Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Проф. Иван Киряков: Абсурдно е 7 млн. декара да са с твои сортове, а да получаваш 700 лева заплата
Добрите български селекционери бягат на работа в чужди компании, казва директорът на Добруджанския земеделски институт
-Какво се случва с реформата на Селскостопанска академия, проф. Киряков?
-До края на март новият проектозакон ще бъде внесен в земеделската комисия на Народното събрание. Надявам се до края на този парламентарен сезон, да бъде приет от депутатите. Идеята е Селскостопанска академия да има малко по-голяма финансова свобода.
-Какво означава това?
-Субсидията, която получаваме да бъде на директно разположение на академията, която в момента е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерство на земеделието и храните.
Ние, институтите се падаме третостепенен разпоредител, макар че никъде в закона това не е отбелязано. На практика не е ясно точно какви сме.
-На последното издание на Международната селскостопанска изложба АГРА миналата седмица, доста забележимо беше представянето на аграрната наука. Просто се чудя, как все още се намират хора, които да работят при толкова символично заплащане. Кога най-сетне ще получават достойно възнаграждение българските учени?
-От земеделското министерство обещават, че ще се вдигнат заплатите на асистентите и главните асистенти. Идеята е да привлечем повече млади хора, за да се обнови съставът.
Но, ако не се повишат парите за доцентите, тогава млади хора ще идват заради относително приличното възнаграждение, което отговаря на липсата им на опит, но после няма да имат никакъв стимул да се развиват. Ще загубим и последните мохикани, на които все пак се крепи аграрната наука.
-Колко получава един доцент в Добруджанския институт, примерно?
-Основната заплата за доцент е 700 лв. Професорът получава 100 лв. повече. Има и добавка от 150 лв. за докторска степен. 220 лв. отгоре се прибавя за научната степен доктор на науките. Това е.
Няма защо да се лъжем, при подобни условия не можем да привлечем млади хора.
Особено тревожен е отливът на селекционери. И е напълно обяснимо.
Как е възможно да има 7 млн. декара, засети с твои сортове, а ти да получаваш 700 лева основна заплата. С добавките възнаграждението на един признат опитен селекционер може да достигне максимум 1200 лева. Частните фирми само това гледат и буквално „лапат” качествените хора.
-Колко дават чуждите компании на добрите селекционери у нас?
-Различно е, но заплатата започва от 2500 евро нагоре.
-Нека да измерим труда на селекционера. Кажете, колко пари получавате, когато предоставите един сорт на лиценз на чужда компания или пък директно го продадете?
-Себестойността на един сорт, например пшеница е между 700 000 и 1 милион лева. Ако сортът се е задържал малко на пазара и е доказал, че има качества, може да му се вземат 1,5 – 2 милиона лева.
Но трябва да си абсолютно откачен, за да продаваш сорт, който е влязъл в производство. По-разумно е да се предостави лиценз за производство на семена от съответния сорт.
Когато даваме пълен или изключителен лиценз, продаваме посевен материал от най-висока генерация и партньорът ни остана единственият дистрибутор на този сорт на територията на страната или в чужбина. Всичко зависи от договора. Ако той продава базови семена, е задължен да ни плати 12% от оборота.
Забележете, не от печалбата, а от оборота!
Ако предоставяме хибридна линия, ние получаваме 6% отново от търговския оборот. Това са страхотни пари.
- Дайте някой конкретен пример за подобен договор. Така ще стане ясно точно какви суми могат да се генерират от селекция?
- Например, на фирма „Синджента” сме им дали наша линия, която те използват при създаване на слънчогледов хибрид. По договор те трябва да ни платят 6% от продажбите на този хибрид.
Само през миналата година компанията ни преведе 280 000 евро.
Българската фирма „Агроном” път ни плати 45 000 лева от продажба на пшеничени сортове, за които сме предоставили лицензии.
-И това са постъпления само от две фирми! Тогава вие в Добруджанския земеделски институт сте много богати. Защо се оплаквате от безпаричие?
-Защото системата е много интересна. Парите пътуват със скоростта на светлината към централния бюджет. А субсидията се връща обратно към нас, образно казано, като пътнически влак от 1929 година.
Парите, които уж получаваме, минават през т.нар. транзитни сметки, които се изсипват директно в държавната хазна.
-Колко пари получи институтът през мината година от подобни дейности?
-Само от предоставено ползване на сортове и линии през м.г. ни платиха около 650 000 лева. Общо заедно с постъпления от други дейности, приходите ни са повече от 5 млн. лева.
Но те не остават при нас, както вече ви обясних.
В същото време институтът получава от държавата за издръжка700 000 лева. Още 1,8 млн. лв. ни отпускат за заплати на учените и на другия персонал.
Тъй като обработваме земя, сме изчислили, че на декар се падат 31 лева.
Който земеделски производител с тези пари може да прави семепроизводство на високи генерации посевен материал, трябва да му дадат Нобелова награда.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!