Следвайте "Буднаера" в Телеграм
58% от германците, са загубили доверие към всички партии и към ЕС: Канцлерът умря, да живее канцлерът!
Няма кой да замести Ангела Меркел, ако тя се откаже. На резервната скамейка кандидатите са кът
Канцлерът умря, да живее канцлерът! Въпреки разочароващите резултати от местните избори в неделя, в които традиционните партии загубиха голяма част от подкрепата на избирателите, а новата крайнодясна партия “Алтернатива за Германия” влезе с летящ старт и в трите парламента, канцлерката Меркел продължава да възвръща доверието на съгражданите си.
През изминалата седмица рейтингът ѝ се е покачил с 3% и е достигнал 42%. Толкова от запитаните германци искат тя да е техният канцлер.
Разбира се, тези стойности са все още далеч от висотите от близо 70% одобрение, които Меркел имаше, преди да започне кризата с бежанците, но не са и онези малко над 30%, до които се срина през януари.
Така или иначе 42% са по-малко от половината германци, но не защото те виждат алтернатива и по-добра възможност от Меркел. Няма друг политик, който да събира повече доверие в момента от канцлерката. За сметка на това мнозинството - 58% от германците, са загубили доверие към всички партии и към ЕС също.
Дали това ще се отрази на парламентарните избори през 2017 г.? Дали Меркел ще успее да възвърне вярата на германците, че партията ѝ може да се справи с кризата с бежанците? И кой би поел поста ѝ, ако тя не успее или се откаже? Доскоро се смяташе, че тя няма да се кандидатира повече. Причина за това е нейната собствена политика преди години. Като млад член на ХДС Ангела Меркел се превърна в един от най-острите критици на бившия канцлер Хелмут Кол и го обвини, че е загубил мярката заради твърде дългото оставане на власт. Кол царува четири мандата.
От друга страна, Меркел не е политик, който бяга от отговорност. Да напусне поста точно сега, когато е обвинявана, че е забъркала кашата с бежанците, не е в стила ѝ. И въпреки това, ако тя се откаже или не спечели повече следващите избори, кой би поел ролята ѝ? Кой е следващият канцлер?
Най-петимен за този пост е вицеканцлерът
и лидер на социалдемократите
Зигмар Габриел
Това обаче ще му се удаде трудно, защото социалдемократите са още по-непопулярни и от християндемократите. За да дойде на власт, Габриел трябва да бъде подкрепен от зелените и левицата, тъй като ХДС никога няма да гласуват за него. Но левицата е идейният опонент на ГСДП в лявото пространство и едва ли би подкрепила техния лидер. Така че Габриел е малко вероятен наследник. Ако следващият канцлер е социалдемократ, то по-големи шансове има външният министър Франк-Валтер
Щайнмайер -
най-обичаният
политик в Германия
в момента. Щайнмайер е силно подценяван заради доста чиновническото си излъчване и стила да не налага нищо със сила. Но именно той е авторът на икономическата програма “Агенда 2010”, която превърна Германия в икономическа сила при управлението на Шрьодер. Той всъщност проведе и основната част от преговорите с Кадафи за освобождаването на медицинските сестри. И е автор на концепцията за изход от бежанската криза сега. Това е човек с визия, но без харизма.
Не по-малко апетит има и военната
министърка Урсула фон дер Лайен
Тя прави кариера, подобна на тази на самата Меркел и определено има големи амбиции от години. За да управлява обаче, тя трябва да има на своя страна поне собствената си партия, а това засега не е така. Какъвто е случаят и с всички останали кандидати от ХДС. Още като министърка на семейството и социалните работи Урсула фон дер Лайен наостри доста по-консервативното крило срещу себе си с промени и мерки, които зае директно от програмата на социалдемократите. Най-вече баварският Християнсоциален съюз никога няма да я подкрепи, а малката богата партия е онази, която посвещава националните политици в рицарство. Без благословията и парите на Бавария никой в ХДС няма шанс за канцлерството.
А самият лидер на ХСС и баварски премиер Хорст Зеехофер?
Това вече е по-реалистичен сценарий, но само ако Зеехофер е временен канцлер при предсрочно сдаване на власт и до свикване на нови избори. В момента баварският лидер има подкрепата не само на своя ХСС, но и на голяма част от ХДС на Меркел. Ако има вот за бежанската политика, той ще спечели. Но социалдемократите няма да останат в коалицията и правителството ще се разпадне.
Други видни кандидати за канцлерския пост от ХДС са вътрешният министър Томас де Мезиер и финансовият министър Волфганг Шойбле.
Де Мезиер няма шансове по точно обратната причина от тази, която клати Меркел. Той е обвиняван, че е прекалено твърд с бежанците. Последният скандал с него избухна през февруари, когато Зигмар Габриел го обвини, че е променил на своя глава пакета мерки за бежанците, който правителството прие и който се смята за много рестриктивен.
МВР е затегнало еднолично още една от договорките, а именно непридружени деца бежанци да имат право да викат семействата си. Де Мезиер е зачеркнал това, без да се допитва до колегите си и партията няма да му го прости.
Шойбле е
най-интересната
кандидатура
и единственият политик на висотата на Меркел не само сред германците, а и в Европа. Той е смятан и за сивия кардинал за много от решенията на канцлерката. Беше вечният съперник на Хелмут Кол, но заради напредващата възраст и влошаващото се здраве вече няма амбиции за управление. Говори се, че Меркел дни наред го е молела да поеме финансовото министерство, тъй като той искал да се оттегли от политиката заради силни болки. Шойбле е прикован към инвалидна количка след атентат.
Решението му да не се занимава повече с политика се отразява и на стила му на работа – той е вероятно единственият политик в Европа, който си позволява да казва точно онова, което мисли, да не се съобразява с рейтинг и допитвания и да не се изкушава по никакъв начин от популизма. Това, естествено, означава и че той няма много приятели в ХДС, които биха застанали зад кандидатурата му.
И последна, но не на последно място изгрява надеждата на ХДС: 42-годишната
Юлия Кльокнер - красавицата, която
като девойка е печелила дори
конкурс за хубавици
Тя е заместник на Меркел в ХДС и успява да печели все повече доверие и уважение в партията. Кльокнер обикновено е и говорителят на християндемократите при щекотливи въпроси като този с бежанците, тъй като притежава Меркеловото хладнокръвие и никога не се оставя да я объркат или оборят. От самото начало критикува отказа да се признае, че идващите от Близкия изток носят една женомразка култура и на това трябва да се обърне внимание.
В същото време подкрепя канцлерката в решението ѝ да се действа хуманитарно. Тя засега е златната среда между двата фронта в партията си, макар че това не ѝ помогна на изборите в неделя и тя не успя да стане премиер там на мястото на социалдемократката Малу Драйер.
Юлия Кльокнер обаче вероятно ще участва в коалиция с нея, така че ще има възможност въпреки това да управлява. Но все още е твърде неопитна, за да се бори със Зеехофер или Фон дер Лайен, но определено може да бъде обявена за първата “принцеса” на ХДС и в нея ще се инвестира. (Доскоро принцовете, т.е. евентуалните кандидати за канцлер и силни политици в партията, бяха само мъже.)
Така че отново се връщаме на въпроса, ако Меркел сдаде, има ли кой да поеме властта. И дали евентуалните вътрешнополитически битки, които ще последват, ще подобрят с нещо ситуацията в Германия и Европа.
Плевнелиев: Възхищавам се на човещината на Меркел
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!