Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Георги Димитров пише от Москва: Никой не трябва да бъде оправдан
"Никой не трябва да бъде оправдан" и "И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят, каквато и да е роля", това пише в телеграма Георги Димитров.
"Никой не трябва да бъде оправдан" и "И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят, каквато и да е роля", това пише в телеграма Георги Димитров в края на декември 1944 г. и началото на януари 1945 г. от Москва. В нея пише още за това как трябва да действат „народните съдилища”.
Именно това е страшното - жестокостта, безмилостните преследвания, репресиите и убийствата на видни българи, чиито присъди са разписани от българи.
Народният съд слага началото на "законната чистка" в страната.
Днес на 1 февруарисе навършват 71 години от произнасянето на присъдите на Първи и Втори състав на т. нар. Народен съд. След окупацията от Червената армия на СССР и преврата на 9 септември от властта на Отечествения фронт се създава Народен съд, който се явява съдебен орган. Важно е да помним, че той е в нарушение на действащата по това време Търновска конституция. В резултат на дейността му е обезглавен държавният, политическият и военен елит на страната.
Съставите на Народния съд, обвиняемите и присъдите се определят от централното и местните ръководства на БКП. От съдиите не се е изисквало дори юридическо образование или квалификация. От страх по това време адвокатите масово са се отказвали да поемат защитата на арестуваните.
Присъдите не подлежат на обжалване, като смъртните са изпълнени веднага.
До 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувание са 28630 души, а срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна и до ден днешнен. Произнесени са 9155 присъди. Освен 2730-те осъдени на смърт, 1305 души получават доживотен затвор.
Първи състав гледа съдебните процеси в сградата на Съдебната палата в София, а Вторият върховен състав заседава в аулата на Софийския университет.
Най-масовите присъди са изпълнени на 1 февруари 1945 г. Тогава се произнасят Първи и Втори върховни съдебни състави. На смърт са осъдени: 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, 23 са общо политиците осъдени на смърт. Осъдени са и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници.
Останалите депутати и министри са осъдени на различни срокове затвор.
Присъдите са изпълнени още същата нощ. Софийските гробища в Орландовци се превръщат в сцена, където са откарани осъдените и впоследствие разстрелвани един по един, а труповете са бутани в яма, останала от бомбардировките.
Само един премиер оцелява - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 г. Той е свален от власт с с деветосептемврийския преврат, а Муравиев получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г.
Царица Йоанна Българска, описва в мемоарите си, издадени през 1964 г., последните мигове на осъдените на смърт политици, държавници и висши военни на 1 февруари 1945 г. така:
„На осъдените, преди да ги убият, бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията...
Тя също е принудена да напусне страната през 1946 г. със семейството си и да живее в изгнание.
Историята помни.
В България са извършени най-големи зверства, "народният съд" убива общо 2730 българи, докато Нюрнбергският трибунал постановява едва 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, а в Япония – 9.
България е единствената страна от съюзниците на Германия, която не е била воюваща държава срещу съюзените народи през Втората световна война.
Забележете, това се случва в България, която единствена от съюзниците на Германия не е била воюваща държава срещу съюзените народи през Втората световна война.
Зверствата над всички тези български граждани трябва да се помнят винаги от историята.
В началото на демократичния преход Върховният съд отменя присъдите на Първи и Втори съдебен състав като се мотивира с редица процесуални нарушения. Това се случва през 1996 г. Жестокостите на „народния съд” са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. от Народното събрание Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен.
Датата 1 февруари е приета официално да се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим от правителството на ГЕРБ на 19 януари 2011 г.
Предложението за официалното отбелязване на този ден е по предложение на двама президенти – Желю Желев (1992 – 1996) и Петър Стоянов (1997 – 2002).
Президентът Росен Плевнелиев е първият действащ държавен глава, който през 2012 г. участва в тържествена церемония на 1 февруари пред Мемориала на жертвите на комунизма с отдаване на военни почести.
През 1992 г. е издигната мемориална стена пред параклиса до НДК - в памет на невинните жертви на комунистическите репресии, са изписани имената на убитите и безследно изчезналите, за които са намерени данни.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!