Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Поетесата Маргарита Петкова на 60: Бясна съм на ЕС и нашите купени „кифли” и натегачи!

Не може някой със „западни наколенки” да ми обяснява, че е нямало Баташко клане!

Голямата българска поетеса Маргарита Петкова няма нужда от представяне. Много от стиховете й се превърнаха в песни. Някои от тях като „Иване, Иване“, „Само за жени“, „Болката отляво“, „Бог се роди, Коледо“, „Нова година“, „Балкански синдром“ се пеят и до днес. Репортер на „ШОУ“ се свърза с „дивата къпина“ навръх 60-годишния й юбилей на 21 февруари.- Как се чувствате между две водни зодии - по-скоро Водолей или по-скоро Риби? 
- Чувствам се Лъв, защото асцендентът ми е тази зодия (смее се). Но така или иначе 21 февруари е под знака на Риби. С годините започнах да си харесвам зодията, защото я разбрах. Рибите не са слаби, напротив – те събират мъдростта на целия зодиак. 

- „Ти си на възраст, наречена рискова, а аз съм скандално млада“ – се казва в едно ваше стихотворение. Утихна ли скандалното и как гледате сега на живота?
- Продължавам да съм скандално млада в душата си и в крайна сметка това е истинската възраст. Естествено, че оценявам на колко години съм и как изглеждам. Отмина времето, за което Евтим Евтимов при всеки възможен повод казваше: „Когато тя вървеше по улиците на Търново, не само мъжете, а и къщите падаха“. Което е един много мил комплимент. В смисъл, че тази скандална младост, която не се изразява в скандално поведение в лошия смисъл на тази дума или пък във вдигането на скандали под и над път (смее се), тя си е в мен. 

- Призната сте. Лесно ли се носи това „бреме”?
- Единственият съдник е времето. И признанието на един творец се превръща в истинско, след като минат поне 100 години от смъртта му. А ако ме попитате дали животът ми е бил песен, мисля, че никой не може да се похвали с това. Защото животът е всичко друго, но не и леснотия. Лесно му е само на някой с „диагнозата” идиот. Ценя всеки миг от живота си – и най-трудните, и най-щастливите - нямам сиви мигове в живота си.

- Доколкото знам, сте написали първото си любовно стихотворение някъде в трети клас. Помните ли още първата любов?
- Естествено, че я помня. Помня всичките си любови. Бях на 5 годинки, а той на шест. И беше момче от съседния двор. Аз живеех на булевард „Христо Ботев“. Отдолу беше пивница „Странджата“, която после превърнаха в „Сините камъни“. После дойде „принцът с посребрените слепоочия“ - една моя шеметна студентска любов, която винаги ще помня… С него може да сме се разделили във времето и пространството, но душите ни не се разделиха никога. Този мъж беше доста по-възрастен от мен. Нашите разговори ми донесоха страшно много познание. Той беше изключително духовен и знаещ човек. И на една крехка, 20-годишна възраст разговорите с него разшириха моя кръгозор. Не ми е взела абсолютно нищо тази любов. Тя беше една от т. нар. невъзможни любови и аз не съм имала някакви очаквания. Краят беше предрешен и аз го сложих. Просто си представих как тази разлика в годините след време ще ме накара да съжалявам. Аз бях прекалено млада, за да поема такъв товар. И най-важното – във всичките си големи любови съм се пазила да не ги превърна в брак и по този начин да ги „похарча”. 

Никога не съм била в ролята на съпруга, която не е в състояние да задържи мъжа до себе си. Никога не съм крала чужди мъже. Не съм виновна, че техните съпруги не са могли да ги задържат при себе си?!?

- Много хора са ви питали кой е Иван. Аз няма да ви задам този въпрос. Но ще ми кажете ли той ли е „Болката отляво“? 
- „Болката отляво“ ми е всяка една любов… Любовта идва и си отива. Това е Божа работа. Тя не те пита, не се съобразява нито с един от двамата партньори – както започва, така и свършва. Но, Господи, винаги остават спомените, емоциите, преобръщането на сърцето, когато минаваш през „вашите места“ чуваш „вашата песен“… - ей такива неща. Те остават. 

- Напоследък непрекъснато се обсъжда темата за изтриването на родовата памет на българина... Вие какво мислите?
-Какво да мисля, бясна съм! Бясна съм от това, че непрекъснато се правят опити да се заличи и да се пренапише историята ни! По този начин се обезличава нашата национална идентичност. България съществува на световната карта преди да ги има редица държави. Това не е удобно на Европейския съюз, чиито „горди“ членове сме. Изобщо не съм привърженик на идеята за световна конспирация, но пречим. Пречим с това, че сме държава на повече от 1300 години. Надявам се, че желанието за подмяна на историята ни ще срещне достатъчно отпор сред българския народ и няма да позволим това да се случи. Защото това е безумие. Аз не съм потомък на роби! Но чакайте, имало ли е турско робство? - Имало е! Това не е присъствие, не е владичество, не е мирно съвместно съществуване с една империя, в рамките на която ние сме били вкарани насилствено. Вазов пише „Под игото“, а не „Под присъствието“. Ботев пише, че „сърце, майко, не трае да гледа турчин как бесней над бащино ми огнище“. Били сме под този ярем, за който Вазов говори в „Епопея на забравените“! Някак си много е кухо, много е долно, много е продажническо за 30 сребърника някакви купени „кифли” и натегачи да продават родината си. Но за такива хора Родина е дума, изпразнена от съдържание. И за мен те не са хора. Не ги считам за такива!


За етническата вражда, която ни насаждат

„Толкова години след Освобождението живеем съвсем нормално с хората с турско самосъзнание и мюсюлманско вероизповедание – като съседи, къща до къща. На кого пречи това?! Защо се насажда умишлено вражда между етносите в България?!... Защо трябва всяка година да се вадят „скелетите от гардероба“ и да се казва: Ама то не е било робство, сега ще махнем „Аз съм българче“, защото имаме турчета в училище... Да, разбира се, че ще имаме. И слава Богу – това са едни прекрасни, умни деца като всички останали. Как ще делиш децата на българчета, на турчета, на арменчета, на еврейчета, на влахчета или на не знам си какви?!...”


За плагиатите
„Възпитавана съм, че кражбата е нещо, което не трябва да си позволява човек, а това е и една от Божиите заповеди. Така че стремежът да се накичиш с 3682 лайка на страницата си примерно не те оправдава, че си посегнал на нещо чуждо. Аз не оправдавам такива плагиати с извинението: ама те толкова много те харесват и затова те крадат. Ама, благодаря много – харесвайте ме, споделете ми стихотворението… Но и ми напишете отдолу името.” 


Творческата свобода не е извинение за липсата на талант 
„Аз много се дразня, когато все още се намират хора, които да говорят, че някогашният режим ги потискал и заради това „гениалните им произведения“ не виждали бял свят. Нека бъдат така любезни тези хора да не прикриват липсата си на талант с уж някакво потисничество, защото са, видиш ли, пречели на режима. Аз съм човек, който смята, че рано или късно всичко си идва на мястото. И времето няма да позволи на никой графоман да заеме място в редицата на нашата литература, която започва от Ботев – най-гениалния български поет. Ботев така е натежал на везните, че ние трябва да се качим всички на другото блюдо, че да можем да го повдигнем малко.” 


Всеки е „сам юнак на коня”
„Не знам дали съм „на върха”, както казват някои. Нито пък правя някакви усилия да се задържа някъде. Аз просто си стоя там, където съм. Където и да е това. И просто си пиша. Какъв връх, какъв вятър да ме брули… Не може да има съизмерване, всеки си е „сам юнак на коня”. Всеки има свой собствен стил, свой собствен изказ, всеки пише по уникален начин.” 

Подготви Орлин ФИЛИПОВСКИ, blitz.bg

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!