Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Брюксел предупреди за рискове в българските банки

Свързани заеми и трансакции създават рискове за банките, застрахователните и пенсионните компании

Европейската комисия публикува своя годишен анализ на икономическите и социалните предизвикателства в държавите членки на ЕС, т.нар. доклади по държави. България е сред 18 страни с макроикономически неравновесия, като миналата година Комисията я премести в пета от общо шест степени на скалата, по която се измерват те.

През март Комисията ще вземе решение за категорията в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси, за всяка държава членка, която е предмет на задълбочен преглед, като шестте категории макроикономически дисбаланси ще бъдат намалени на четири: няма дисбаланси, дисбаланси, прекомерни дисбаланси и прекомерни дисбаланси с корективни действия.

ЕВРОКОМИСИЯТА СЛАГА БЪЛГАРИЯ ПОД ЛУПА ЗАРАДИ КТБ

Какви са изводите от доклада за България?

Ситуацията се подобрява, но основните рискове във финансовия сектор остават. И с очакван ръст от 1,5% ще е трудно икономиката да изпълни заповедите на премиера Бойко Борисов от 4,5% растеж.

Ето какво пише в резюмето на доклада, който може да намерите на този линк на англ. език.

Въпреки значителните подобрения от ликвидната криза в средата на 2014 г. банковият сектор остава потенциален източник на макроикономически рискове и дисбаланси.

"Общественото доверие в банковата система изглежда възстановено и ликвидността и доходността в банковата система се подобриха. Но проблеми, свързани с качеството на активите в отделни части на системата, особено в липсата на адекватна диверсификация и съществуването на свързани заеми и трансакции, продължават да генерират съществени рискове пред надзора. Подобни проблеми съществуват и в определени части от застрахователната и пенсионната индустрия", посочва документът.

Затова се необходими и стрес тестовете на финансовата система, които ще се проведат тази година.

"Провеждането на стрес тестове по най-добрите международни практики и вземането на необходимите последващи действия са критично важни за премахване на систематичните рискове и засилване на ролята на финансовата система в подкрепа на икономическото възстановяване", смятат експертите.

Друг извод:

"Българската икономика се възстановява постепенно от кризата, но все още не се вижда широкомащабно възстановяване. Необходимата фискална консолидация ограничава вътрешното търсене и все още преобладаващите рискове спират частните инвестиции въпреки добрия ръст на износа и положителните тенденции на пазара на работна ръка".

Очакванията за ръст са доста ниски.

"Като се има предвид все още слабия потенциал на растеж, спадът в усвояването на средства от ЕС временно понижава очакванията за ръст на икономиката до 1,5% през 2016 г. Ръстът се очаква да се възстанови на 2% през 2017 г."

И все пак има известно подобрение в сравнение преди година, но то не е достатъчно:

"Постепенното отпускане на икономическите дисбаланси се оказва недостатъчно, за да възстанови частните инвестиции. 
Външната позиция постепенно се подобрява, но нетните външни задължения и брутният външен дълг остават големи, отразявайки много високите външни дисбаланси в началото на кризата.

В добавка, все още високата задлъжнялост извън финансовия сектор, постоянната негативна инфлация, нестимулиращата бизнес обстановка и сериозните притеснения за корупция допълнително тежат над инвестициите и растежа."

От Брюксел отново обръщат внимание на корупцията и търговското законодателство:

"Слабостите в законодателството по несъстоятелност са пречка пред намаляване на задлъжнялостта и новите кредити, като допълнително ограничават апетита за инвестиции. Тези фактори, обединени с възприемания риск, свързан с финансовия сектор, поддържат по-висока рискова премия за страната и затова цената на капитала в икономиката е висока."

България ще изисква допълнителни устойчиви усилия за реформи, за да възстанви своя потенциал за ръст по начин, който да ограничи макроикономическите дисбаланси, заключават експертите.

Докладите ще послужат като основа за обсъждане с държавите членки на техните национални решения на политиката преди те да изготвят своите национални програми през април и ще доведат до формулиране в края на пролетта на специфичните за всяка държава препоръки на Комисията.

clubz.bg 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!