Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Терорът на контрольорите
Помолени обаче да обосноват действията си с регламент, контрольорите преминават директно в отбранителен режим. Грубо отношение, цветущи реплики и необяснимо неразбирателство провокира почти всяка среща с проверяващ.
Автор: Габриела Петракиева
Контрольори в столицата отнеха картата за пътуване на болен и беззащитен мъж.
60-годишният Ангел често пътува с картата за градски транспорт на братовчедка си Соня, която може да се използва от всеки, защото не е персонална.
Преди няколко дни обаче той има необичайна среща с контрольор, който му взима картата с думите, че тя вероятно е крадена. Контрольорите не казват как са преценили, че Ангел не може да е притежател на картата, която ползва. Не му дават и документ за конфискацията.
Така Ангел е трябвало да се прибере пеш с болните си крака, а правото му да пътува реално е отнето.
Наглото поведение и отказът за изясняване на ситуацията обаче не са прецедент, макар и случката да намери място в медийното пространство.
Всъщност това е всекидневието в столичния градски транспорт.
Честа гледка е проверяващите да „заклещват“ слизащите от автобуса за проверка на билет/карта. Когато човек напуска превозното средство, често вече е пъхнал несъзнателно документа си я в джоб, я в чанта. А и не е длъжен при напускане на превоза да представя каквото и да е.
Помолени обаче да обосноват действията си с регламент, контрольорите преминават директно в отбранителен режим. Грубо отношение, цветущи реплики и необяснимо неразбирателство провокира почти всяка среща с проверяващ.
И не че професията им е лесна – никому не е приятно да е в ролята на лошия събирач на задължения, но има ситуации, в които нищо не би коствало да се прояви разбиране. Дори не говорим за компромис, защото от левчето на някой студент едва ли ще има главоломни последствия за общината, държавата или който и да било, освен за студента, който може и да е нямал този един лев. Или да е бил последният му, предназначен за някой изсъхнал кроасан или пакет солети. Такава е реалността.
Виждала съм как в сутрешен студ свалят двама ученици, а при пристигането на патрул с двама униформени, започват да наруват в продължение на 20 минути момчетата, увиснали на тротоара. Двама служители на МВР почти половин час намериха за най- важно да стресират двете момчета, които бяха толкова притеснени и без това, че всичко придоби кошмарно комична нотка.
Тези две момчета бяха по- черни и от дявола, по- виновни и от джигитите на пътя, с които би било по- логично да се занимаят силите на реда.
Защо обаче и контрольорите, и полицаите не се „опъват“ по същия начин на някой представител на ромския произход например. В автобусите, движещи се в района на Красно село и Овча купел, цари съвсем различна атмосфера от тази, която описахме досега.
Контролите там са рядкост, а нарушителите се подминават. Обяснение от проверяващите отново липсва.
Защо някои са привилегировани, а други трябва да се прибират пеша след унизително отношение? Защо манталитетът на циганите всява повече респект отколкото мисълта, че си оставил двама ученици да закъснеят за училище и да мръзнат на студа?
Да, има закони. Да, трябва да се спазват. Но те са за всички.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!