Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Писмо от Джевдет Мустафа от Кърджали: Тезата за "Турското робство" трябва да остане в учебниците! Това е полезно за турчетата
Без редакция и без да взимаме отношение относно съдържанието като право на отговор публикуваме писмото на Джевдет Мустафа от сдружение "Алтай", Кърджали
реклама ОТВОРЕНО ПИСМО
от Гражданско Сдружение „АЛТАЙ“, гр. Кърджали
относно: Обществения скандал за понятието „Турско робство“
Уважаеми Дами и Господа, Политици и Общественици,
Уважаеми Дами и Господа, Граждани на Република България,
През последните дни, всички ние ставаме свидетели на ожесточен спор, за понятия и определения, които фигурират или се предлагат в учебниците по История, и по точно за тезата за „Турското робство“.
По всички телевизионни, канали се показват как в много градове хората събират подписки, малки деца рецитират възрожденски стихове и пеят революционни песни, а политици и министри почти разплакани от страх от уволнение декларират, че и те се чувстват българи и че не са продажници на рода си.
Оказва се, че тази теза е дори и универсално средство най- вече за отвличане на вниманието на обществото от огромната корупция във властта и икономическата разруха в страната.
Най- интересното, е че този спор се води между българи, а не между българи и турци. Всъщност за нас, като представители на турското население в България, няма особено значение какво точно пише в учебниците по История, понеже тези учебници се пишат от историци българи, и субективната оценка на историческите събития винаги надделява.
Но все пак, за да се разреши настоящата „криза“ в общественото пространство и едновременно всички страни да са удовлетворени, нашето становище е, че тезата за „Турското робство“, трябва да остане в учебниците по история.
Това е най-ефективният и сигурен начин за етническо осъзнаване и запазване на етническата идентичност на турчетата и туркините още от малка ученическа възраст, понеже в Училище ще продължи практиката да им се вменява историческа вина, и ще продължи практиката да бъдат сочени с пръст като наследници на „поробители“, макар тези деца да произхождат от обикновени, често бедни турски родове.
Естествено този процес на етническо осъзнаване, чрез вменяване на историческа вина на децата още в Училище, неименуемо е свързан и с изживяване на позор, унижение и психологически стрес от тези деца, поради което семейството на всяко турче или туркиня може да си търси правата в българските и Европейските съдебни инстанции. Но поради големия процент на ниска грамотност, сред турското население в България, вероятно се предполага, че такива случаи на търсене на права няма да има.
И в заключение, въпреки, че се основава по скоро на литературни произведения, отколкото но исторически факти, нека тезата за „Турското робство“, си остане в учебниците по История, така българите ще са спокойни, че историята си остава „тяхната“, а ние турците живущи в България, ще сме спокойни, че децата ни няма да бъдат асимилирани, и че няма да загубят етническата си идентичност…макар и унижавани и сочени с пръст.
С Уважение,
Председател на Гражданско Сдружение „АЛТАЙ“: Джевдет Мустафа
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!