Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Стоянка Мутафова: Не може да сме народ без памет - гневна съм. Да живее България!
Толкова ни липсва мъдростта, управниците ни трябва да бъдат по-мъдри, да се съобразяват с нещата, с всичко, което ни заобикаля, да имат усет за нещата... И най-важното – да не се влияят от критиките отвън.
Голямата артистка Стоянка Мутафова е в Берлин навръх своя 94-ти рожден ден, където тази вечер й предстои представление на хитовия спектакъл „Госпожа стихийно бедствие“. Салонът на културния център ще бъде пълен – всички 450 билети са закупени. Интервюто с любимата на цяла България артистка е взето по телефона с любезното съдействие на госпожа Катя Костова – собственичка на хотел, развиваща вече 20 години успешен бизнес в Берлин. Цялостната организация на гостуването на Стоянка Мутафова е дело на Петър Петров, един истински българин, радеещ за българската култура. След Берлин спектакълът „Госпожа стихийно бедствие“ ще гледат и сънародниците ни в Мюнхен и Нюрнберг.
- Честит рожден ден, госпожо Мутафова, бъдете жива и здрава! Как се чувствате днес – на празника си имате представление в Берлин и ще играете „Госпожа стихийно бедствие“?
- Благодаря ви за поздравленията, добре съм. Чувствам се добре. А аз винаги съм се чувствала като стихийно бедствие (смее се). Така се чувствам и сега.
- Изненадаха ли ви с нещо днес, сигурно поздравленията към вас не спират цял ден?
- Каква изненада? Няма как да ме изненадат, защото всички около мен са толкова заети с моя рожден ден... А, може би съм изненадана, че тия години още живея. Днешният ден не се отличава много от предишните ми няколко дни. Всички ме ухажват, гледат да ми угодят, даже се чувствам неудобно от такова внимание.
- Явно е, че хората ви обичат искрено и ви смятат за много позитивен човек. Вие самата как бихте се определили?
- Знаете ли, не съм мнителна, но имам негативна енергия и тя си е насочена спрямо мен. Аз самата нямам онова самочувствие, което обикновено хората от нашия бранш го имат. Но пък съм доволна, че го нямам. Аз винаги съм недоволна от себе си, винаги се самокритикувам и да ви призная минавам за мрачен човек. Така, както съм комедийна артистка, в живота всички мислят, че съм много мрачна.
- А мрачна ли сте?
- Не съм мрачна, но съм много самокритична. И никога не съм доволна от себе си. Каквото свърша, винаги се критикувам и поздравленията приемам винаги с едно наум. От една страна е хубаво, но от друга понякога се самоизяждам. Такъв ми е характерът, какво да направя! Имах една колежка, няма да й кажа името, ще ви дам пример – свършваме представлението, отиваме в гримьорната, започваме да се събличаме и тя казва - „А, изпотена съм. Това значи, че съм била органична“ (Стоянка избухва по телефона с нейния неповторим смях). И колежката беше много доволна, представяте ли си!
- Когато човек е на вашата възраст обикновено или си прави равносметка, или гледа с усмивка на живота.
- Ооо, аз гледам с голяма усмивка на живота. Каквото стане – това. Равносметка си давам, но не защото съм станала на толкова години - човек във всяко време може да си прави равносметка, независимо от възрастта. За живота и делата си, за онова, което си стигнал и което не си могъл. Сега гледам с една насмешка на годините си. Като се погледна сутрин пред огледалото, си казвам: „Боже, как е възможно да се появявам пред хората“. Но какво да правя...
- Сега сте на повече от 2000 километра от България. Какво си мислите от такова разстояние за родината?
- Аз си обичам страната. Можех да не бъда в България, защото бях започнала кариера в чужбина и то много добра – дори ми вещаеха добро бъдеще. Но започнах да страдам от носталгия, боледувах, нощем не можех да спя, сънищата ми бяха носталгични... Много си обичам България, макар да й знам всичките кусури. Аз своите си знам, та на родината си ли няма да знам...
- Какви са кусурите на България, вие сте живяла в три епохи?
- Ох, толкова ни липсва мъдростта, управниците ни трябва да бъдат по-мъдри, да се съобразяват с нещата, с всичко, което ни заобикаля, да имат усет за нещата... И най-важното – да не се влияят от критиките отвън. Малко мешана работа е сега онова, което става в страната. Трябва да се стремим да оправим нещата всички да са добре. А не като сега - една малка част да са милионери, а други да се чудят какво да ядат.
- Какво ни липсва – от четвърт век не можем да се помирим като нация, все се делим на какви ли не?
- Делим се на какви ли не, ама ни липсва най-вече истинска култура. У нас културата много често е заменена с лустро. Трябва да се разграничат нещата, да се пречисти нашата култура от лустрото, за да изскочи истинското. Ние сме много надарен народ. Нали виждате какво става – който и математик или физик излезе навън, той непременно прави кариера – ценят го хората. Защо той да не бъде в България и по този начин страната ни да тръгне и тя нагоре? Иска ми се по-стойностно да бъде всичко. Нацията ни е много объркана. Като че ли най-важно е луксът, а не духовността.
- Желанието за лукс го има на много места, но като че ли често то е не защото ни е необходимо, а защото и другите го имат.
- Така е, искаме този лукс, за да се сравняваме със света. Ама защо? Това не е необходимо. Ние трябва да знаем кои сме и каква е нашата стойност. Ние имаме много хубаво минало. От толкова векове сме държава. Други, които сега са най-горе, дори не ги е имало, когато ние сме били при това голяма държава. Ние обаче не знаем да ценим това. И вечно имитираме лустрото на света. Едикоя си държава – ето така са облечени, така мислят... Ами ние трябва да имаме собствено мислене! Имаме го, но ни е срам да го покажем.
Ето сега пак искат да пренаписват историята ни, скандали се вихрят от сутрин до вечер, все едно искаме да останем народ без памет. Не може такова нещо! Как така народ без памет!? Всичко, което е било, трябва да се знае, да се каже. А не да лустрираме всичко и да го замажем. Знаете какво става когато гневът обземе човек. Гневна съм на това, което се случва, много добре ме разбирате, какво искам да ви кажа.
- Казвате, че не бива да сме народ без памет. А нихилизмът, който ни е обзел като нация, докъде може да ни доведе?
- Нихилизмът ще ни отведе само на едно място – към нищото. И няма да имаме физиономия, ще я изстрием. А трябва да пазим собственото си българско лице. И да го ценим.
Като че ли нямаме писатели, нямаме учени - всички други имат, а ние сме в нищото... Как така?! Това е срамота! И не е вярно. Вижте как се плюят политиците ни. Това ни пречи много. Непрекъснато едни срещу други и все сме черни пред света.
- Политиците са виновни за случващото се, така ли да ви разбирам?
- Точно това казвам. За съдбата ни вината е тяхна. Това влияе на хората, особено на по-простоватите. Чуват от тях, че сме нищо и така управниците им влияят. Сбъркана работа сме. А така ми се иска да тръгнем по един прав път. По верен път. Тръгнем ли по него, далече ще стигнем. Защото сме хора с възможности. Има нещо сбъркано при нас и аз не мога да го улуча кое е...
- Да сменим чипа, така ли?
- А, точно това исках да кажа! Както царят го беше казал – да си сменим чипа.
- Виждате какво става по света - граници се променият, войни се водят. Имате ли оптимизъм за нещата, които си пожелавате на себе си, на близките си?
- За себе си не мога да мисля, защото зная, че нямам перспектива напред. Но хората, държавата ни , страната ни – искам да отхвърли онова, което я гнети. Да се освободи от ниското самочувствие, с което повечето живеят. И тогава вече ще разцъфне милата ни страна.
Пожеланието ми е да освободим от себе си всичко, което ни подтиска. За да можем да творим. В нашия бранш – артистичния, има нещо много показателно: ако си много хубава, като кукла, можеш да минеш за велика артистка, а всъщност да си посредствена. Тези грешки трябва да ги оценим, преценим и да започнем да ги отхвърляме. А не да живеем вечно с чувството, ме грешим. Е, някои много се надценяват. Повечето хора, сред които съм и аз, трябва да имаме самочувствие. Но искам да кажа едно сега, когато съм на толкова километри от вас: Да живее България! Най-вече това! Да живее! И да пребъде!
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!