Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Проф. Михаил Константинов: Ще извършим предателство към паметта на дедите, ако допуснем границите ни да бъдат пробити. Ръководството на десницата е неадекватно, изпаднало е в политическа циклофрения
- Какво става в десницата, г-н Константинов? Как разчитате процесите, които текат там?
- 20 години гласувам за десницата. Първо гласувах за СДС, после за ОДС, после за ДСБ, за Реформаторския блок. Над 20 пъти съм гласувал за тях. И съм особено силно разочарован от тяхното поведение, което доведе до това, че и най-верните поддръжници на десницата вече се отдръпват от тях. Те не разбират и не искат да разберат какво се случва.
Терминът е политическа шизофрения или биполярно психическо разстройство, което се нарича циклофрения. Разликата не е много голяма между двете състояния. Просто жалка работа. Съжалявам, че трябва да кажа тези думи, но така политическо влияние не се печели.
- Как може да се излезе от това състояние на политическа циклофрения?
- Ясно е, че ръководството е неадекватно. Още повече, видя се основният дефект на Реформаторския блок, а именно – че не може да действа като единен политически субект. Той се разпадна на две части ДСБ и ДБГ, грубо казано, партията на г-жа Кунева и партията на г-н Радан Кънев. Другите 3 малки партии си стоят кротко във властта и си хрупат нещо, докато по-големите се чудят на кого принадлежи Реформаторският блок и се опитват като едно чердже да го разкъсат на две. А „черджето“ е малко.
- Кое ръководство е неадекватно? На ДСБ? На ДБГ? Въобще на десницата? И как може да се поправи това състояние?
- По-неадекватно е това на ДСБ. В ДБГ поне има опитни политици и там се прави политика по правилата на тази игра. Друг е въпросът за съдържанието на тази политика. А как да се поправи ли – ми да питат обикновените десни хора, а не само малкото останали апаратчици по места.
- Ако „черджето на десницата“ се разкъса на две как ще влезе в парламента? Видяхме какво стана през 2013 г.
- Случаят през 2013 г. е особено емблематичен. Двете парчета – ДСБ и СДС не успяха да влязат поотделно, докато заедно щяха да влязат. Това наля известен мозък в главите на десните ръководители, те се обединиха и направиха коалицията, наречена Реформаторски блок, която първо влезе в парламента, а после стабилно се настани във властта. Това е много хубаво, защото властта има нужда от стабилна дясна компонента. Но, за съжаление, докато РБ беше във властта (той и сега е много стабилно там), не видяхме нищо повече от усвояването на ползите от тази власт. Аз очаквах да видя повече реални десни действия.
- Какви, например?
-Има фундаментални въпроси, по които десницата не взима отношение.
- По кои? Дайте пример.
- Например, не се взимат мерки по отношение на нарушителите на държавната граница.
- Нима тук има ляв и десен прочит?
- Разбира се, че има! Десният прочит е естественият прочит. Границите са свещени и трябва да бъдат защитавани. Това е традиционният консервативен прочит. Българските граници са свещени от 1300 години насам. За защита на тези граници са загинали безчет наши прадеди. Ние ще извършим предателство към тяхната памет, ако допуснем българските граници да бъдат пробити. Трябва да ги запазим на всяка цена.
Знаете, че Европа е разделена по този въпрос. Едни хора стоят в Северна Европа и канят едни други хора, които пък вървят като бизони и мачкат държавните граници. Това е недопустимо. Съветвам който иска повече от тези, които наричат бежанци, макар че повечето са мигранти, а сред тях има и терористи, да отиде със самолети и кораби и да си вкара колкото иска от тях.
Самите т.нар. бежанци в момента са жертви. Това трябва ясно да се каже. Г-жа Меркел предизвика смъртта на стотици, а може би и на хиляди хора, които бяха подлъгани да тръгнат. А ние какво правим в момента? Стоим и се чешем по корема! Ако някой си мисли, че силите, които са на границата, могат да я опазят, дълбоко се лъже. И сега България е прекосявана от тълпи нарушители, които, слава Богу, не щат да стоят тук, а вървят към обещания рай. Но в един момент ще започнат да остават и тук, защото „раят“ ще се напълни.
Предвиждам, че политиката на Германия и Швеция по въпроса ще се промени. Австрия вече си промени политиката. Този поток като го изхвърлят оттам, къде ще отиде? Като издигнете стена на пътя на водата, тя какво прави? Оттича се назад. Те, щат не щат, може би от север, може би от запад, но ще нахлуят обратно тук.
- Няма ли някакво дълбоко лицемерие в поведението на държавите, които географски са по-далеч от горещите точки? Те са най-състрадателни и казват на бежанците: елате у нас, но не изпращат кораби и самолети да ги превозят.
- С въздушен мост може да си вкарат колкото искат. Но това наистина е дълбоко лицемерие. Искат да оправят образа на Германия, който е накърнен от две събития през ХХ век. През 1917 г. благодарение на германската намеса се извърши болшевишката революция в Русия. Това е първият голям грях на Германия. Вторият е Втората световна война – те нападнаха първи. Макар че всички извършиха военни престъпления, по стара традиция го отнесоха тези, които загубиха. Германците сега се опитват да изкупят вината си, но по един парадоксален начин за трети път завличат Европа. Трябва ясно да се каже, че те предизвикаха тази вълна от нарушители. Не мога да обвинявам мигрантите, те търсят някой да ги изхранва, мъжете си търсят жени. Освен това им казаха: елате. Който им каза: елате, сега трябва да им каже: спрете и се върнете. За да не се наложи накрая да се стреляме.
- Да се върнем на десните политики. Какви други политики, очаквахте да прокара Реформаторският блок?
- Поначало политиката, която води правителството на ГЕРБ, е дясна политика. Поддържа се плоският данък, например. В момента е очевидно следното – и в Европа, и в България в частност започват да изчезват границите ляво – дясно. Което не значи, че те не съществуват. Напротив, съществуват. Имат отношение към традиционните семейни ценности. Това е достатъчно добра разделителна линия между лявото и дясното. Какво мислим ние по т. нар. евроценности? Какво мислим за демографската катастрофа? Как ще се борим с нея – с десни или с леви мерки?
Но ние, за голямо съжаление, не чуваме отговор на тези въпроси от десницата. Реформаторите издигнаха като своя цел реформата на съдебната система. Дотук добре, съдебната система се нуждае от реформи. Само че никой смислено не обясни какво е това фундаментално значение на двете квоти във ВСС, погледнати отляво и погледнати отдясно. Страшно важна област е българското образование. Какво да бъде включено в учебниците по история и какво да бъде махнато? Доколко да се изучава близката история на България, комунистическото минало? Отново виждаме едно световно мълчание по тези теми. Никой от шефовете на десните партии в РБ не взе отношение по темата, при това една от шефките е министър на образованието. От каква гледна точка изучаваме близката ни история? А ние буквално се занимаваме с преливане от пусто в празно. И искам да предупредя колегите от Реформаторския блок, че ако така продължават, нищо хубаво не ги чака.
- Какъв ще бъде ефектът от въвеждането на задължително гласуване, ако това стане? То ще „помогне” ли на някои партии? На кои?
- Много е трудно да се прецени. Искам обаче да напомня, че изобщо не може да се говори за задължително гласуване, докато има един милион имена в списъците, зад които няма гласоподаватели. Т.е. има един милион фантоми. Фантомът не може да бъде накаран да гласува. Фантомът не може да бъде глобен.
Така че първо нека да си изчистим избирателните списъци, пък тогава живот и здраве, може да говорим за задължително гласуване. В момента да говорим за задължително гласуване е нон сенс. Ако един българин от 30 години живее в Австралия, но името му виси в избирателните списъци в България, как ще го накараме да гласува, че не се сещам? И като не гласува, как ще го глобим, че също не се сещам?
Докато не оправим ей тези недоразумения, не може да говорим за задължително гласуване. Но десницата трябваше да вземе отношение по този въпрос. Дали може правото да се превръща в задължение? Дали сега е моментът? Ние имаме по-скоро позитивен опит със задължителното гласуване. То е използвано през 1919 г. и така е била консолидирана българската нация. Но къде е днес десницата в тази дискусия? От една страна стоят ляволиберални движения, а от другата – така декларираните патриотични сили. На десните обаче може да им се признае, че взеха правилно отношение по интернет гласуването.
- Въвеждането на задължителното гласуване в комплект с гласуване по интернет няма ли да реши „австралийския” казус?
- Ако човекът в чужбина реши да не гласува, как ще го санкционирате? Има един елементарен принцип – преди да се направи едно нещо, да се седне и да се помисли. Защото иначе се реализира познатата схема – каква я мислихме, каква стана.
- Сближаването на лявото и дясното се състоя на форума на ДСБ – най-аплодираният политик на конференцията бе лице от левицата – г-жа Татяна Дончева.
- Трябва да питате десните ръководители какво мислят по този въпрос. Г-жа Дончева е уважаван политик, аз лично я харесвам, но тя има интересно минало. Помним поправката „Ванко 1”, помним кой беше главният адвокат на Мултигруп и на един интересен бизнесмен от Лондон. Българският народ помни.
Искам да припомня една хубава поговорка – всеки светец има минало и всеки грешник има бъдеще. Аз съм за това да се даде на всеки човек възможност да се поправи и да има своето бъдеще, но не да ме правят на идиот. Ако някой е имал едно поведение в миналото и рязко го е сменил, да бъде така добър да каже – моето минало беше погрешно, отказвам се от него и продължавам в друга посока. А не до вчера говорим и правим едно, от днес говорим и правим друго и все едно, че нищо не е станало. Напротив, станало е. Хората помнят. Така че нека да уважаваме малко повече българския народ, когато претендираме да го управляваме.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!