Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Дадоха ли сигнал за започване на Турска пролет? Криза на върха в Анкара! Съюзът Ердоган-Давутоглу се пропуква
При срещата Ердоган/Гюл бил обсъждан въпроса за смяна на Давутоглу . Някои наблюдатели в Турция твърдят, че „кръгът около Давутоглу знае, че Ердоган е натиснал копчето за смяната му“. Но са убедени, че той няма да се предаде и ще отстоява позициите си
Зорница Илиева
Нормално е , когато вестник като „Вашингтон пост“ публикува статия със заглавие „Ердоган или трябва да направи реформи, или да си подаде оставката“, в Анкара да има реакция. По новите правила това обикновено става чрез социалните мрежи, защото не е официално становище на правителство, но може да се окаже сигнал за насока, препоръка, внушаване на позиции или препоръка, ако медията е в страна като САЩ.
В Туитър говорителят на турския президент Ердоган е написал, че „двама бивши американски посланици /б.авт. Абрамовиц и Еделман/ написали президентът Ердоган да си подаде оставката, смятайки го за част от колониална страна. Минаха времената, когато можехте да давате указания на Турция“.
А всъщност в статията, която е придружена с фотография от събитията при изпращане на синдици във в.“Заман“ и арестуването на работещи там журналисти, се припомня, че през 2003 година, когато ПСР/ партия за свобода и развитие/ начело с Ердоган взима властта в Турция, тя преустановява влиянието на армията в политическия живот на страната и търси мирно решение на кюрдския въпрос.
В същото време се критикува решението на тази управляваща вече 13 години партия да изважда с днешна дата експрезидента Абдула Гюл от списъка на основателите си и да прекрати мирния процес с кюрдите. Ясно са мотивирани призивите за продължаване на мирното разрешаване на кюрдската криза в Турция или в противен случай Ердоган да си подаде оставката. Отбелязва се, че сриването на мирния процес и отношенията с ПКК, както и силовата намеса на армията в регионите на Югоизточна Турция, където компактно живеят кюрдите, вкарват отново в задънена улица най-важният проблем на страната.
Не само Анкара, но и Вашингтон е приел, че ПКК е терористична организация и името ѝ наистина е забъркано в много силови акции, което я поставя в положение на „лош партньор за мирно решение“, но все пак „турският народ има правото да обвинява правителството за прекратяването на мирния процес“. Така смятат авторите във „Вашингтон пост“ и твърдят, че убийствата на цивилни граждани в кюрдските региони не дават основание за изводи, че управляващите в Анкара имат реалистичен план, който да сложи край на това положение. Още повече, че „извършените нападения на 17 февруари в турската столица са признак за връщане към положението на гражданска война от 70-те и 80-те години, когато по улиците са се избивали хората“.
Разбира се, че във Вашингтон силно вярват, че е възможна една „демократична и с бъдеще Турция, но това може да стане единствено с решителен подход на правителството“. Препоръката всъщност е, че ако Ердоган се придържа към идеята за една Турция с бъдеще, то за нейното осъществяване или трябва да реализира реформи, които ще го отдалечат от сегашния му подход, или трябва да си подаде оставка. Кратко и ясно. Така, както и „Дейли телеграф“ пише, че „Турция не е приятел на Европа, подходът й е шантаж“.
Сериозните европейски медии вече дни наред обстойно коментират проведените на първи етап на 7 март преговори Брюксел/Анкара за намиране на изход от бежанската криза и се опитват да прогнозират докъде ще стигне ЕС в позата „на колене“ пред пакета от искания на Турция, в които финансовите компенсации не са най-съдържателната част. Джефри Сакс дори счита, че„милиардите за Турция няма да решат проблема и това е наивна стъпка от страна на ЕС“. Да, преди време Брюксел държеше всички козове например за членството на Турция в ЕС, но след избухването на бежанската криза всичко се обърка.
Днес „всички асове са в ръцете на Анкара и турците са решени да използват това положение в своя полза“ пишат недвусмислено в „Дейли телеграф“. Остава и да си внушим, че самата бежанска криза е измислена и насърчавана, за да сирешават проблемите в Турция и да „извиват ръцете на Европа“ в свой интерес. Съветът е турците още веднъж да помислят, ако „смятат чрез шантаж да развиват отношенията с Европа“.
Странно, но искането на Турция да членува в ЕС се приема като „лоша шега“. Защото, докато премиерът Давутоглу води политически разговори с канцлера Меркел в Брюксел, турската полиция атакува в.“Заман“, а това не е действие на страна, която смята сериозно да влезе в организация, където се защитават човешки права и свобода на пресата. В крайна сметка вестникът счита, че „ ако в дългосрочен план продължава досегашното лидерство в Турция, ще е лудост да виждаме в тази страна съюзник, на който можем да имаме доверие“. Както се казва, коментарите са излишни.
В тази връзка си струва да се наблюдават вътрешнопартийните процеси в самата управляваща ПСР, защото това е тема, която все по-често се дискутира в турското общество, макар и под сурдинка.
Редица медии при съседите считат, че са останали безуспешни опитите на Ердоган да предотврати вътрешнопартийни разисквания във връзка с възможността да се обяви референдум за нова конституция и съответно за исканата от него президентска система за управление. Проведените преди дни разговори Ердоган/Гюл са били без резултат, казват в опозиционните партийни вестници, но са се засилили срещите между опозиционно настроени членове на ПСР като Бюлент Арънч и Хюсейн Челик. Твърди се, че т.н. опозиционери „пазят Давутоглу“, защото всички критики са насочени пряко към Ердоган. Това няма как да не засилва напрежението между тях двамата. Някои гадаят дали това не са само манипулации, за да се създадат наистина сложни отношения между президент и премиер, което би поставило Ердоган в трудно положение.Поне такива са твърденията в партийното задкулисие на ПСР.
От друга страна тези т.н.опозиционери в ПСР знаят, че Ердоган е зависим от тях и „държат високо летвата на пазарлъка“. Като опитен политик Давутоглу разбира се играе с двете страни и така се опитва да си гарантира своето положение. Задкулисието твърди, че при срещата Ердоган/Гюл е бил обсъждан въпроса за смяна на Давутоглу, но без да се посочва точна дата. Даже се носят слухове за свикване в кратък срок на извънреден конгрес на ПСР. Не трябва да се забравя, че турската вътрешна политика често допуска „пускането на слухове“ с цел заплаха към разговорливи депутати.
Но тайната за наличие на противоречия между Ердоган и Давутоглу отдавна се носи из Анкара. Новото в тези слухове е, че Ердоган не бил чак толкова силен човек. Дали е „зачертнал Давутоглу“ и дали смята, че той е свързан с опозицията няма как да не се потвърди или разсее в бъдеще. Съществен в случая е фактът, че това говори за сериозна криза в страната и няма как да не влияе върху президента. Ако раздвоението в ПСР наистина се засили, амбицията му за нова конституция и разширени правомощия при президентска система на управление ще изчезне преди да е започнала да се реализира. Всяко забавяне в осъществяването носи негативи. Ердоган явно си дава сметка за тази ситуация и затова бърза да потуши недоволството.Затова демонстрира сила и се старае да обедини и подкрепя тези, които са около него. Някои наблюдатели в Турция твърдят, че „кръгът около Давутоглу знае, че Ердоган е натиснал копчето за смяната му“. Но са убедени, че той няма да се предаде и ще отстоява позициите си. За целта използва реакциите на общественото мнение.
Докато Ердоган търси подкрепата на тези в ПСР, които заявяват, че „в безизходица сме, да сменим скоростта, да намалим напрежението, да нормализираме нещата“. „Тежките партийни топове“, които по волята на Ердоган останаха извън Меджлиса, сега го подкрепят.
Знае се, че международната подкрепа също е важна и затова под лупа се следят международните връзки на Давутоглу. Липса на доверие? Раздвоение сред депутати и ръководство на ПСР? Известен е недостатъкът на Давутоглу да говори много. Казват, че напоследък често повтаря казаното от Хилари Клинтън, че „само с него може да се работи в Турция“. Въпрос на време е да се избистри обстановката, но едва ли ще се изясни накъде ще върви Турция и как ще степенува вътрешната си политика.
Сигурно затова започва и издаването на нов партиен вестник на ПСР - „Карар“/решение/. Интересното в случая е, че журналистическия екип на новия вестник е съставен от имена, които са критикували Ердоган. Затова се смята, че „Карар“ ще е близък до премиера Давутоглу и експрезидента Гюл. Клюките говорят, че „Ак сарая“ т.е.
Ердоган е положил немалко усилия да предотврати издаването на този нов вестник. Включително и чрез поставяне на компютрите на журналистите в позиция неизползваеми. А такива „клюки“, казват в Турция, често излизат и в САЩ, където неотдавна дори се твърдеше, че ще има преврат срещу Ердоган. Онова с хибридните войни не е само „източен въпрос“, както се внушава у нас.
В такава обстановка по-същественото е, че в Анкара има нов терористичен акт и са загинали 37 души, а 125 са ранените. Още повече, че колата-бомба е избухнала в центъра на столицата на автобусна спирта на площад „Казълай“.
И отново слухове разнасят мълвата, че американското посолство в Анкара още преди дни е предупредило служителите си да избягват центъра на Анкара и институциите там именно поради опасност от атентати. Когато загиват хора, по-добре е да се запази мълчание, а много след това да се редят политически пасианси.
Защото в изнервена обстановка те обикновено не излизат. Не само в Турция.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!