на негово име за двайсетина дни се събраха 3910 лв. Много хора му преведоха пари, за да си купи ново магаре, но той отказа.
Благородното му сърце не му позволи да вземе тези пари. Категорично реши да ги даде за друго добро дело и го направи. Без притеснения, без уговорки, без дори да остави за себе си малка част, за да покрие най-неотложните си нужди. Предаде дарението нататък към друг по-нуждаещ се от него. Родителите на малкия Деян пък обещаха, че останалата сума, след като платят инвалидната количка, ще върнат на добрия човек или пък ще дарят на друго нуждаещо се дете.
Всичко около случая с пенсионера от Церово е достойно за възхищение. Бърза да се издължи на държавата. Живее с 200 лв. пенсия на месец и казва, че държавата му дава всичко, от което има нужда. Благодари, че му покриват разходите по ремонт и подмяна на протезата. Не иска от никого нищо. Не се оплаква и е доволен от живота си в малката селска къща. Радост му носи общуването с приятели, които почерпи за раждането на две яренца. Млад остава без крак, но
не се отчайва
и се бори
с трудностите
Не само че отказва помощ при придвижването си, но и демонстрира завидно бърз ход и мери сили с младите по полето.
Един от малкото хора, които срещам напоследък, без да се оплаква от проблеми и от държавата и политиците, които са “виновни за всички беди”.
Помогна от сърце на едни млади родители с болно дете. Те пък трогнаха с историята си, че освен грижите за малкия си син са и приемно семейство. Отглеждали са повече от година болно сираче в дома си, докато то бъде осиновено.
Целият този случай е доказателство, че добрите хора се срещат. Един благороден жест разкрива след себе си като верижна реакция колко много хора всъщност имат
широки сърца,
но често остават
анонимни
Обществото им е длъжник, защото малко се популяризират делата им. А това е и така, защото пък те от своя страна са все скромни, обикновени, не търсещи популярност и медийна слава. Не беше лесно и бай Асен да убедим, че трябва да разкажем за жеста му. И той не искаше да бъде център на внимание. Убедихме го, че трябва да се знае за него, за да се види, че добрите хора не са на изчезване. Има ги и това трябва да ни радва.
Благодарим ти, бай Асене! Ще търсим още такива като теб, за да ни просълзяват с трогателните си дела.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!