Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Васил Велев: В България има „щатни“ безработни, които масово отказват работа
Кадрите, които емигрират, да върнат парите за образованието си
Липсата на човешки ресурси става все по-задържащ нашето развитие фактор. Инвалидните пенсии са огромни разходи, има измама и няма защо да си заравяме главата в пясъка, казва председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)
- Г-н Велев, НСИ отчете рекорден от 2008 г. насам икономически ръст – 3% за 2015 г., който надхвърли прогнозите на финансовото министерство и на международните финансови институции. Това значи ли, че икономиката ни работи по-добре?
- Не. Това не е здравословен растеж, той не е устойчив. Този ръст се дължи на два фактора - ударно усвояване на европейските фондове и на големия дефицит, който е финансиран със заеми, с нарастване на държавния дълг. Само един от тях да махнем – еврофондовете, ще се види, че икономиката не е пораснала. Тя тъпче на едно място. За съжаление нашият ръст на БВП не се дължи на устойчив ръст на икономиката, а на ударно харчене на готови пари. В единия случай са еврофондове, в другия – заеми, кредити, държавен дълг. Всички предвиждат по-нисък ръст на БВП за 2016 г. точно, защото няма да има такова огромно усвояване на европейски средства – поради бюджетния цикъл на ЕС, защото сега не сме края на периода, когато се усвояват последно и ударно пари. По-бавно стартира и се развърта механизмът. Това не е само в България, обратното – ние сме сравнително добре.
- Т.е. ръст от 3% на БВП не е кой знае колко добра новина.
- Не е достатъчно добра новина, защото това не е устойчив ръст, дължащ се на добър бизнес климат, на инвестиции в производство, на ръст в производството, а е малко изкуствено дишане, допинг.
- Да не ни дисквалифицират като Мария Шарапова...
- Ние сами ще се дисквалифицираме като приключат парите, ако не направим реформи.
- Според данните на НСИ причина за ръста са основно износът и вътрешното потребление.
- Да, в началото на годината имаше сериозен ръст на износа, но след като се повиши драстично цената на еленергията и бяха повишени непазарно минималните работни заплати, износът забави ръста си.
- Какво ни очаква през 2016-а? Вашите прогнози са за 1,3-1,5% ръст на БВП. Премиерът оповести, че намерението е той да бъде 4,5 на сто, реално ли е това?
- През тази година няма да може да се изпълни задачата... Не е невъзможно, но за да се случи, за да се достигне до такъв ръст в някоя от следващите години, трябва да се направят редица реформи, за които ние настояваме. И те не са самоцелни и на пръв поглед не са свързани с икономиката, но това е само на пръв поглед. България е имала ръст от 6,5-7 ръст преди кризата. Наскоро бяхме в Узбекистан – там от 10 години имат по 8 процента ръст. В Китай 20 години има ръст над 7 процента.
- Кои реформи?
- Например, реформата в сигурността. Тя ни излиза много скъпо, разходите за нея са над средните за ЕС като процент от бюджета и като процент от БВП, а качеството на услугата е незадоволително. Затова трябва да се извършат реформи, които да намалят тези разходи. В същото време трябва да се повиши качеството на услугата и това трябва да стане за сметка на преструктуриране, на по-голям процент от бюджета за технически средства и за инвестиции. В момента под 1% от бюджета на МВР се разходва за това, всичко отива за раздутия щат на министерството – по полицаи на глава от населението сме в челните позиции в света, а по служители в МВР на глава от населението сме твърдо първи. Пред нас по този показател няма сериозна държава, пред нас са само островни държави и Ватикана – там, където са малко „главите от населението“. Никъде другаде няма по-лошо съотношение от нашето.
- Да, но министър Румяна Бъчварова наскоро обяви, че не ни достигат 4000 полицаи.
- Може би пък имаме 4000 служители на МВР в повече. Там безспорно трябва да се направят реформи, съкращения на тези служители, които не са на терен. Трябва да се намалят всички т.нар. социални придобивки, пакети.
- Нали има вече готов проект за промени на Закона за МВР точно за това. Вие четохте ли го?
- Да. Как се намаляват придобивките? Намаляват се за новопостъпилите заплатите при напускане и то от 20 на 12 заплати. При условие, че нашите работници, тези които ги изкарват тези пари в заводите, на полето и по строежите, се пенсионират с 6 заплати. А защо тези, които получават тези пари, седейки зад бюрото, са с 20? Това е една вопиюща несправедливост и е остатък от миналото, когато трябваше милицията да бъде въоръжен юмрук на революцията и да брани със сила диктатурата на пролетариата. За да не роптае този юмрук, че трябва да брани нещо със сила, трябваше да получава големи социални придобивки. Вече имаме демокрация, тя няма нужда да се брани с въоръжен юмрук и трябва да сме като другите демократични държави. Да се стремим към средните стойности.
- Кои други сектори трябва да се реформират?
- Инвалидните пенсии. Там има огромни разходи, има измама и няма защо да си заравяме главата в пясъка и да се правим, че не го виждаме. Това са все сектори, които са нереформирани, с големи течове, преразходи на средства, които като се съберат, най-накрая се получава такава картина, че общественият ресурс се разходва неефективно. И понеже икономиката в същото време не може да осигури такъв ръст, който да покрие тези течове и загуби, има постоянен натиск за увеличаване на данъци, който гони инвеститорите. Защото постоянно като се говори едно и също – тоя данък ще увеличим, оня данък ще увеличим, има една несигурност. А в същото време хората не плащат тези данъци с желание, защото виждат, че парите им се разхищават. Защото трябва да си осигурят ведомствена охрана на предприятието или СОТ на жилището. Т.е., плащайки веднъж данъци за сигурност, трябва да платят втори път за същата сигурност. Тези реформи безспорно трябва да се извършат, за да се разходват ефективно обществените средства, но това не е всичко.
- В смисъл?
- Проблемът е, че липсата на човешки ресурси става все по-задържащ нашето развитие фактор. Не говорим вече за квалифицирани кадри, а за всякакви... Няма хора, на които да им се работи. В бюрата по труда има регистрирани някакви безработни, които обаче не искат да се трудят. А такива хора не трябва да получават помощи и обезщетения за безработица. След като му се предлага работа, а той я отказва, значи няма нужда от обезщетения. Цялата ни социална система е направена така, че не стимулира хората да си търсят работа и да работят, а стимулира измамите било то с инвалидни пенсии, помощи за безработни, други социални помощи. И демотивира, демобилизира, деморализира. Няма го трудолюбието, няма хора, които искат да работят.
- Не можело да работят само за 420 лв. А мои близки от ансамбъл „Филип Кутев“ работят по 10 часа на ден за същите пари.
- Да. Или младите учени, музейните работници, учителите даже... Получава се така заради изкуствено вдигнатата минимална работна заплата и заради „грижата за човека“ чрез различни социални придобивки. Имаме 9% безработни на хартия и в същото време даже по проекти за субсидирана заетост не могат да се намерят безработни. Това стана като някакъв бизнес на бюрата по труда – осигуряването на безработни за различни проекти.
- Така ли?
- Да. Има „щатни“ безработни. Голям проблем е несъответствието на професионалното образование. Наскоро имаше представяне в рамките на европейския семестър на доклада на ЕК, като там отчитат, че ние сме над средното ниво по професионално обучение и образование. Надхвърлили сме средно европейското равнище като процент обучаващи се и завършили в професионални училища. То може и да е така, само че тези професионални училища не съответстват на структурата на икономиката и на потребностите. Те са в сфери, които не са нужни на икономиката, а звучат добре, защото принципът е „парите следват ученика“ и училищата си измислят атрактивни и лесни за обучение модули, за да дойдат учениците и да последват парите. Има професионални училища, които готвят по професии, които изобщо не се търсят, не се предлагат на пазара на труда в даден регион. Тези училища станаха езикови гимназии, за да дойдат учениците да научат език и да емигрират. А ние, които плащаме за това с данъците си, трябва да учим наново, още веднъж да платим, за да подготвим и малкото работници, които можем да осигурим. За да има ръстове, трябва да има някой, който да работи. Някой, който да може и да иска да работи. А той нито може, нито иска.
- По принцип какъв ръст на БВП трябва да има България, за да дръпне напред?
- За да имаме приобщаващ растеж, такъв, който да ни доближава до средните европейски стойности, той трябва да е по-голям от средно европейския очевидно. Това, което се очаква за тази година, е на нивото на средния, че даже и малко под.
- Кои ще бъдат рисковете за достигането и на този прогнозиран ръст за страната ни?
- Основен риск е цената на еленергията - ако не се въведе в обозримо бъдеще наредбата за компенсиране на поскъпването в резултат на скъпата енергия от ВЕИ. Има изготвена наредба, която не е влязла в сила, защото не е нотифицирана. А не е нотифицирана, защото е изначално сбъркана. Сега грешките се поправят в ускорен порядък и се очаква да бъде нотифицирана в близките седмици. Ако това не се случи, е един сериозен риск. Ако продължава натискът за увеличаване на задълженията към обществото в резултат на всякакви непазарни политики и отказ от реформи в енергетиката, това е друг голям риск. И четирите работодателски организации всъщност провеждаме последователна политика за ускоряване на реформите в енергетиката за недопускане на такива непазарни увеличавания на цените на еленергията и за предотвратяване, минимизиране на този риск.
- Докъде стигнахте?
- Вече няма присъединяване на нови източници, произвеждащи енергия на непазарни цени със задължително изкупуване. Трябва да се реши и въпросът със „старите“, каквито са американските централи, които получават неправомерна държавна помощ. Както и всички, които са присъединени в нарушение на закона. Трябва да ограничаваме и кръстосаното субсидиране на еленергията и топлоснабдяването за бита за сметка на еленергията за индустрията.
- Кои са другите рискове?
- Другият риск е административната намеса на пазара на труда с минимални осигурителни прагове и минимална работна заплата. В това отношение ние сме предложили да се договорят най-ниски възнаграждения по браншове и се надяваме тази година да се реализира тази възможност, тази политика. Тя ще влезе в сила от 2017 г., ако се реализира през 2016 г. Сред вътрешните рискове е и работата на институциите. Ето, виждаме Комисията за защита на конкуренцията, изобщо регулаторите, КЕВР е под голям натиск на работодателите и лека-полека започна да изпълнява ефективно функциите си. Не можем да кажем същото за КЗК, тя продължава да не работи ефективно. Много важна е политическата стабилност. Когато се правят избори, има период от няколко месеца, когато държавата не работи ефективно – три-четири месеца предизборни кампании, после два-три месеца, докато се научат. Коефициентът на полезно действие драстично намалява, особено при предсрочни избори – тогава хаосът е по-голям, държавата не работи по-дълго време, има служебно правителство и няма парламент. Затова ние сме били винаги против извънредни избори и за политическа стабилност, което обаче не трябва да се противопоставя на отказа от реформи. Тази стабилност трябва да е съпроводена с натиск и воля за реформи. Защото иначе не 4,5, а 1,5% няма да имаме ръст.
- Защо КЗК стана такава ябълка на раздора сред политическите сили?
- Тази комисия има много съществена роля, която трябва да изпълнява – за недопускане на злоупотреба с пазарна сила, монополно положение, картелиране на пазара. Тя досега не се е справяла със задълженията си. Даже в бизнеса я наричат Комисия против конкуренцията. Тя има и друга голяма отговорност – обществените поръчки се обжалват пред нея и в това отношение по оценка на бизнеса, на нашите членове, работата й е незадоволителна. Тази оценка е „слаб 2“. Т.е. това е един много важен регулатор, който не работи добре. Някои искат да заработи добре, други искат да имат влияние. Ако наистина там се избират хора по квоти от политически партии, това значи, че този бизнесмен, който е спонсорирал една или друга политическа партия, след това ще иде при нея и ще каже – дай, да видим сега твоята квота в КЗК да ми свърши такава и такава работа, а не да отсъди по съвест и в съответствие със закона. Да не забравяме реформата в съдебната система, сигурността на собствеността, на търговския оборот, това са много важни фактори. За м.г. отчитаме ръст на инвестициите, но ако извадим една инвестиция, планирана дългосрочно, в нова инсталация, рехабилитация и модернизация в Лукойл, ще се окаже, че имаме спад, а не ръст на инвестиции.
- Като заговорихме за обществени поръчки, как приехте спирането от премиера и кабинета на големи поръчки?
- Ако това е начало на въвеждане на ред в обществените поръчки, го адмирираме, защото според анкетите, които се провеждат сред бизнеса, масово е мнението, че над 70% от тези поръчки са нагласени, с предизвестен победител. Което също е задържащ нашето развитие фактор. След като печелят не най-добрите на най-добри цени, очевидно се разходва неефективно обществен ресурс, очевидно това също води до упадък на нравите, до демотивация. Това не е нов феномен, това е от десетилетия проблем – този с нагласените обществени поръчки. Ако сега, най-накрая има воля за промяна, ние подкрепяме, заставяме изцяло зад тази промяна. Но, ако отново се стигне до същите резултати, значи само сме изгубили време. И причините са били други. Разочароването ще бъде още по-голямо.
- Като си говорим за външни рискове, как е възможно една държава да се окаже абсолютно безсилна пред 20 трактора на земеделци от друга държава на границата?
- Това е част от симптомите на инфантилността на ЕС и неговите лидери. Безпомощни са да решат елементарен проблем. Това нормалният здрав човешки разум не може да го възприеме. Този емигрантски поток, как хора безпрепятствено нарушават границите на държавите-членки на ЕС, е друг признак на такава инфантилност. Тези самоубийствени санкции, които сме си разменили с Русия, е трети признак на инфантилност. До какъв положителен ефект доведоха те, че даже ги продължаваме механично без анализ? Целият т.нар. план Юнкер – теоретично ефектът от него е по-малък от щетите от разменените санкции... Така, че тук аз виждам възможност даже за повече лидерство от наша страна в решаването на тия проблеми. Зимата гръцките фермери нямат работа, прибрали са реколтата, пият по едно узо, и ето, могат да правят купони на границата, като създават проблеми.
- Във връзка с големия проблем с недостиг на кадри искате промяна в процедурата по определянето на т.нар. „защитени професии“.
- „Защитена професия“ – това не е достатъчно. Трябва да има и обществен престиж, който минава през целенасочени комплексни действия на институциите. Сега правим срещи с бизнеса по региони и в Бургас, например, и местният ни координатор казва, че като почнат хората да гледат вместо сериала „Адвокатите от Бостън“ „Стругарите от Бургас“, тогава може да очакваме, че в техникума ще има кандидати и за такива специалности. И във висшите, и в средните училища и да има места, те не се заемат, защото няма кандидати. Няма обществен престиж за търсени професии. Трябва да се използват стимули в такива случаи.
- Какви например?
- Държавни стипендии за дефицитни професии. Трябва да върви с ангажимент за осигурено работно място 3-5 години. Тук магическата дума „дуално“ обучение сама по себе си няма да свърши цялата работа, точно поради причината, че няма кандидати за това обучение. Нещата трябва вървят в пакет. В повечето случаи предприятията са частни и трябва да има някакво участие и на частния бизнес и съответно предоставени работни места. Бизнесът би се включил много активно.
- Срещнахте ли се с новия министър на образованието?
- Не. Поискали сме среща, още малко ще чакам и ще поискам разговор с премиера. Защото тези проблеми трябва да се решават. Ако министърът не иска или не може, тогава нека премиерът да ги решава. Иначе ще изтървем и следващата учебна година. Структурата на професионалните училища не съответства на пазара на труда, на бизнеса, на икономиката. Това е много важно. Ние плащаме данъци, с тях хората се учат на нещо, от което ние нямаме нужда. Тези хора заминават нанякъде, без да върнат парите за образование.
- Т.е., ако емигрират, да бъдат така добри да връщат инвестираните за образованието им публични средства?
- Да. Защо никой не се възмущава, че за да емигрира Христо Стойчков от ЦСКА в Барселона, Футболен клуб „Барселона“ трябва да заплати на ЦСКА? Може ли някой да мине от „Лудогорец“ в „Левски“, или обратно, без да плати съответния? Защо тогава може, след като са инвестирани средства в един човек, той да си вдигне чукалата... Ако замине, нека върне парите на данъкоплатците за обучението си, ако е бил студент в редовна форма на обучение. Така правят в Хърватска. За да можем с тези пари да обучим някой мигрант от Източна Украйна, Молдова, Западните покрайнини или Македония, който иска да работи в България. Това също е проява на безстопанственост и инфантилизъм. Ние, бедна България, обучаваме кадри за богата Европа и Америка.
- Връщаме се към основния упрек към бизнеса – заплатите тук са ниски и хората затова емигрират.
- Ниски са, защото такава ни е производителността. Толкова изработват.
- Кои са най-проблемните професии и специалности, освен стругарите в Бургас и заварчици повсеместно?
- Инженерно-технически кадри, например. На хора от бюрата по труда им се предлага безплатно обучение, за да придобият квалификация, за да постъпят на работа, и те пак отказват. Липсват и среднисти, и висшисти. Нямаме учители, педагогически кадри, лекари, медицински сестри. Нашият колеж за медсестри в София привлича студенти с лозунга за незабавна реализация в ЕС на всички завършили. Т.е. с нашите бюджетни пари държавно учреждение организирано изнася навън продукцията си. Това е повсеместно. Агенцията по заетостта осигурява по поръчка на чужди фирми, също получавайки пари от бюджета, износ на български специалисти и в същото време препятства вноса на кадри у нас. Ако бях по-мнителен, щях да си помисля, че това е някакъв заговор – да изнесеш от България всичко, което може да работи и да препятстваш да се внесе. Губя се в догадки. Може би целта е тук да стане лесно управляема от великите сили територия, населена от недообразовани хора...
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!